Само за месец електоралната подкрепа за СДС се стопи със 7%. Според последното проучване на "Алфа рисърч", ако изборите са днес, за синята партия ще гласуват едва 14.1%, за социалистите - 13.5%, а за все още виртуалната царска коалиция - 12.2%.

Резултатите от допитването съвсем логично концентрираха вниманието върху пробива на монархистите и очертаването им като трета политическа сила. Митът за липсата на алтернатива изглежда разбит. Аурата на царя, оказа се, има забележителен ефект върху обществените нагласи. И нищо чудно съотношенията в "социологическата торта" да бъдат по-фрапиращи дори не след месец, а още идната седмица, когато се очаква Симеон ІІ да е преустановил изнервящото си мълчание по въпроса как и с кого точно ще участва в изборите, а новата парламентарна група на отцепниците от СДС, заиграли с царската карта, да е станала факт. Разбира се, има опасност "аурата" и "алтернативата" много бързо да бъдат разсеяни и оборени, щом с тях се захванаха не други, а до болка познати лица като д-р Тренчев, Ренета Инджова и Христо Бисеров...

Проучването на "Алфа рисърч" обаче заслужава голямо внимание и по друга причинал. То за пръв път чупи "рекорда" на СДС по нисък рейтинг, отбелязан с 18-те процента, гласували за съюза на изборите през декември 1994 г. Днешните 14% навяват неприятни аналогии и с парламентарния вот през 1997 г., когато БСП събра точно толкова процента, и то след един разтърсващ провал на своето управление и една "януарска революция". Такава нагласа спрямо СДС говори за изключително тежки пробойни, чието запушване и закърпване изглежда съмнително. А и почти невъзможно, ако ги прибавим към повече от 30-те процента разочаровани от СДС от 1997 г. насам.

Търсенето на причините за отлива само в зачестилите талибански изпълнения на Бисеров и Цонев или пък в царедворската акция на напусналия депутат Димитър Иванов е неуместно. Подобно стопяване на електоралната подкрепа днес поставя други въпроси. Въпроси за самата същност, философия и управленски методи на СДС. Например:

* Разбра ли някой за 4 години какво е християндемокрация и има ли тя почва у нас?

* Що за политическо кредо може да бъде израз като "ценностите на СДС са балансирано и ефективно съчетание на консервативни, либерални и социални идеи"?

* Какво става, когато християндемократите се цепят? На християни и демократи ли се делят? Започват ли първите автоматично да спазват осмата Божия заповед "Не кради!", а вторите - да издигат в свое верую разделението на властите?

* Има ли причини в общественото съзнание християндемокрацията да се отъждествява с "черната каса" на Хелмут Кол и с "черната кутия" на катастрофиралата "Балкан"?

* Е ли християндемократическият СДС дясна партия?

* Кога християндемократите говорят истината и действат според нея - когато се кълнат в републиканската конституция или когато откриват подписка "за" царя; когато громят корумпираните или когато им позволяват да ги издигат за втори мандат; когато атакуват ръководството от окопните си позиции или когато се ръкостискат с него на Витоша?

Списъкът с въпроси за същността и философията на СДС може да бъде безкраен. Натрапващият се отговор обаче е един - в СДС открай време има дефицит на идеи и кадри. Войните в синята партия не са войни на различните стратегии, а на еднаквите тактики за овладяване на властовите ресурси. Отцепниците Бисеров, Цонев и компания, приласканият отново Бакърджиев, логорейният враг на властта Богомил Бонев, всички лобита, групи и лагери, са всичко друго, но не и идейни фракции със собствена визия за политиката и икономиката. По тази причина всяка тяхна критика или пък обратното - помиряване със синьото ръководство, е еднакво безпринципно, лишено от аргументи и лесно атакуемо.

Само си спомнете как хората на Бакърджиев се събраха, за да се оплакват от ниските пенсии и от това, "че уж сме във властта, а нямаме работа"; как Светослав Лучников спасяваше СДС с групички, кръстени "Път за България", как една от най-дискредитираните фигури - Христо Бисеров, повтаряше като Галилео Галилей на кладата "Аз обичам СДС!", а сетне тръгна да цепи най-обичното си; как Иван Костов каза на националната конференция миналата година, че за корумпираните няма да има място в новия НИС, а после те пак грейнаха от високата трибуна, за да докарат най-големите бели на синята партия...

За да достигне тя днес незавидните 14% електорална подкрепа въпреки поканата за преговори с ЕС, въпреки предстоящото отпадане на визите, въпреки постигнатата финансова стабилизация. СДС допусна една основна грешка - дойде на власт като дясна партия, а се държеше по всякакъв друг начин, но не и "дясно". Обеща, че ще "създава оптимални условия за свободните граждани да разгръщат своята инициатива и енергия" (точен цитат от "Програма 2001"), но осуети децентрализацията на властта и премахването на силния контрол върху икономиката. Можещите и разчитащите да успеят със собствения си талант и усилия нямаше как да не останат разочаровани. Защото видяха създаване на "оптимални условия" не за себе си, а за продължаване на печално известната практика да бъдат облагодетелствани близки приятели и роднини. Именно това попречи на предприемчивите да се разгърнат, а не мързелът им или друг някакъв народопсихологически недъг. Дори инициатива като "Българският Великден" не беше адресирана към успелия или поне мъчещия се да успее българин.

Всичко "дясно" остана в сферата на популизма - основен елемент в политиката на левите партии. Защото замразяването на цените на парното и тока, заиграването със синдикатите по Кодекса на труда и изобщо ратуването за повече социална справедливост за сметка на плащащите данъци можеха да бъдат точка №1 от програмата на БСП, но не и на християндемократите. Не беше ли това резултат от една дълбоко объркана политическа идентичност? При това много по-опасна от опитите на Бисеров да цепи, а на Бакърджиев - да "консолидира" партията. Защото едно нещо може бъде оспорено или подкрепено само ако е достатъчно ясно и аргументирано. Когато не е, се натрапва впечатлението, че всички процеси се движат не от идеи, програми, проекти и визии, а единствено от финансови интереси.

В СДС разбраха твърде късно, че трябва да се очистят от гнилото, за да пречистят цялата партия. Може би това трябваше да стане още през 1999 г., когато започна вече забележимият отлив на желаещи за членство в съюза. Националната конференция преди година се оказа последният шанс за подобна промяна. Пропускането му постави синьото ръководство в положение на цугцванг. Оттук нататък беше ясно, че ходовете или ще са невъзможни, или грешни. Че "сините мравки" в края на мандата много скоро ще се ориентират към очертаващите се на хоризонта апетитни мравуняци. И че СДС все някога ще се свие до твърдото си ядро.