Богомил Бонев е опасен за страната, защото е алчен, властолюбив и хитър. Той определено не отговаря интелектуално и морално на високата и отговорна държавна длъжност, към която се домогва. Това заяви в открито писмо в понеделник бившият главен прокурор Иван Татарчев. "Видях пасквила, аз го очаквах", коментира пред "Дневник" в понеделник Богомил Бонев. Кандидат-президентът обясни, че по негова информация атаката на Татарчев е поръчана от един от опонентите му в битката за "Дондуков" 2. Не пожела да уточни от кого.

"Никога не съм изпълнявал каквито и да било поръчки, затова нито една власт не ме обичаше", реагира веднага бившият прокурор №1.

Иван Татарчев нарича обвиненията на Богомил Бонев към Петър Стоянов цинични. Бившият вътрешен министър неведнъж порица държавния глава, че не е посочил корумпираните управници в държавата. Посочването на имената и сезирането на прокуратурата е задължение именно на министъра на вътрешните работи. Следователно, като не е уведомил прокуратурата за престъпления, които са му известни във връзка с качеството му на министър, а е мълчал, несъмнено воден от кариеристични подбуди, Богомил Бонев е извършил престъпление по служба, допълва бившият обвинител №1.

Като прегрешения на бившия вътрешен министър Татарчев посочва неправомерното използване на служители от звеното за "Борба с организираната престъпност" в полицейските акции, както и показната, но безрезултатна акция "Комар". "Пред очите на Бонев неговите хора пребиха едно семейство само защото хората влезли със скутер близо до Боневото имение на язовир "Искър" до "Щъркелово гнездо", пише още Татарчев. В същото време Бонев гуляе с богатите си приятели, за да може нахално днес да казва: "Аз ще се боря с корупцията", възмущава се бившият главен прокурор.

"Всички знаят какви бяха отношенията ни с Иван Татарчев. Няма да отговоря на глупостите, които е написал", отговори задочно вчера Богомил Бонев.

Конфликтът между Татарчев и Бонев се зароди през 1995 г., когато Бонев обяви в пресата, че поставя слаба оценка на дейността на Татарчев. Войната пламна открито две години по-късно, когато след ареста на Ерджан Рашид-Роко вътрешният министър в служебния кабинет на Софиянски хвърли обвинения срещу обвинител № 1, че той и други прокурори са яли и пили на една маса с кърджалийския бос.