От 15 август насам в работата на министър-председателя се забелязва една интересна тенденция - Симеон Сакскобургготски енергично концентрира в двете си ръце все повече власт. Но задълженията, с които се нагърбва - от най-дребните до най-значимите дела на кабинета и държавната администрация, изискват от него да се превърне в Сторъкия Шива или безотказен перпетуум мобиле, ако иска да се справи наистина отлично.

Впрочем тълкуванията защо поема все повече дини под мишниците си са не повече от две: или премиерът наистина е приел твърде надълбоко своите лични отговорности и е готов да понесе евентуален провал единствено върху собствените си плещи, или няма особено голямо доверие в хората, които трябва да му помагат.

Но да започнем отначало... На 15 август г-н Сакскобургготски разпредели ресорите на заместниците си. Така Костадин Паскалев пое екологията, прякото наблюдение върху министъра без портфейл Неджет Моллов, агенциите по младежта и спорта, енергийната ефективност, българите в чужбина, бежанците, гражданската защита, държавния резерв и военновременните запаси, Николай Василев - транспорта и съобщенията, земеделието, енергетиката и енергийните ресурси, приватизацията, малките и средни предприятия, чуждестранните инвестиции, стандартизацията и метрологията, а Лидия Шулева - държавната администрация, образованието, културата, здравеопазването и агенциите за закрила на децата, за оценяване и акредитация и за професионално образование и обучение. Премиерът обаче запази за себе си най-стратегическите звена - силовите министерства (МВР и отбраната), правосъдието, външните работи и дори не "даде" финансите на Василев. Вследствие на това разпределение министър-председателят вече наблюдава изкъсо петте ключови ресора в държавата, което изисква от него изключителна подготвеност, железни нерви и денонощна работа, за да е винаги наясно какво става в Близкия изток, кой кого е взривил в Македония, как се котира доларът в Япония, кои чуждестранни инвеститори проявяват интерес към "Булгартабак", каква е криминогенната обстановка, колко офицери подлежат на съкращение, с какви стъпки вървят интеграционните процеси в съдебната система, за какво точно се борят в Софийския централен затвор, кои райони ще имат приоритет в микрокредитирането и т.н. Наблюдавайки финансите, на него ще му се наложи и да бъде арбитър по изразени различни позиции от министрите му, като в случая примерно с Николай Василев и Милен Велчев за пускането на еврооблигации и за размера на данъчната ставка за чужденците. Наистина чудно е как 64-годишният министър-председател ще издържи на натоварването дори само физически. А още по-странно е, че окото му дори не трепва, когато добавя към отговорностите си все още и още.

Миналия петък например Симеон Сакскобургготски оряза драстично и правомощията на главния секретар на МС Севдалин Мавров, прехвърляйки повечето от задълженията му на министъра на държавната администрация Димитър Калчев. Така Мавров вече ще може само да "организира разпределението на задачите" между звената на "Дондуков" 1. От друга страна обаче, премиерът ограничи отговорностите и на Калчев, като си присвои правото лично той да назначава, уволнява или командирова държавните служители в МС, шефовете на държавни агенции и областните управители. Под опеката на Калчев остава дребният чиновнически персонал и техническите лица, но и за тяхната съдба по коридорите на властта ще бъде питан пак министър-председателят! Ако сравним г-н Сакскобургготски с главен готвач, всичко това означава, че той ще трябва да приготвя специалитета на заведението, като едновременно с това забърква сложните "Бьоф Строганов" и "Капама по бански", десет вида супи и още толкова торти, лично сервира по масите, притичва час по час до зимника за продукти, наглежда сметките на заведението и даже бели лука. Е, няма ли някоя манджа все пак да загори?

Предшественикът му Иван Костов също движеше държавните дела паралелно с подписването на командировъчни и ред текущи задачи на "Дондуков" 1. Той обаче имаше оправдание - като премиер на втория си кабинет официално съвместяваше и поста министър на държавната администрация. Това беше неговият начин да държи всичко под контрол, но тъкмо оттам тръгна и се наложи зловредната практика дори треторазредният чиновник от Министерския съвет да злоупотребява с аргумента "Костов ми каза така" и "Костов ми нареди онака", докато се създаде впечатлението, че в държавата всичко зависи от Костов.

При Симеон Сакскобургготски обаче това впечатление се създава нарочно и съвсем последователно. Целта е очевидна - той да е витрината на това управление, да служи като гаранция вътре и вън от страната, да бъде печатът за качество. Това наистина е добре, що се отнася до носенето на пряката отговорност за успехите или неуспехите на България през идните 768 дни. Но от друга страна, крие значителни рискове - поемането на огромно количество (чужди) ангажименти означава снемането им от раменете на ресорните министри и снабдяването на последните с алиби, че нищо не зависи от тях. Как ще се отрази това на работата на кабинета, ако, да речем, Соломон Паси или Милен Велчев имат друго мнение по стратегически за нацията въпрос? Няма ли опасност едноличната донякъде воля да неглижира експертността? Как премиерът ще съвместява административната работа с изготвянето на държавна стратегия за Македония?

Тъй като е невъзможно премиерът да се справи с толкова задължения накуп, той със сигурност ще разчита на някои особено близки нему съветници. По тази причина е от изключително значение какъв ще бъде съставът на политическия му кабинет. От това до каква степен думата на "дупликата" ще тежи - наравно или над тази на министрите, ще зависят мирът и спокойствието на "Дондуков" 1. Във всеки случай на Симеон ще са му нужни добри познавачи в сферата на наблюдаваните от него ресори, както и един верен човек, който да го отменя из дебрите на администрацията. И докато имената на първите са в сферата единствено на вестникарските догадки, то името на последния не представлява тайна за никого. Настоящият началник на кабинета му Стоян Ганев, чиито задължения са да урежда срещите на министър-председателя, да чете кореспонденцията му, да координира работата на политическите кабинети на министрите, да командва експертите и секретарките и да отчита командировъчните на Сакскобургготски, вече даде заявка, че иска повече правомощия. Само за да стане той от "началник" - "директор" на кабинета, например ще се наложи да се преправи Законът за държавната администрация, правилникът за работата на МС и наредбата за единния класификатор на длъжностите... Дали този дребен въпрос ще занимае премиера е наистина важно, за да се разбере какви управленски права е готов той да делегира на съветниците си и персонално - на Ганев. От това пък ще стане ясно реална ли е възможността да функционира "кабинет в сянка", който да взима същинските решения в държавата, и къде точно ще мине границата между чувството за свръхотговорност за управлението и амбицията за свръхцентрализация на властта.