Търсенето на български гъби в САЩ нараства, заяви Емил Колев, износител на такава продукция. Страната ни годишно произвежда и изнася около 4000 тона гъби за над 68 млн. германски марки. Близо 10% от общия износ е предназначен за САЩ.

"Имам заявка за износ за САЩ, но заради фалита на авиокомпания "Балкан" не мога да реализирам продукцията, тъй като услугите на чуждите фирми са двойно и тройно по-скъпи", заяви Колев. Превозът с "Балкан" е струвал 1.5 лв. на кг, а услугата с чуждестранна авиокомпания излиза 4 лв. на кг.

Българските гъби се предлагат в САЩ на цена от 10 долара, която е с 25% по-висока в сравнение със страните от Европейския съюз. Изкупните цени на продукцията у нас варират между 10 и 13 лева в зависимост от големината и вида. Гъбарството осигурява препитание и дава допълнителни доходи на близо 30% от населението на страната, сочат данни на Асоциацията на билкарите и гъбарите.

България е един от традиционните вносители на гъби в ЕС. От диворастящите се търсят пачи крак, манатарка и челядинка. Най-големите консуматори на манатарка са италианците, а челядинката е предпочитана в Испания и Франция. Пачи крак е най-търсен в Германия.

"Трудно могат да се задържат позициите на френския пазар, тъй като тамошните фирми плащат месец след получаване на продукцията, а ние не можем да останем без оборотни средства", обясни Колев. Преди 2 години именно във Франция пострада имиджът на страната ни със случаи на радиоактивни гъби от сорта овчи крак. През тази и миналата година обаче няма върнати количества, допълниха от Асоциацията на билкарите и гъбарите.

От билките в момента "на мода" е липата. Изкупната цена за 1 кг суха маса е 3.50 лв. Килограм глухарчета се приема за около 1.20 лв., маточина и хвощ вървят между 60 и 70 стотинки, съобщиха от асоциацията. Листата коприва се изкупуват срещу 70 стотинки, а листата от ягода - за 1 лв. Един килограм дръжки от череши и вишни струва също 1 лв.

Над 90% от българските билки се изнасят в чужбина. Най-голяма част от тях се изкупуват от Германия, Испания, Италия, Австрия, Франция и САЩ. Между 200 и 300 са берачите у нас, съобщи Десислав Дионисиев, председател на асоциацията. "Все още не съществува орган, който да удостоверява и да издава сертификати за биологично и екологично чисти билки", оплака се Марлена Стояновска, зам.-председател на организацията. Законът за лечебните растения от март 2000 г. предвижда такса за природоползване, която се плаща предварително от берача за всеки килограм билки. Сумата е различна за отделните видове растения. "Това създава значителни затруднения за заетите в тази сфера, защото берачите не могат предварително да знаят колко килограма билки ще наберат, за които да им бъде начислена съответната такса. Те не могат да предвидят и колко вида билки ще открият на мястото, което им е определено за бране", оплакаха се от асоциацията.