Когато съдебната система сбърка, също плаща. Жертви на нейните грешки са хората, които магистратите разследват за извършени престъпления, но по една или друга причина не успяват да ги изправят в съдебната зала. Уронването на авторитета им, съсипването на бизнеса или само разгласяване на името в медиите с едно вкарване в ареста трудно могат да бъдат изкупени с иск срещу третата власт. Въпреки това не са малко хората, които си търсят правата по този път.

Отговорността на правосъдието

в тези случаи се поема от държавата. Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, дава възможност пострадалите да потърсят правата си в съда. В такива случаи бюджетът поема тежестта на последствията от незаконен арест, отпаднало обвинение или оправдателна присъда. Сумите, които се присъждат като обезщетения, се изплащат от бюджета на съдебната система, която се издържа от данъкоплатците. Обикновено такива делата се завеждат солидарно срещу следствието и прокуратурата, а в нередки случаи и срещу МВР.

Българското правосъдие изобилства от примери, когато шумни арести и бомбастични обвинения завършват след години с осъждане, но не на извършителите, а на разследвалите ги. Една справка за миналата година показва, че само срещу Специализираната следствена служба солидарно с Върховната касационна прокуратура се водят 77 дела по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Общата сума на исковете е над 4 млн. лв. Въпреки че само една малка част от тях са приключили с осъдителна присъда, цифрите красноречиво говорят за грешките на магистратите, работещи в тези институции, смятани за елитни в правораздавателната система.

Колко струва арестът на Чомбе

В разгара на лятото преди девет години барети нахлуват в дома на петричкия милионер Иван Кочев-Чомбе и го арестуват. Вътрешен министър тогава бе бъдещият председател на 38-ото Народно събрание Йордан Соколов, а главен прокурор Иван Татарчев. Срещу Чомбе са повдигнати половин дузина обвинения и той престоява в ареста от август 1992 г. до януари 1993 г. Минават няколко години, обвиненията не издържат в съда, делото срещу него е прекратено. Днес Иван Кочев-Чомбе, който е бизнесмен с австрийски паспорт, съди правосъдието за 50 000 лв. Проваля се и делото срещу неговия съпроцесник Георги Маламов, обвинен за незаконно напускане на страната. Маламов е по-скромен - искът му е на стойност 12 000 лв.

Оправдателната присъда на Стамо Стамов

На 31 август 1995 г. във Варна е арестуван началникът на Регионалното звено за борба срещу организирана престъпност полк. Стамо Стамов. Тогавашният вътрешен министър Любомир Начев е в пълно неведение на задържането на висшия служител, а Прокуратурата на въоръжените сили действа на своя глава и обвинява полковника във взимане на подкуп. Този скандален случай поставя началото на серия от арести, зад които застава тогавашният прокурор на въоръжените сили и зам. главен прокурор - полк. Николай Колев. Скандалният висш магистрат загуби доверието на главния прокурор Никола Филчев и днес споделя съдбата на своите някогашни жертви. Полк. Стамов видя колко струва правосъдната система в ареста на "Развигор", а когато бе изправен на подсъдимата скамейка, Върховният съд го оправда. Бившият варненски антимафиот ?1 поиска 89 млн. лева обезщетение от прокуратурата в лицето на държавата за уронване на достойнството му. Засега съдът му е присъдил 34 000 лв., които с лихвите ще достигнат 100 000 лв.

Аналогичен бе случаят с Оник Калустян, контраразузнавач ? 1 в Стара Загора. Той също бе арестуван показно от прокурора Николай Колев и прекара доста време зад решетките, след което бе оневинен. Калустян и Стамов излязоха от затвора с разклатено здраве. Сега данъкоплатците ще ги обезщетят и за това.

Недоказаното убийство на Ламбо Кючуков

На 7 юли 1995 г. в местността Бялата вода на Витоша беше намерен застрелян в главата с 4 куршума от пистолет "Збройовка" бившият зам.- министър на просветата в три правителства Ламбо Кючуков. В сакото на убития доцент е намерена квитанция за получени 48 000 ДМ от застрахователното дружество "БГ План" с дата от деня на убийството. 102 дни след убийството следствието арестува председателят на "БГ План" Пламен Миронов, а ден по-късно и административния директор на компанията Константин Георгиев. Двамата бяха обявени за извършители на тежкото престъпление. Застрахователите прекараха в ареста цели 10 месеца. Прокуратурата подготви обвинителния акт срещу тях, но най-изненадващо в последния момент вместо да го внесе в съда, прекрати делото. Едва след този скандал между следствието и прокуратурата Миронов и Георгиев бяха освободени, а убийството остана неразкрито. Днес двамата съдят следствието за по 31 000 лв. обезщетение. Застрахователното дружество, което бе набрало сила преди 6 години, вече не съществува. Софийският градски съд е присъдил по 8000 лв. на бившите застрахователи, втората инстанция е потвърдила този размер на обезщетенията и се очаква окончателна дума на Върховния касационен съд. Въпреки това Специализираната следствена служба настоява за отмяна на решението с мотива, че делото е прекратено по недоказаност, което не е основание службата да носи отговорност.

Адвокат зад решетките

На 16 февруари 1999 г. в специализираното следствие е извикан Константин Симеонов, адвокат на лидера на групировката "Империал" Валтер Папазки. Най-неочаквано Симеонов е арестуван, а обвинението срещу него е за подбудителство към лъжесвидетелстване по делото срещу врачанския хазартен бос. Защитникът се оказва в килия на един етаж с клиентите си Папазки и Боян Петракиев-Барона. Като доказателства срещу адвоката се представят подслушани от полицията разговори с петима свидетели около убийството на врачанския наемен убиец Валентин Алексиев-Лисицата. При тези разговори Симеонов се опитал да ги убеди да променят показанията си, твърдяха от следствието. Седмица по-късно адвокатът напусна ареста срещу парична гаранция от 1 млн. лв. Делото срещу него не стигна до съд, а бе прекратено. Сега Константин Симеонов, който заради ареста беше заплашен с лишаване от адвокатски права и затвор, съди СпСлС за 50 000 лв.

С 10 000 повече иска от следствието Иван Шопов. Гражданинът е бил привлечен като обвиняем за измама в особено големи размери през 1997 г. Престоят му в ареста е бил близо пет месеца, а по-късно следствието срещу него е прекратено. Четири години след срещата на Шопов с българското правосъдие делото, по което той е завел за обезщетение на причинените му неприятности, е още в начална фаза.

Фирма "Бавария техникс" - ООД пък съди не само следствието и прокуратурата, а и Министерството на финансите и МВР. През 1997 г. нейни служители са разследвани за изнудване, но делото не е доведено до край и е прекратено. Днес фирмата е осъдила държавните институции, за да й бъдат върнати иззетата навремето офис- техника и почти нов лек автомобил "Алфа Ромео". Имуществото се води на отговорно пазене в спецследствието. Друг е въпросът, че след 4-годишния престой на открито в двора на бул. "Г. М. Димитров" 42 почти нова колата едва ли ще зарадва с вида и състоянието си собствениците.

В търсене на права 11 години

Има и случаи, които се превръщат в съдебни одисеи. Драстичен пример е делото, което преди 11 години е завел бившият журналист Стоян Мерджанов. Той съди следствието като наследник на бившето Главно следствено управление-МВР. През 1982 г. той е арестуван и осъден за шпионаж на 19 години затвор. След 10 ноември 1989 г. присъдата срещу журналиста е отменена и той е оправдан. Въпреки това делото за причинените му вреди изобщо още не е успяло да премине дори през първа инстанция в Софийския градски съд. Дали този обикновен гражданин някога ще получи справедливостта, която търси, е трудно да се каже след толкова години на протакане. Със сигурност обаче случаят е един от печалните рекорди в българското правосъдие. Онези пък, които не получат справедливост, продължават с дела в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Дела срещу Специализираната следствена служба

77 дела - за обезщетения по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани

27 - по трудови спорове

5 - по Закона за задълженията и договорите

3 - административни спорове

1 - по Закона за съдебната власт

Обща сума на исковете - 4 079 000 лв.

Прекратени дела - за 146 000 лв.

Изплатени суми - 1853 лв.

Дела за незаконен арест в Страсбург

Първото дело за незаконен арест, което бе спечелено в съда в Страсбург, беше Андрей Луканов срещу България. През март 1997 г. европейският съд реши, че държавата трябва да заплати обезщетение на бившия премиер в размер на 40 000 френски франка. Така Луканов посмъртно спечели делото за арестуването му на "Развигор", което стана след разрешение на парламента.

Ромът от Шумен Антон Асенов бе следващият, който осъди България. Съдиите в Страсбург приеха, че той е незаконно арестуван, тъй като е бил непълнолетен. Държавата бе осъдена и от пловдивската счетоводителка Иванка Николова, чийто престой в ареста през 1995 г. е бил определен само с прокурорска санкция.

През май 2000 г. Европейският съд по човешките права в Страсбург осъди държавата по делото, известно като "Великова срещу България". То е заведено от жената на Славчо Цончев, 49-годишен български гражданин от ромски произход, който не излезе жив от полицейски арест само 12 часа след задържането му. Съдът присъди обезщетение в размер на 100 000 френски франка.