Сто двадесет и девет депутати от последните четири парламента са сътрудничили на Държавна сигурност. Комисията по досиетата разсекрети имената на 52-ма агенти.

Седемдесет и двама се отърваха, защото липсват личните и работните им дела, а петима останаха скрити по искане на спецслужбите. Това разочарова обществото, което очакваше да бъдат огласени ключови имена, а не многократно повтаряните на Христо Смоленов и Ахмед Доган. Скандалните имена обаче останаха засекретени. Защо?

Документите са разделени в категориите "безспорни", "спорни" и "прикрити". В графата спорни влизат хората, за които има документи, но те не са достатъчни да се направи категоричен извод дали са били доброволни сътрудници и каква дейност са извършвали. Прикритите са сътрудници, за които службите не желаят да предоставят информация по съображения, свързани с националната сигурност.

Първоначалният списък на Богомил Бонев от 1997 г. бе с 93 имена, от които заради решение на Конституционния съд отпаднаха т. нар. картотекирани агенти. КС се произнесе, че не могат да се разкриват лица, за които има само едно картонче в архива и не е ясно какви са били и какво са вършили.

"Ако някой от тях се окаже в следващия парламент или заеме важен пост в държавата, комисията ще търси материали в архива, които да послужат за доказателства за разкриване на имената на такива картотекирани сътрудници", заяви Методи Андреев, шеф на комисията за досиетата на депутатите.

Законът за досиетата не съдържа лустрационни текстове, които да забраняват на извадените на светло сътрудници да заемат длъжности, наказанието е само морално. Единствено СДС досега обяви като условие за кандидат-депутатите си да не са били обвързани с ДС.

Архивите на Държавна сигурност са три. През 1997 г. бяха засегнати само хранилищата на МВР и Националната разузнавателна служба. В първото се съхраняват документите от бившите Второ главно (контраразузнаването), Четвърто (икономическото), Пето (УБО) и Шесто (политическата полиция) управления на ДС.

В разузнавателната служба се съхраняват архивите на бившето Първо главно (разузнаването). Преди да бъде прекратена дейността на ДС в началото на 1990 г., Трето управление (военното контраразузнаване) е прехвърлено към МО. От централния архив на МВР са унищожавани материали през 1990 г. по заповед на министър Атанас Семерджиев. Заличеното е отразено в протоколи, които са запазени. Най-малко 20 000 досиета от архива на Първо главно са били унищожени в началото на 1990 г., сочи секретна заповед на тогавашния началник на управлението ген. Владимир Тодоров и утвърдена от заместник-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов, който по-късно се самоуби.

Материалите са били изгорени в металургичния комбинат "Ленин" в Перник. Началници на спецслужби са скрили информация за агенти, твърди Николай Колев-Босия. Според него е представен само картонът на Бойко Ноев от бившето РУМНО, но не и фотокопието на досието му, което се съхранявало от началника на военното разузнаване ген. Ангел Кацаров. "Ноев ще мине в графата картотекиран сътрудник", предрече Босия.

След комисията "Андреев", която отвори досиетата на бившите депутати, сега предстои комисията, оглавявана от Георги Ананиев, да оповести кои са агентите сред кандидатите за Народното събрание. Шестима от тях вече излязоха на светло - Ахмед Доган, Осман Октай, Кемал Еюп, Юнал Лютфи, Тодор Бояджиев и Петър Башикров.