Триста души присъстваха на Галата на българската роза, която се състоя в петък вечерта в Салон дьо Бофран на двореца Люксембург в Париж, каза за "Дневник" Иван Панев, един от организаторите на проявата. Почти една трета от гостите на вечерята, кувертът за която беше близо 200 долара, са бяха българи от Франция, Белгия, Швейцария и Германия. Специално за събитието от Лондон пристигнаха няколко българи, работещи на лондонското Сити. На проявата можеше да присъства всеки, който е готов да плати горната сума и разполага с вечерно облекло. Сред присъстващите на вечерята бяха пианистът Юрий Буков, Антим Чеков, тенорът Минко Балкански, Пламен Русев - моделиер, Ружа Лазарова, писателка, Красимира Лазарова, певица, дошла от Верона специално за вечерята. Благороднически привкус на събитието придаде присъствието на графът на Париж Анри д'Орлеан на херцогиня Софи Дьо Вьортенберг, херцогиня Рикса д'Олденбург, граф Анри дьо Кастелан. В двореца, където заседава френският Сенат, пристигна и писателят Морис Дрюон - дългогодишен приятел на Симеон.

Гостите са бяха нахранени със специалитети от българската кухня - таратор и пълнено агне на жар и бяха поени с карловски вина, реколта 1999 година.

Гала-вечерята беше организирана с цел да представим новоучредената фондация Франция-България. Това в никакъв случай не е част от предизборната кампания на царя, каза Иван Панев. Въпреки присъствието на много титулувани особи, събитието в никакъв случай не може да бъде определено като среща на монархисти, каза Панев, който припомни, че в организационния комитет на фондацията е Жан -Мари Дайе, дългогодишен посланик на Франция в България. Това беше събитие за представяне на нашата фондация, а не политическа сбирка, каза Панев, като по този начин обясни отсъствието на политически фигури от вечерята. Що се отнася за обещанието на Симеон след 800 дни да се видят първите резултати от неговото управление Панев каза, че царят е дал обяснение на това твърдение. Това е чиста методика на търговско дружество, което започва нова дейност, обяснил Симеон. След няколко месеца на проучване започва приложение на конкретни мерки, които до две и половина години трябва да дадат някакъв резултат. Ако мерките са правилни, резултатът е положителен. Ако са погрешни, това също се разбира, коментира Панев.