Атлантическият клуб в България навършва в сряда 10 години и ако на този рожден ден не може да се похвали с членство на страната в НАТО, то със сигурност се е превърнал в един от най-авторитетните форуми за изказване на стратегически политически намерения. Вероятно най-голямото постижение на клуба е ключовата му роля в изграждането на политически консенсус за влизането в НАТО като безалтернативен национален приоритет.

За илюстрация на обществения характер на клуба те сочат политическата пъстрота на управителния съвет, от който обаче веднага се изключват хора, застанали срещу каузата -като случая с проф. Драгомир Драганов от войната в Косово през 1999 г. Няма български премиер, който преди това да не е прочел своя лекция пред клуба. Логично в предизборния период се очаква всички водещи политици да се изредят отново пред трибуната на този български вариант на "Хайд парк", още повече, че в публиката както винаги е дипломатическият корпус в София.

Атлантиците държат на това, че са неправителствена организация, която за отминалото десетилетие не е взела и една стотинка от държавата. Парите им идват от международни организации, фондации, спонсори, частния и държавния бизнес. На въпроса "Защо бизнесмените им дават пари", прессекретарят на клуба Максим Минчев отговаря, че клубът е една от най-добрите PR-агенции на България, без да си е поставял тази задача. При средно стотината събития, организирани годишно и участие на наши и чужди държавници от завидно високо ниво, всеки спонсор има добър шанс името му да се появи десетки пъти във влиятелни кръгове. Атлантиците твърдят, че досега не са се замисляли какво липсващо звено от държавните институции запълват, но смятат, че са една добра трансмисия между публика и власт, без да се притесняват да правят малко повече шоу. Те издават пощенски марки и юбилейни монети, на коктейлите им могат да се видят оркестърът на Горан Брегович, шампиони по айкидо и модни красавици. Тази седмица централен всекидневник включи клуба в класация за 10-те непреходни неща на българския преход в компания с битака в София, ментето, помиярите, досиетата и "Мултигруп". Излязлото с марката на клуба обаче не е лековато, защото доста от неговите понякога скандално направени прогнози за военнополитическото бъдеще на България и региона са се сбъдвали.

Сред неуспехите си Атлантическият клуб записва пропуснатия шанс да влезем в НАТО с първата вълна. В управата му смятат, че през 1992-1993 г. България е изпреварвала Вишеградската група по пътя към пакта, но последвалите правителства на Беров и Виденов са ни направили аутсайдери. Според атлантиците драстичната промяна е настъпила в началото на 1997 г. с категоричната пронатовска декларация на служебния кабинет на Стефан Софиянски.

Днес атлантиците са убедени, че догодина България ще получи покана за членство, което ще промени и просветителско-пропагандистката им мисията. На шега те казват, че тогава ще "отидат да освобождават други народи", а на сериозно - че ще се заемат сериозно да убеждават обществото (разбирай данъкоплатеца) в необходимостта от НАТО, защото тогава съвсем реално по джоба си ще започнат да усещат финансовите параметри на членството.