Навлизането на информационните технологии (IT) в държавната администрация се оказа проблематичен казус. Вече 10 години българската бюрокрация се съпротивлява усилено срещу един процес, който по дефиниция трябва да направи работата й по-лесна. Това обаче така и не се случва.

Причините, поради които процесът буксува така упорито, се оказват прекалено банални и се завъртат по идентичен начин из различните държавни ведомства. Навсякъде процесът винаги е "пред приключване", закъснението - "съвсем незначително", а парите, изразходвани за целта - крайно недостатъчни.

Внедряването на интегрирани информационни системи (ИС) в държавната администрация има за цел свързването в единна мрежа на различни поделения на ведомствата. Ако при хардуера освен морално остарялата техника на места проблеми почти няма, то драмата е в софтуерната част, където изпълнението на проектите се бави масово и системите не работят пълноценно. Забавянето и неизпълнението пък от своя страна налагат сключването на анекси към договорите.

Всъщност положението е следното - през бюджета държавата налива пари в учрежденията по проектите за технологично развитие, парите изтичат през IT-търговете, но същевременно състоянието на големите държавни проекти е плачевно. Техниката е доставена, обаче информационните системи не са завършени, някои проекти са замразени, по други изпълнителите са се отказали и са платили неустойки.

Търговете за информационните системи на администрацията възлизат на повече от 200 млн. лв. Към момента обаче нито една от системите не функционира изцяло.

Казусът НОИ - изминаха 4 години

Разработката на информационната система на Националния осигурителен институт започва още през 1997 г. Изграждането й се финансира със заем от Световната банка в размер на 23.5 млн. долара. СБ финансира няколко проекта за доставка на хардуер (сървъри, компютри, принтери и т.н.), комуникационна система (LAN и VPN на Alcatel), свързваща регионалните управления и централата на института в София, както и разработка на приложен софтуер.

За доставчици на хардуера са определени "Прософт", която внася компютри Compaq и принтери Xerox, и ЦАПК "Прогрес" - компютри DELL и сървъри.

Разработката и внедряването на приложния софтуер е възложено на австралийска компания, която е прехвърлила разработването на програмните модули на българската фирма "Глобал консултинг". По неофициална информация сумата за консултантската, проектантската и програмистката дейност по изграждане на програмната система е около 8 млн. долара

Системата все още не е внедрена изцяло. Обработката на пенсионните списъци се извършва на архаична голяма машина "Mainframe" на IBM. Тя била купена още през 80-те години и работела със софтуер, разработен по онова време от специалисти на Министерството на финансите. От дирекция "Информационно осигуряване" на института признаха, че системата все още не функционира, но обясниха, че реалните срокове за приключване на проекта са през 2002 г. Същевременно обаче от фирмата подизпълнител "Глобал консултинг" твърдят, че забавяне все пак има. "Не мога да коментирам, запитайте клиента ни - НОИ", каза генералният директор на фирмата Димитър Джендов.

Национална митническа система - кой всъщност печели

Изграждането на митническата система върви в две направления - по програма ФАР и в рамките на Програмата за технологично обновление в Министерството на финансите. Стари кадри на митниците припомнят, че от 1991 г. насам са отпускани безвъзмездно по 1.5-2 млн. долара, част от които по програма ФАР. По техни изчисления проектът е на стойност 8 млн. евро.

Оказва се обаче, че за да се получи финансиране по ФАР, трябва да се възприеме предложеният от тях програмен продукт. И съответно с решение на Министерски съвет през 1996 г. е избран програмният продукт Аsycuda. Година-две по-късно се установява, че той е непригоден за българските нужди и пак с решение на МС изборът е отменен. В резултат на това Европейската комисия (ЕК) спира изпълнението на проекта.

През 1998 г. стартира Програмата за технологично обновление на Министерството на финансите, в структурата на което влиза Агенция "Митници". За главен изпълнител на проекта е избрана държавната фирма "Информационно обслужване" АД. По нареждане на Муравей Радев по сметка на фирмата са прехвърлени 12 млн. лв.

В края на 1999 г. българската страна успява да убеди експертите от ЕК да предоставят средства за изграждането на собствена Българска интегрирана митническа информационна система (БИМИС). Самото изграждане започва през 2000 г. Тогава е обявен търг за UNIX-сървъри. За изпълнител е избран партньор на IBM - "Стоун компютърс". Доставката е извършена и към настоящия момент всички митнически бюра са свързани в единна мрежа. Разработката на приложния софтуер първоначално е възложена на фирма "Аксиор". След това правата за разработка и сорс кода са закупени от ГУ "Митници" и предоставени на фирма "АлфаСофт" , като през 2000 г. отново разработката е прехвърлена на държавната фирма "Информационно обслужване".

"След като разработихме кода, беше обявен търг за системна интеграция на всички проекти в сферата на информационното обслужване на министерството", коментира Димитър Василев, директор на "Аксиор". По думите му тръжните изисквания били много специфични и на тях отговаряла само компанията "Информационно обслужване". "Отказахме се от участие, защото си личеше, че изискванията са формулирани, за да спечели тя", коментира Василев.

Информационната система на митниците обаче все още не е внедрена напълно. Последният етап ще бъде завършен в края на 2006 г. Никой в МФ не можа да обясни забавянето от 5 години. Едно е ясно - докато няма изградена напълно информационна система, корупцията ще запази небивалите си размери из родните митници.

Информационна система за управление на държавния бюджет - отново забавяне

През 1999 г. е обявен търг за разработката и внедряването на "Информационна система за финансово управление в бюджетния сектор". От шестте кандидата до участие в процедурата по обществена поръчка са допуснати AI Informatics, консорциум от Computron и Insyst Electronics, и Bioteam. Учредената комисия не е допуснала до участие Siemens, ExCo и S&T. Според представители от министерството фирмите са отпаднали поради процедурни пропуски въпреки изключително добрите технологични показатели. Министърът на финансите избира за изпълнител AI Informatics, която е един от най-големите световни партньори на SАР, като цената по договора е 5.3 млн. лв. Проектът е закъснял с около два месеца и все още системата не се използва напълно ефективно. От Министерството на финансите обясняват това с въведения сметкоплан.

Недомислието на данъчните

По проект за внедряване на система за ДДС на програма ФАР през 1993 г. е доставена техника, UNIX-машини и комуникационна техника на BULL - Франция, на стойност около 3 млн. евро. Приложната система за ДДС е възложена с отделен търг също на френска фирма. Интересно е, че техниката е доставена преди приемане на правилника за приложение на Закона за ДДС и на този етап е съществувала идеята за създаване на отделни служби по ДДС, за които е била предназначена техниката. След приемането на правилника през 1994 г. това намерение отпада и доставената техника става неприложима за схемата, отбелязана в него.

Според източници в Главна данъчна дирекция при огромния недостиг на технологично оборудване цялата техника е влязла в употреба. За разлика от нея разработеният софтуер като цяло е станал непригоден за новата схема и неговото по-нататъшно използване е било нецелесъобразно и изисквало огромни допълнителни инвестиции. Въпреки това части от него са внедрени при разработката на новия софтуер от компютърните специалисти в Главна данъчна дирекция.

Министерството на земеделието и горите - пак "на парче"

По линия на информационната система в земеделието по програма ФАР са правени многократни доставки на техника. Поради липса на единна концепция и цялостен проект на системата всичко е доставяно на парче, без възможност за интеграция.

Проектът за изграждане на Информационна система за кадастър на земеделските земи, финансиран по програма ФАР на Министерството на земеделието и горите, стартира от началото на юли 2001 г. Информационната система ще свърже в комуникационна мрежа министерството и поземлените комисии. Със старта на проекта се поставя началото на изграждането на национална кадастрална система, която ще обедини цялата информация за недвижимата собственост в България. След проведения търг за изпълнител на проекта на 30 юни 2001 г. беше сключен договор с NGC консорциум, в който влизат латвийската UAB Norway Register Development Baltic, българските "ГИС ИН" ООД и CNSys. Стойността на проекта 1.5 млн. евро.

Кой колко спечели около здравната каса

В края на 1999 г. започна изграждането на информационната система на здравната каса. След проведен търг, чийто срок бе удължен заради явяването само на един кандидат, за изпълнител бе избрана американската компания "Аремиссофт". Стойността на договора за изграждане на първа и втора фаза от информационната система на НЗОК е 3.7 милиона долара. Бившият директор на касата Илко Семерджиев обаче сключи договор с компанията месеци преди тя да се регистрира по българския Търговски закон. Заради това нарушение в момента той е обвиняем за престъпление по служба. Освен основното задание към договора има и два анекса, които не бяха препотвърдени за изграждане на трета и четвърта фаза на системата, предвиждаща включването на семейните лекари и болниците. Анекс 1 предвиждаше лизингово финансиране за около 5000 лични лекари за срок от три години на компютърна система (персонален компютър, модем и принтер) и лиценз за клиничен модул. Цената на тази система заедно с лизинговите такси не трябваше да превишава 4000 долара. Вторият анекс задължаваше изпълнителя да предостави приложен софтуерен пакет за 30-те окръжни болници на цена с 50% по-ниска от цената на единична инсталация. Цената на интегрираната болнична система не трябва да бъде по-висока от левовата равностойност на 300 000 щатски долара за болница.

Здравната каса не потвърди анексите заради споразумението за заем от Световната банка. Според него банката ще осигури финансирането на хардуера, нужен на личните лекари и болниците. Предстоят търгове, но те няма да са по анекси 1 и 2, тъй като вече не става дума за лизингово отдаване, а 3500 лекари и 150 болници ще получат безплатно компютрите си. Обявата за търга за доставка на компютри и стандартен софтуер за лекарските практики вече бе публикувана. Срокът за представянето на предложения изтича на 13 август. "Предстоят няколко конкурса, свързани с една или друга част от изграждането на информационната система в целия сектор здравеопазване, каза директорът на НЗОК д-р Бойко Пенков. Освен софтуерните задания, ще има и търгове за лизингова доставка на хардуер на лекари, аптеки и болници. Според обявяваните досега цифри довършването на третата и четвъртата фаза от проекта на касата ще бъде на обща стойност 8 млн. долара.

Ако не спечелим поръчката за 3-та и 4-та фаза смятаме да осигурим лизингова доставка на компютри за специалистите от извънболничната помощ, каза за "Дневник" изпълнителния директор на "Аремиссофт" Васил Колев. Изпълнението по 1-ва и 2-ра фаза на проекта бе придружено от борсови скандали и закъснения по договора с НЗОК, което намалява шансовете на компанията да спечели търга за довършване на информационната система.

Шум около "Български пощи"

Шум така и нямаше, но в последните 4 години са обявени около 6 търга, финансирани по "ФАР" за доставка на персонални компютри, приложен софтуеър за автоматизирано гише, финансова управленска система и др. Всички търгове са завършили със скандали и пълен провал на проектите. В момента финансирането по повечето от тях е спряно. Няма реализиран на практика нито един проект.

2,5 млн. евро в два реда за екоминистерството

През 1993 г. в екоминистерството е доставена техника на фирмата DEC, UNIX-сървъри, чрез фирма "Прософт" на стойност 2.5 млн. евро. До този момент проектът все още не е завършен, а техниката е вече морално остаряла.

ФАР "огря" и министерство на труда и социалната политика

По линия на програмата са финансирани няколко проекта от 1993 до 1997 г. По мнение на специалистите от министерството, ефективността на закупеното и инсталирано оборудване и софтуер е изключително ниска. Част от доставените персонални компютри са излезли вече от строя, а останалите не подлежат на обновление.

В заключение

ИТ проектите в България така и не потръгнаха. Процесът се съпровождаше със забавяния, недостиг на средства, допълнително финансиране и накрая нещата пак не се случваха. Правителствата се сменяха, техниката остаряваше, информационният век обаче не настъпи. Дали полъхът на Новото време ще стигне и до него, все още е спорно.

Със сигурност обаче належащо е да се обърне по-изострено внимание от обществото към всичко, ставащо наоколо и най-вече към събития, започнали да хронифицират. Те, за съжаление, будят най-малко подозрение.