Дискусията каква да е съдбата на безмитните зони у нас се повдига отново. След няколко дни една от най-големите ни зони - бургаската, ще проведе акционерно събрание.

През декември 1999 г. в Бургас се състоя извънредно общо събрание с една-единствена точка - да се приеме програма за развитие на зоната до 2001 г. Против гласува държавата, представлявана от Министерството на финансите в качеството си на най-голям акционер. Мотивът бе, че в момента се водят преговори за присъединяване към Европейския съюз и този факт изключвал необходимостта от икономически свободни зони.

Впрочем в момента въпросът е дискусионен във всички държави, които кандидатстват за членство.

В безмитните зони по света работят стотици хиляди души и оборотите се измерват в милиарди долари. По данни на Световната банка повече от 1/4 от световното производство и търговия се осъществяват във и чрез безмитни зони. Такива зони обикновено се създават в близост до митнически пунктове - пристанища, летища, международни транспортни възли, и имат задачата да стимулират търговската и производствената активност. Те могат да прераснат в свободни икономически зони, когато на стопанските субекти, работещи в тях, бъдат предоставени и други данъчни привилегии (например освобождаване от облагане на дохода от дейността), освен външната търговия без мита. Свободните икономически зони са широко използвано средство за привличането на чуждестранни инвестиции.

Наскоро парламентът на Румъния защити съществуването на зоните и договорите с големите инвеститори в тях. В Полша, Чехия и Унгария също бе взето решение зоните да бъдат запазени за още 20 години, като се акцентира върху тяхното развитие.

Как е у нас

Безмитните зони в България са обособени части от територията на страната и се създават с акт на Министерския съвет по инициатива на държавни органи. След утвърждаването на статута им се образува предприятие, което ги изгражда и стопанисва. Дружеството, което държи зоната, трябва да бъде юридическо лице на пълно самофинансиране. Предприятието изгражда инфраструктура на зоната (транспортна, енергийна, съобщителна и други) самостоятелно или чрез български стопански организации и банки на договорна основа. Зоните се създават за насърчаване на стопанската инициатива при производство на стоки, извършване на услуги, търговски и други дейности, необходими за увеличаване на износа. В тях са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги. Зони могат да се създават в морски или речни пристанища, международни летища, транспортно-спедиционни центрове, по основни транспортни магистрали, както и в отделни промишлени и други стопански райони.

Износът и вносът от зоната задължително се обявяват пред митницата. Извършваната стопанска дейност обаче е освободена от мита. Тази преференция не важи единствено при внос на алкохолни напитки и тютюневи изделия. Фирмите, извършващи дейности на територията на зоните, не са освободени от ДДС и данък печалба, каквато е практиката в чужбина. По принцип всички плащания на територията на зоните се извършват в конвертируема валута. В свободните зони стоката може да престоява неограничено време. В тях могат да се съхраняват както чуждестранни, така и местни стоки.

С постановление на Министерския съвет у нас са създадени шест безмитни зони - в Русе, Бургас, Пловдив, Видин, Свиленград и Драгоман през периода 1987 - 1991 г. Последна бе тази в Драгоман.

Българската държава е акционер и в шестте зони. Фактите обаче са красноречиви. Зоните, в които бяха изградени митнически и данъчни служби, са оставени на доизживяване. Вместо това новият Закон за митниците предвиди, че всеки може да лицензира т.нар. свободни складове. Само в Бургаско те са 35. За свободен от мита склад в морския град е обявена дори и една плевня, а в Пловдив - гарсониера. През юни тази година, непосредствено преди изборите, с постановление на правителството във Варна бе създадена нова зона с името "Транзитна търговска зона". Тя бе регистрирана също по новия Закон за митниците и в нея държавата участва с апорт на земята.

Съдбата на зоните

По данни на Асоциацията на свободните зони през 1996 г. зоните вече са реализирали брутни приходи от 780 млн. лв., нетна печалба от над 210 млн. лв. и са платили над 170 млн. лв. данъци, като в тях са работили 779 души. Успехите за това кратко време са добри, но скромни, защото тези постъпления в други страни са доста по-големи.

"Данъчни облекчения за работещите фирми на територията на безмитните зони трябва да има, и то дългосрочни - поне до 2015 -2020 г., за да могат потенциалните инвеститори и клиенти да направят дългосрочни планове", смятат финансови специалисти. Не бяха решени и въпросите с придобиване на собственост от чужди компании и лица в зоните за определен период от време - достатъчно дълъг, за да оправдае евентуално строителство на сгради и съоръжения.

Зоната в Русе успя да се развие, като започна да зарежда корабите по река Дунав с горива и стоки. За драгоманската пък митнически служители твърдят, че е обслужвала югоембаргото. В Свиленград гръмна скандал с турски собственик на бензиностанция за горива на територията на зоната.

Преди време безмитните зони бяха обвинени, че през тях минава контрабандата на алкохол и цигари и беше премахнато съхраняването на тези стоки в условията на облекчен митнически режим. Тъй като незаконният внос и фиктивният износ продължават, явно причините не са само в тях.

През изминалите 12 години българските депутати така и не намериха време да приемат Закон за безмитните зони и да дадат законова рамка на дейността им, както и гаранции за чуждестранните инвеститори и клиенти. Докато това бе направено в Чехия и Румъния. Въпреки това някои от зоните - като бургаската, имаха очевидни успехи. Те бяха постигнати въпреки опитите на досегашните правителства да пречат на дейността им.

Свободната безмитна зона в Бургас

Наред с "Нефтохим", пристанището и летището Свободната безмитна зона в Бургас имаше емблематичен смисъл за града. Тя е изградена през 1989 г. върху гола поляна, с първоначален капитал от 2 млн. лв. и с общите усилия на най-големите бургаски предприятия. Целта - да се привлекат чуждестранни инвестиции, стокопотоци и товари, бе изпълнена. За кратко време зоната натрупа значителен капитал, привлече инвеститори, създаде добра инфраструктура, разви производствена дейност.

В далечните си планове специалистите дори виждаха Бургас като град на свободна икономическа инициатива. Което не е лишено от логика, дори след присъединяването на България към Европейската общност, като се има предвид, че градът ще бъде граничен за евросъюза.

Ентусиазмът и надеждата, че се ражда българският Хонконг, обаче постепенно замря. Зоната влезе в съдебни спорове, натрупа дългове, които още не са изчистени. Служители в зоната твърдят, че само за 12 месеца след 1998 г. под "вещото" ръководство на хора, поставени от ексдепутата Йордан Цонев, разходите на дружеството са се увеличили със 116%, приходите във валута са спаднали с 91%, а постъпленията от цялостната дейност - с 99.72%. Акционерите установиха, че печалбата от акциите им за една година се е стопила от 10.90 долара на 33 цента за брой.

Преди това с натиск от правителството пристанището и ДЗИ изкупиха основния пакет от акции. ДЗИ плати 80 долара за акция при тогавашна цена 10 000 лв. Пристанището получи акции за 20 млн. лв. срещу апортна вноска.

Бургаската община не можа да закупи нови акции и да разшири участието си. Въпреки че участва с апорт - цялата земя, върху която е зоната, тя бе лишена от представителство в управлението.

Така бургаската зона бе поставена на "изкуствено дишане" и стигна до положението на компания със затихващи функции. Всички напъни да се замаже и прикрие действителното й състояние са напразни.

Завинаги е прогонен основният контрагент "Хюндай". Ръководството на зоната се опъна да освободи пратка автомобили на корпорацията без причина, забърквайки се в машинациите на представителя на компанията за България и вземайки страната на ЦКБ. От "Хюндай" заявиха, че няма да стъпят повече в България, заведоха съдебни дела и насочиха дейността си към Словения.

В Бургас автомобили доставя само "Деу", но в ограничени количества. Оттук избягаха и италианската компания "Веркап", която произвеждаше капачки за шампанско, и немско дружество за производство на дървени плоскости за жилищно строителство. Сега зоната разчита на случайни дребни клиенти. Не е подписан нито един нов договор с голям чуждестранен контрагент.

Има ли спасение

"Зоната трябва задължително да има излаз на морето. Така ще се избегнат много допълнителни процедури", смята членът на съвета на директорите Красимир Грудов. Новият Закон за пристанищата дава възможност за концесия и Грудов възнамерява да пледира пред заинтересованите страни по този начин зоната да стъпи на пристанището. "И без това съществуващите закони лишават зоните от всякакво друго предимство. Логично би било новият парламент да приеме и специален закон, който би могъл да бъде с действие до влизането на България в ЕС", предлага Грудов.

Ръководството на зоната в Бургас отчита за миналата година задоволителни резултати, привлечени стокопотоци и дори печалба и дивидент от 32 на сто. "С тях обаче се покриват загубите от минали години", заяви изпълнителният директор и председател на съвета на директорите Ангелин Попов.

Тази печалба е куха, защото през миналата година, за да не завърши на загуба, стойността на земята бе вкарана в баланса, коментират акционери. Това ще изиграе лоша шега на дружеството през тази година, когато ще трябва да се плащат и данъци, твърдят те.

При това положение като че ли всичко зависи само от инициативата на новия борд, който ще бъде избран на общото акционерно събрание, насрочено за 31 юли.

В безмитните зони могат да се извършват следните стопански дейности:

- организиране на производство на стоки и услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ

- товарене, разтоварване и транспортна обработка на необмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ

- складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, предназначени за износ

- обработка на необмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване и др.)

- търговска дейност, представителство и посредничество

- зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози

- банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имущества.

Няколко десетки милиона лева са инвестирани в това кафене, наречено "бизнесклуб" на безмитната зона и обслужвано от трима служители. Печалба от дискретното място няма, тъй като клиенти не влизат.

Бургаската безмитна зона приемаше хиляди коли от "Хюндай", преди фирмата да напусне България. Сега тя складира колите си за Европа в безмитната зона в Копер, Словения.

Бъдещето на свободните зони

Създаването на свободни икономически зони беше представено за важен приоритет в предизборната икономическа програма на Национално движение "Симеон Втори". Като най-подходящи места за такива зони бяха посочени пограничните райони с Турция и Гърция.

Мнението на независимите експерти за цялостния икономически ефект на тези зони обаче е нееднозначно. Според Георги Ганев от Института за пазарна икономика особеният административен режим, в който попадат свободните зони, може лесно да се изроди в подпомагане на субекти и дейности, нежелани от всяка правова държава - от вида на нелегални трафици на стоки и капитали, организирана престъпност, източващи финансови схеми и др.

Позицията на финансиста Емил Хърсев е, че тези зони не са опасни, тъй като не принадлежат на митническата територия на страната. Те привличат транзитния бизнес, който в противен случай няма да влезе в националната икономика изобщо.

Европейският съюз гледа негативно на подобни зони, защото те имат дъмпингова политика за привличане на капитали. Но повечето страни с активна трансгранична търговия в ЕС имат свободни икономически зони, пример за което са Великобритания, Холандия и Португалия.