Водеща Светла Петрова: Здравейте, уважаеми зрители - вие пред екраните и вие тук, в зала 6 на НДК, където започва предизборният диспут на кандидатите за президент на България през следващия петгодишен мандат. До този момент, по-малко от седмица преди изборния 11 ноември, те не успяха да се съберат на дебати в пълен състав, не помогна и нашето коректно усилие да осигурим на негово величество избирателя възможно най-атрактивното събитие в една предизборна кампания - директния двубой между всички участници в нея. В последния момент г-н Георги Първанов, кандидатът за президент на "Коалиция за България", се оказа, че не може да участва в тази полемика. Ще отсъства и от нея. От неговия предизборен щаб получихме писмо, в което като причина за отсъствието му се изтъкват предварително планираните срещи на г-н Първанов в Русе и в Силистра.

Независимо от това онези от вас, уважаеми зрители, които все още не са решили дали и за кого да гласуват на 11 ноември, ще могат да отличат в тази полемика своя фаворит именно след представянето му и заради представянето му в нея, тъй като това ще бъде във висша степен демократичен форум. Иначе състезателите в полемиката са известни. Това са г-н Петър Стоянов, независим кандидат за президент, г-н Богомил Бонев, кандидат за президент на "Гражданска партия за България", г-жа Ренета Инджова, кандидат за президент на партията "Демократичен алианс за България", г-н Жорж Ганчев, кандидат за президент на "Блокът на Жорж Ганчев", и г-н Петър Берон, подкрепен от съюзите "Защита" и "България".

Сега колегата ми Иво Инджев ще обясни някои подробности около регламента за диспута, въпреки че той във висша степен се основава на една много свободна демократична формула.

Водещ Иво Инджев: Именно, нашата цел е да осигурим равнопоставеност на участниците. Както знаете и от предишни телевизионни дебати, от тези на парламентарните избори не толкова отдавна, ние, водещите, сме само посредници, но не участници в този диспут. За да гарантираме тази равнопоставеност, се спряхме на системата на жребия, която, разбира се, няма да удовлетвори всички желания, но във всеки случай ще свали евентуални подозрения за предпочитания към някои от участниците. За тази цел сме помолили публиката, както и присъстващите тук журналисти, публиката между впрочем е около 150 души, разпределена по квотен признак между щабовете на участниците в дебатите, а журналистите са представители на 19 български медии. Теглен е вече жребий за това кой първи ще говори на зададен от Би Ти Ви въпрос, на зададен от нас със Светла въпрос, в тази поредност от 1 до 5. След малко ще разберете какъв е резултатът от този жребий. Той не е толкова важен, само за да се спази принципът на равнопоставеност. Онова, което е може би важно за вас да знаете е, че участниците в задаването на въпроси - публиката и журналистите, пишат на листчета само своите имена и ще могат изненадващо да задават на микрофони въпросите, с известен интервал от време ние ще теглим някои от тези имена в двете купи. В едната ще бъдат въпросите на журналистите, в другата - въпросите на публиката.

Единствената ми молба към всички участници в тези дебати тази вечер е да задават такива въпроси, които няма да принуждават нас, водещите, да ги квалифицираме като прекалено нетолерантни и да се налага ние да влизаме в ролята си на регулатори на този обществен процес в залата. Но аз съм убеден, че и поне с абсолютна сигурност, що се отнася и до публиката, и до уважаемите участници в дебата, като се има предвид това високо ниво, едва ли ще възникне подобна ситуация. Светла?

Водеща: Както онзи ден, когато Би Ти Ви събра на диспут кандидат-вицепрезидентите, и тази вечер, уважаеми зрители, ще имате възможност да гласувате по телефона за онзи от кандидатите, към когото в най-голяма степен изпитвате доверие, чиито позиции и възгледи най-много ви допадат. Това ще стане, след като наберете телефонния номер, изписан срещу неговото име. Компютърна графика ще изобразява на екрана как се наливат стълбовете на доверието към всекиго от участниците в полемиката. И сега Иво ще зададе първия от встъпителните въпроси, той е към г-н Петър Берон по волята на жребия.

Водещ: Г-н Петър Берон е първият от участниците, който ще отговори на въпрос на Би Ти Ви, а въпросът е, г-н Берон, вие как се отнасяте към употребата на компромати в политическата игра в ситуация на избори? Питаме ви конкретно, защото вие сте като че ли жертва на нещо подобно.

Петър Берон: Не, аз не съм жертва, аз съм просто номер едно. Отнасям се крайно отрицателно и не си служа с такива.

Водещ: Това ли е вашият кратък отговор?

П. Берон: Това е.

Водещ: Светла ще зададе втория въпрос към г-жа Инджова.

Водеща: Той е към г-жа Ренета Инджова. Г-жо Инджова, вие сте единствената жена измежду кандидат-президентите, т. е. осигурявате си авансово подкрепата на българските жени, или поне на част от тях. Какво е вашето послание към мъжете?

Ренета Инджова: В България се е случило така, че повече от 100 години демографите отбелязват, че се раждат всяка година 51 процента жени и 49 процента мъже. Значи, това е нещото, което осигурява въпреки лошите условия, в които живеем, въпреки демографския риск, че жените все пак ще оцеляват повече, отколкото мъжете, защото са по-твърди във всичко, което имат да правят. И следователно аз очаквам всички жени да ме подкрепят, а като се знае, че мъжете правят това, което жените им казват, това означава, че моето послание е да победя.

Водеща: Трети според този жребий е г-н Богомил Бонев, а въпроса му задава Иво.

Водещ: Г-н Бонев, имате ли опасения, че вашето предизборно послание, което съдържа думата силният президент, може да бъде сбъркано семантично, пък и в по-широкия смисъл на думата, с послание за силов президент?

Богомил Бонев: Нямам такива опасения, защото избирателите са достатъчно интелигентни. Те разбират, че силов е слабият президент, този, който търси повече правомощия, който иска да акумулира повече правомощия и с липсата на правомощия оправдава бездействието си. Аз считам, че правомощията са достатъчни.

Водещ: Г-жо Инджова, истинската реплика?

Р. Инджова: Понеже още в началото дебатът премина в категорични твърдения - втори мандат и т. н., аз виждам нещо много недемократично в това да се предрешават резултатите от едни демократични избори. Достатъчно е, че при миналия президентски избор бяха отстранени от участие Георги Пирински и аз, моята скромна особа, която също беше кандидат, дори не ми се гледаха документите. И аз призовавам и чрез този екран към всички мои сънародници: в условията на демокрация през това хилядолетие, през този век, през новото ни време стига служебни победи.

Водеща: И въпрос към г-н Петър Стоянов за встъпването му в полемиката. Г-н Стоянов, в началото на вашия президентски мандат вие заявихте, че ще се стремите към затваряне на всички фабрики за илюзии. Ако трябва да се прецените самокритично през изминалите години на мандата, вие не допринесохте ли за отварянето на някои други фабрики за илюзии?

Петър Стоянов: Тези въпроси са толкова сложни, че наистина ще оставя избирателите да отговорят на тях. Когато казах да се затворят фабриките за илюзии, имах предвид нещо много важно - ние, българите, да повярваме на себе си. Да престанем да вярваме в чудеса, да разберем, че чудесата се случват тогава, когато ние ги направим. А иначе никак не е лошо човек да има мечти, човек да харесва определен въображаем свят. Но, когато става дума за цифри, за показатели, за икономическо развитие, трябва да разчитаме на себе си, на своята политика, на своите отговорни действия. Това имах предвид.

Водещ: И последният въпрос по силата на жребия в този първи тур - задаване на въпроси, е към г-н Ганчев. Господин Ганчев, вие сте ветеран като участник в президентски избори. Можете ли да дадете добронамерен съвет на своите колеги и конкуренти в тези настоящи избори?

Ж. Ганчев: Три неща, корекция на г-жа Инджова, демографският баланс е 106 момчета на 100 момичета.

Р. Инджова: Грешка, Жорж, грешка.

Ж. Ганчев: Второ, милата г-жа Петрова ви подари женския вот, стойте по-дълго в България, за да го спечелите - да имате причина да го спечелите.

По отношение на това, че се явявам за трети път, страшно е важно конкуренцията да ражда качество. Страшно е важно да предупреждаваме народа си, да не повтаря грешките, които е правил много пъти в тези 12 години. Страшно е важно да застанеш пред пропастта и да кажеш на народи си: "Стой, нататък е дълбок каньон. Връщане назад няма. Внимавай този път." Социологически проучвания, платени, ни даваха 2 процента 1996 г. и ми дадоха

две и половина минути по телевизията, аз взех 24 процента. Не вярвайте на социологически проучвания, вярвайте на реакцията на българския народ и обеднелия му джоб, който едвам издържа, на ръба на оцеляването.

Водещ: Светла Петрова ще изтегли първия въпрос на публиката. Пояснявам, докато тя види името и прикани към микрофона онзи, който ще разпознае името си... Да, кажи, Светла, за да има време да реагира...

Водеща: Само че аз ще елиминирам този въпрос, тъй като тук не е спазен нашият регламент, т. е. тук не е написано...

Водещ: Молбата ни е към конкретен участник да задавате въпрос, а не към всички едновременно.

Св. Петрова: ...тук не е написано името на човека, който иска да зададе въпрос, на него е изписан въпросът, а не знаем кой иска да го зададе. Така че посягам към следващия билет. Г-жа Мадлен Стоянова ще открие участието на...

Водещ: Ще използвам паузата, докато г-жа Стоянова заеме мястото си пред микрофона, да кажа още нещо по този конкретен регламент със задаването на въпросите, а то е, че ако някой от тях се повтори, просто ще преминем към следващия очевидно. Както и ако някой от тях е твърде нетолерантен, вероятно ще предпочетем да бръкнем още веднъж в сферата. Заповядайте, г-жо Стоянова.

Въпрос Мадлен Стоянова: Добър вечер. Въпросът ми е към г-н Стоянов - смятате ли, че избирателите започват да се объркват - кога вие сте в ролята си на президент, кога в ролята си на кандидат-президент и това раздвоение на личността не ви ли притеснява? Благодаря ви.

П. Стоянов: Не, не смятам. Избирателите никак не се объркват за това, защото ситуацията е много ясна, описана в едно известно решение на Конституционния съд, а то гласи, че действащият президент, когато се кандидатира за втори мандат, не само може, а е длъжен да продължи да изпълнява своите действия като президент. Така че на действащ президент, който се е кандидатирал за втори мандат, не му остава нищо друго, освен да бъде действащ президент и същевременно да бъде кандидат-президент. Тук, разбира се, има една много важна морална граница, която, позволявам си да кажа, никога не съм преминал. Така например, когато ходя на кандидат-президентски обиколки, известно е вече, колкото и битово и грозно да звучи, плащам бензина на автомобилите си. Ето един въпрос, който много често ми се задава, сякаш с очакването да бъда натикан в ъгъла. И като кандидат-президент се стремя да не използвам онези атрибути, външни атрибути, които президентският пост иначе ми дава. Нямам абсолютно никакви угризения. Така че до изборите още една седмица ще бъда и президент, и кандидат-президент, а след това и президент втори мандат.

Водеща: Имате право на реплика останалите участници в диспута, след което ще продължим с първата от подтемите на нашата дискусия.

П. Берон: Всички ли трябва да направят реплика?

Водеща: Не е задължително. Г-н Ганчев.

Ж. Ганчев: Г-н Стоянов, вашата партия докара до просешка тояга българския народ последните 4 години и вие, който ми говорите за бензина, похарчихте невероятни пари на българския народ през вашия мандат...

П. Стоянов: Направо мога да отговоря на този въпрос...

Ж. Ганчев: Не ме прекъсвайте. Пет години вашата партия ме държа извън националната телевизия и радио. Пет години тя се мъчеше как да открадне партията ми и го направи незаконно. И вие, когато знаехте и бяхте предупреден, че най-високите магистрати казаха, че има политическа поръчка да ми се открадне партията, вие не ме приехте. Когато джиповете във Владая с бандитите вилняха пред вратата ми преди 4 години, вие ми оттеглихте бодигардовете от НСО. И вие, моята реплика е, нямате морално право да говорите на тези хора за някакъв смешен бензин, че плащате. Вие имате да плащате голяма дан на тези, които са ви избирали за 5 години да направите нещо за България.

П. Стоянов: Мога да отговоря. Г-н Ганчев, уважавам вашето кандидат-президентско участие и слушам с внимание всичко това, което казвате. Проблемът е не в това, че моята партия ме е издигнала. Проблемът, който притеснява всички, е, че аз имах достойнството и куража да издигна кандидатурата си като независим кандидат и че тя се подкрепя, и че тя се подкрепя, и че тази кандидатура се подкрепя от 4 политически формации. Това е Национално движение "Симеон Втори", Съюзът на демократичните сили, "Гергьовден" и ВМРО. И тази кандидатура се подкрепя не заради моята скромна личност, а затова, защото за първи път 4 политически формации поискаха да дадат тон на нова политическа култура. Да покажат, че могат да бъдат в опозиция и в управление, да покажат, че могат да спорят по много различни въпроси, но по главните и принципни неща за България могат да застанат на една позиция. Могат да застанат зад главните приоритети, не аз съм приоритетът, но те признаха, че приоритетите, които аз съм следвал през тези 5 години, са основни национални приоритети и застават зад тях. Ето това е вашата болка.

Водеща: Искам да помоля всички в тази зала, включително участниците в дискусията, да бъде премерен градусът на реакциите до такава степен, че да не се нарушава комуникативността на диспута. Иначе просто хората няма да разберат за какво става...

П. Стоянов: Мога ли да внеса... Аз моля хората, които искрено ми симпатизират тук, да не аплодират нито една моя проява и да не реагират по никакъв отрицателен начин към проявите на всеки един от останалите кандидати. Много ви моля, благодаря ви.

Водещ: Г-жо Инджова, истинската реплика?

Р. Инджова: Понеже още в началото дебатът премина в категорични твърдения - втори мандат и т. н., аз виждам нещо много недемократично в това да се предрешават резултатите от едни демократични избори. Достатъчно е, че при миналия президентски избор бяха отстранени от участие Георги Пирински и аз, моята скромна особа, която също беше кандидат, дори не ми се гледаха документите. И аз призовавам и чрез този екран към всички мои сънародници: в условията на демокрация през това хилядолетие, през този век, през новото ни време стига служебни победи.

П. Берон: Аз искам да кажа, че харесах едно първоначално изявление на г-н Петър Стоянов. В началото на кампанията той каза нещо, което е много разумно - че ако за пет години президентство не е успял да покаже на своя народ какво може, не може да го убеди в това за един месец кампания. И проявих разбиране към неучастието му в началото на кампанията. Това е наистина така. Аз искам да кажа, че нямам нищо против г-н Стоянов и съм гласувал за него на миналите избори, но през тези пет години у мен се натрупаха редица въпроси и редица възражения към неговите действия или бездействия. Той в това отношение е по-непривилегирован, тъй като все пак имаше да извършва неща, за които сега трябва да даде отчет. Ако трябва да се спрем по-подробно на тези действия или бездействия, това предполагам, ще стане през следващите часове.

Водеща: Г-н Бонев настоява за реплика.

Б. Бонев: Бих искал все пак да говорим като кандидати за президентския пост, ако можем да не слизаме съвсем до личните си страсти. С действащия президент сме юристи и бих искал да му напомня, че терминът независим в закона не съществува. В закона има термин кандидат, издигнат от инициативен комитет. Това е важно, избирателите не са глупави хора, интелигентни хора са, няма нужда да ги манипулираме с понятието независим, което на всичкото отгоре на отговаря на истината. Човек, който е подкрепен от четири партии, които и четирите са във властта, обърнете внимание, е пресечна точка на интересите на тези партии. Аз се задоволявам с това моята кандидатура да е пресечна точка на интересите на хората и на техните проблеми. Що се отнася до това може ли един действащ президент да е едновременно и кандидат, и да не може да излезе в отпуска, за да бъде поне коректен към състезанието, към избирателите, вярно е, че има такова решение на Конституционния съд, но бих искал да припомня други случаи, и действащият президент ще си ги спомни сам, когато не се е налагало продължително да отсъства от страната в чужбина, за олимпийски игри или за други разходки, и не е имало проблем един много достоен кандидат, не, за съжаление не е кандидат, един вицепрезидент да го замества. Сега, по най-важния въпрос, борбата с тероризма Тодор Кавалджиев е представителят на България. Оказа се, че може да замества действащия държавен глава.

Водеща: По този начин...

Водещ: Желаете ли да репликирате? След вашата реплика ще теглим още един въпрос.

Водеща: ..../не се разбира - бел.ред./.. време за участие на г-н Стоянов в дебата.

П. Стоянов: Не, няма да се възползвам, има неща, които са толкова очевидни, че не си струва да се коментират. Тук съм, разбира се, а не във Варшава, заради удоволствието да се срещна с толкова отбрани люде. Затова защото нямах възможност да се явя на останалите дебати, за да не влизам в противоречие със същността си на юрист. Дебатите бяха по БНР и по БНТ. Заявих, че винаги и по всяко време по Би Ти Ви. Представяте ли си сега да бях в Полша и да ми бяхте казали същите упреци, вероятно пак от г-н Бонев, уплаши се и в момента е във Варшава. Това е единствената причина вицепрезидентът да ме замести. Впрочем, може би за трети или четвърти път в моя мандат. И му благодаря за това, разбира се.

Водещ: Позволете да преминем към следващия въпрос от публиката, за да продължим полемиката може би в посоката, в която вие желаете. Кой знае защо празна бюлетина, не знам как да го изтълкувам. Може да се уверите, ако не вярвате. Жанет Христова, не знаем нито от коя квота е, нито с какви възгледи. Ако желае да зададе своя въпрос, моля, заповядайте на микрофона.

Жанет Христова: Към президента Стоянов. Не смятате ли, че в преговорите с НАТО и с ЕС президентът на България освен да дава и да обещава е длъжен и да поиска? Благодаря.

П. Стоянов: Да отговарям?

Водещ: Ами, ваша воля.

П. Стоянов: В преговорите и с ЕС, и в НАТО България и лично аз по всяко време сме отстоявали интересите на страната и сме искали винаги повече дори от това, което може да се постигне. По отношение на НАТО имам да казвам едно изречение. Най-голямото нещо, което може да поиска от НАТО е да стане член на алианса, защото така ползва огромния военен и разузнавателен ресурс на тази организация. Това е извънредно важно особено в условията на промененото понятие за национална сигурност след атаките на САЩ. България беше първата страна, която поиска и получи уверение от НАТО, че ако България бъде застрашена, става въпрос веднага след кризата в Косово, то НАТО ще реагира като съюзник по отношение на България. Чак две години по-късно, сега след атентатите, НАТО взе официална позиция, която се отнася вече за всички държави, които биха помогнали на Северноатлантическия алианс в борбата срещу тероризма и биха били заплашени. С една дума ние не само поискахме, ние получихме нещо преди всички останали. Същото се отнася и за ЕС. България на практика ползва всички предприсъединителни фондове на ЕС и това е смисълът на европейската интеграция. Нищо до този момент не сме пропуснали, бъдете сигурни в това.

Водещ: Продължаваме, взимаме повод от казаното. Г-н Бонев или г-н Ганчев? За вас също би могло да се отнася, но вие искате реплика. Нека най-напред да задам конкретен въпрос на г-н Бонев, след това ще репликирате. Вие споделяте ли известната теза за успешната външна и неуспешната вътрешна политика, знаете, тя беше лайтмотив и на предизборната кампания през пролетта, и ако да, как виждате ролята на президента в това?

Б. Бонев: Считам, че политиката беше правилна, по-скоро правилна, отколкото успешна. За успешна външна политика можем да говорим тогава, когато тя е донесла нещо на хората в страната. Ако хората преди пет години са живеели по един начин, а сега живеят по-зле, нито вътрешната, нито външната политика могат да претендират даже, че са успешни. Това ще бъде прекалено самонадеяно за всеки български политик. Аз не бих посъветвал никого да се бие в гърдите и да се кичи с ореола на много голям международник. Защото истина е, че страната ни има нужда от помощ, истината е, че страната не получи достатъчно за това, което предостави, за разлика от други страни, които години наред си сътрудничат с НАТО и сега, когато подкрепят антитерористичните удари, които и ние трябва да подкрепим, разбира се, много внимателно и много прецизно, получиха доста по-големи субсидии, облаги. Не може една страна, в която доходът на глава от населението не е мръднал за толкова време, хората знаете в каква мизерия са, да казва много ни е успешна външната политика. Много е успешна външнополитическата кариера на някои, но това не значи успешна външна политика.

П. Стоянов: Моля ви за една реплика.

Водещ: Да, да, разбира се.

П. Стоянов: Кои страни колко големи облаги са получили в резултат на тяхната по-успешна външна политика от НАТО - нещо, което току-що казахте. Кои страни и какви облаги?

Б. Бонев: Действащият президент може би е забравил какви облаги получава Пакистан в момента.

П. Стоянов: Пакистан?

Б. Бонев: Пакистан си сътрудничи с НАТО от дълго време.

П. Стоянов: Боже...

Б. Бонев: Вероятно е забравил, че ние имаме национални приоритети и интереси и единият от тях беше, след като предоставяме същите услуги, които предоставят други държави, да защитим нашите приоритети. Единият от тях е АЕЦ "Козлодуй". Сега беше моментът да поставим на масата тези проблеми. Сега, ако можем да отстояваме такава позиция. Приемане в НАТО - да, съгласен съм. Много, много позитиви страната би могла да извлече за своята сигурност.

П. Стоянов: Веднага отговарям.

Б. Бонев: Секунда, секунда. Но приемане на всяка цена ли, бих поставил аз въпроса. На всяка цена ли да бъдем приети сега? Цената сега България да стане мишена на тероризма приемлива ли е, това е моят въпрос.

Водеща Светла Петрова: Аз бих искала да продължа с въпрос по тази подтема на дискусията. Някои от останалите участници, г-жа Инджова, г-н Берон, г-н Ганчев, дали би променил стратегическите приоритети на България - НАТО и Европейски съюз, в случай че стане президент и има съответните правомощия в тази област?

Жорж Ганчев: Благодаря, видяхте, че г-н Стоянов сочеше към г-жа Инджова, тя е по-приемливия...

П. Стоянов: Не, не, понеже е дама.

Ж. Ганчев: ...кандидат, но мога ли да ви кажа нещо на вас, г-н Стоянов...

П. Стоянов: Мъжете може да се раждат по-рядко от жените...

Ж. Ганчев: Жорж 12 години беше президент в сянка, тъй като аз съм доайенът в Комисията по външна политика. Повтарям, доайенът в Комисията по външна политика. Не друг, а аз създадох партия и я вкарах в два парламента с две ръце, без бандитски групировки, без помощи от чужбина. И когато ви казвам... ето Симеон Втори ни гледа тази вечер, питайте го, когато го видите следващия път, 1985 г. в Европейско-атлантическия клуб в Лондон кой задаваше въпросите - Жорж Ганчев или той? И... Той ми е мой връстник, аз го уважам и ви казвам - кой задаваше 12 години въпросите в Атлантическия клуб на хора като генерал Науман, генерал Джоулън, генерал Макензи, генерал Кларк? Кой ли не мина през България? Каква е цената на влизането ни в НАТО - 9 милиарда. Защо? Защото трябва да изравним варшавския ни стандарт на въоръжение към натовския. Гърция получи вход в НАТО по политически пичини - да защитава югоизточния фланг на Балканите. Ние трябваше да получим този статут отдавна, ако имахме сериозни политици и представители. Защо ви го казвам това - по простата причина, че американските дивизии, когато се местят от Германия обратно в Щатите, подаряват цялото си въоръжение на Гърция и Турция. Ние не взимаме никакви предприсъединителни фондове.

Военният министър на Холандия Верховен в нашата комисия, мой приятел фехтовач, си призна - 9 милиарда долара ще ни коства. Защо не го кажете на българския народ да знае. Това е цената за НАТО. И когато ние не сме компенсирани за никакви три ембарга, 10 години, когато ние не сме компенсирани за никакви коридори, които сме им давали, без да плащат нито пристанища, нито железопътни, нито пътни артерии, нито небето ни. Тогава президентът трябва да се разбере свършил ли си е работата или е проспал петте години.

Петър Стоянов: Само една реплика, извинете ме...

Водещ Иво Инджев: Позволете ми да вляза в ролята на водещ на това предаване. Имате възможност да докажете своята толерантност, като отстъпите за малко думата на г-жа Инджова и да запомните това, което искахте да кажете. Даже, ако ми позволите малко да добавя нещо към темата. Вие как се чувствате като жена и дама в този дебат за сигурност, армия, главнокомандващ на страната?

Ренета Инджова: Ами като се наприказват кандидатите мъже, ще дойде времето за действие и тогава ще покажем какво има да се прави. Но, но понеже чух доста странни неща от сега действащия президент и кандидата за президент г-н Бонев, юридически като че ли подход се приложи към външната политика. Доста ме обърква това, което чух, че при присъединяването към евроатлантическите структури имало страни, които получават субсидии и облаги. Субсидии и облаги са получавали хората от нашия политически елит заради коленопреклонното им поведение към конюнктурни процеси и сили в световната политика, а двата процеса на присъединяване, тук Жорж е прав за разлика от процента на раждаемост на жени и мъже, е в това, че действително това са скъпи мероприятия със скъпа цена и вината на нашите държавници и политици беше това, че вместо да правят реални усилия за това присъединяване, те отклоняваха вниманието на българския народ от важни вътрешнополитически въпроси, говорейки непрекъснато колко бързо се присъединяваме. Критериите нито за европейската интеграция са постигнати, нито за НАТО. Самото съкращаване само до 45 000 на войската не означава, че реформата там е направена. Това е един специален въпрос. Просто терминологията е друга, господа.

Водещ: Това е впрочем един специален въпрос към г-н Берон. Доколкото ми е известно, вие сте за по-голяма армия от тази, за която се говори в рамките на реформата и която се изисква, за да се присъедини България към НАТО. Виждате ли противоречия между желанието ни за членство в НАТО и желанието...

Петър Берон: Мисля, че въпросът беше друг - дали, ако стана президент, бих спомогнал България да стане член на НАТО и на Европейския съюз? Нали така беше? Всяко нещо има начин да се направи. Нашата обща посока е наистина към тези организации, особено към Европейския съюз, а и към НАТО, тъй като това е съдбата на общата европейска сигурност - да образува една такава организация. Но всяко нещо може да се направи с достойнство. Аз лично не вярвам, смятам, че нашият народ е лъган от различни лица, които сега не искам да назовавам, които постоянно му казват: от вас се иска да си затворите военните заводи, иначе няма да влезете в НАТО. От вас се иска да си направите армията колкото е след Ньойския договор или няма да влезете в НАТО. От вас се иска това, от вас се иска онова - да си нарежете танковете, да си нарежете оръдията, да си направите самолетите от 450 на 58 и т.н.

Знаете ли, навремето във Франция по времето на краля-слънце Луи XIV е имало един финансов министър Колбер, доста добре известен, който от време на време викал търговците и им казвал: Негово Величество нареди да ви обложа с данък. И понеже търговците няма как да отидат да питат краля, помръкнали, помръкнали и си отивали. Това е положението и с нас. Разни трансмисийки, които се въртят из Брюксел, идват и ни лъжат, че Европейският съюз, че разните банки, Международният валутен фонд и НАТО искали от нас това и онова. Ами нека си искат. Те защо не поискат това примерно от Гърция? Защото, ако трябва да задълбочим малко повече, ще видим, че има различно отношение към различните страни. И това отношение се дължи не на друго, а на поведението на тези страни и на техните ръководители. И защото, когато стават едни бомбардировки над Югославия, излизат гърците и казват: ние по тези и тези причини не участваме. Защото, когато стават други неща в нашия свят, гърците казват, ако е изгодно за тях: махнете си базите оттук или гледайте си работата, когато им кажат да си режат танковете. Ние не можем да го кажем, защото ние 45 години имахме голям брат и видяхме резултата. И сега още 11 години имаме друг голям брат. Време е да станем равноправни и равностойни. И когато нашият президент отиде при американския президент или когато американският президент дойде тук, да се знае, че това са двама равнопоставени президенти и не може да се примира от възторг и да се пише във всички вестници каква огромна чест била за българския президент да се ръкува с него американският. Не е така. Американският президент е почетен от компанията на българския президент.

П. Стоянов: Благодаря, г-н Берон, твърде ласкателно е за мен това. Мога ли реплика все пак?

Водещ: Да, нека да поясня, четем името и тогава репликата. ... да се подготви, а вие си кажете вашата реплика. Г-н Славчо Велков, а г-н президентът през това време има реплика.

П. Стоянов: Аз не знам дали ние на този дебат ще успеем да се скараме, но със сигурност можем да скараме вече страните-членки на НАТО. По време на операцията в Косово Гърция ни най-малко не е казвала "не". Гърция е член на НАТО с право на вето. Гърция не само че не упражни това право на вето, със специална декларация на своето правителство подкрепи операцията на НАТО в Косово и това е известно на всички.

Ренета Инджова: И след това американското правителство отчете като грешка операцията в Косово и сегашната официална позиция на американската страна е такава.

П. Стоянов: От американска страна може вие да говорите, г-жо Инджова. Но ние говорехме за пакта и за сериозна политика.

П. Берон: Г-н Стоянов, бомбардировката на Косово не беше грешка, това беше огромно престъпление. Сринаха се столетните и хилядолетни основи на християнската цивилизация в Южна Сърбия, но това е друга тема.

П. Стоянов: Аз продължавам да твърдя, че ние все едно говорим на различни езици. Ние говорим за пакта, че НАТО с нито един глас "против" направи тази операция срещу режима на Милошевич, както и всички бивши източноевропейски държави, не само тези, които кандидатстват за членство в НАТО, но и всички останали подкрепиха тази операция. И вие ми казвате България дали не трябваше да направи друго. Разбира се, че не.

Но искам да кажа две думи за външната политика. На пръв поглед звучи вярна тази мисъл, добре изрепетирана - какво да говорим за външна политика, дай да си видим хала тук, в България. Дай да видим хала преди 5 години, когато аз встъпих в своя мандат. Хала в България тогава беше хиперинфлация и хората не знаеха с парите си от днес дали ще могат да купят хляб утре. Благодарение на външната политика на България, аз съм убеден, много от параметрите на вътрешната политика у нас получиха едно много по-добро изражение. И веднага искам да кажа още нещо много важно - каква вътрешна политика, уважаеми господа, какъв икономически просперитет, ако сме наясно, че икономическият просперитет се гради на два стълба - чуждестранни инвестиции, развитие на дребен и среден бизнес. Какви чуждестранни инвестиции при положение, че има нестабилна обстановка в Югославия в последните 10 години? Та във всички свои разговори с големи стратегически инвеститори, когато ги убеждаваме - елате в България, заради това, което ние правим, те казват: с удоволствие, но нека да видим първо как ще свърши Босна, след това как ще свърши Косово, а сега как ще свърши Тетово. Какво икономическо развитие, как да развием тази икономика, като нито една стока вече не минава през България. По-рано минаваха от Близкия изток през България, през Сърбия или през Македония за Западна Европа. През Сърбия не минават в последните 10 години, Македония и Албания не минават сега. Всички стоки, които идват на пристанище Варна и Бургас, за съжаление ги пренасочваме към Русе, където е единственият мост на река Дунав. И хората тогава ме питат: Ами защо идваме във Варна, дай да ходим направо в Констанца. И вие ми казвате, че външната политика, към г-н Бонев е насочен въпросът, той е експерт в тази област. И вие ми казвате, че външната политика няма влияние върху вътрешната политика, че ако България продължава да бъде затъкната страна, да се лишава от всички свои транспортни коридори, от които досега получавахме чисти печалби, ако България не стане член на НАТО, което ще гарантира все пак много по-голяма сигурност на инвеститорите и те ще дойдат тук. Ами как тази декапитализирана държава ще я вдигнем ние на крака? Как ще развием дори и дребен и среден бизнес? Откъде ще дойдат тези пари?

П. Берон: Само една бележка. На Дунава имаше и други мостове, но ги срутиха за половин час и не могат да ги възстановят 10 години.

П. Стоянов: И още, и как външната ни политика ще бъде балансирана...

Ж. Ганчев: Господине, господине.. Моля ти се, само да му кажа две изречения.

П. Берон: Да довърша, и г-н Стоянов, на тези хора, които срутиха мостовете на международна река и препречиха корабоплаването на 10 държави, вие дадохте ордени - на Кларк и на Солана.

Водещ: Уважаеми господа, не забравяйте, не забравяйте, че сме дали вече думата на човек от публиката.

Жорж Ганчев: Без край давате да говори на титуляра и правите "А" и "Б" отбори. Може ли, преди да отговоря на това? Извинявайте, имам реплика към господина. Когато в три интервюта на "Фокс нюз" аз казах на моите бивши сънародници в САЩ, че се държат като каубои и нямат разрешение от Съвета за сигурност на ООН и не може да атакуват една суверенна държава, вие, господине, в САЩ направихте изявление, че суверенитетът на България нямал значение, а новото европейско мислене. Това е равно на национално предателство. Но, аз ви прощавам и ви казвам - когато вие отидете и си спомните, че ние имаме статут на най-привилегирована нация в Конгреса на САЩ и застраховките са гарантирани на тези инвеститори в България. Питам ви, 5 години защо не ги доведохте в България? Аз ли трябваше да ходя при г-н Михала, който дава помощите и той да ми се изсмее и да каже - 260 милиона за Босна и 29 милиона за кирлива малка България. Това ли е статутът с вашето управление на СДС?

П. Стоянов: Имам ли право да отговоря или нямам право? Ако е въпрос, мога ли да отговоря.

Водещ: Позволете ми да вляза в ролята, за която тук съм поставен. Колкото до обвиненията за това на кого се дава дума повече или по-малко, обещавам ви видеокасета накрая всеки сам да може да премери с хронометър, ако държите на това.

П. Стоянов: Но, ако ми задавате въпроси, да отговарям или не, питам г-н Ганчев.

Ж. Ганчев: Не по адвокатски до безкрай, за наша сметка.

П. Стоянов: Добре, с две изречения. Първо, уважаеми г-н Ганчев, убеден съм, че потомството ще оцени по достойнство вашите заслуги към българската външна политика, първо. Второ, в моята уста никога и никъде не е излязла дума, какво беше - Пет пари не давам за суверенитета на България. Нищо подобно. Благодаря ви.

Ж. Ганчев: /смее се - бел.ред./

Водещ: Аз ви предлагам да проявим уважение към негово величество избирателя в лицето на конкретен наш участник. Току-що ви произведох в ранг на негово величество. Винаги, когато е персонално, може би звучи по-особено, но това е начинът да се вмъкнете в разговора.

Зрител от публиката: Благодаря ви, г-н Инджев, за произвеждането. Аз между другото съм полковник от запаса, така че нямам нужда от повече производства.

Водещ: Това е интересно.

Зрител: С цялото си уважение към действащия президент на Република България, главнокомандващ на българската армия, бих искал да ви кажа откровено, че първият ми въпрос е провокиран от твърдението за успешната външна политика. Една от целите на външната политика на всяка една държава е да защитава интересите на българските граждани в чужбина чрез своите дипломатически представителства. Въпросът е следният: г-н президент, в периода 11 февруари до 17 февруари 1999 г. вие чрез своите подчинени от ведомството, което вие ръководите, в Либия получихте десетки информации и анализи за това какво става и предложения как може да се излезе от това положение. На тези грами не беше реагирано. Малко по-късно, през октомври месец същата година, 1999 г., вие ликвидирахте представителството на подчиненото ви ведомство в Либия и досега, в продължение на 2 години, период, в който нашата страна се нуждаеше, крещящо се нуждаеше от информация, за да могат да бъдат защитени тези наши граждани, сега, когато вече въжето е свито около шията им, вие решавате вече да възстановите това представителство.

Водещ: Моля ви, кажете въпроса, формулирайте го с ...

Зрител: Да, формулирах го, г-н Инджев, подчиненото ведомство на господин президента в чужбина е едно, и той знае много добре кое е, ако искате ще го назова - Националната разузнавателна служба. Това е първият въпрос. И вторият ми въпрос...

Водещ: Моля ви се, по един въпрос, съжалявам, просто вашият въпрос е дали това, което казвате, е вярно.

Зрител: Оттеглям си незададения втори въпрос, да. Въпросът беше към г-н Стоянов защо беше закрито това представителство в продължение на 2 години?

Водещ: Г-н Стоянов, имате възможност да отговорите.

П. Стоянов: Това изобщо не е вярно. Пълна глупост е да се твърди, че е закрито това представителство. И на всичко отгоре е смешно да се говори по толкова лековат начин за Националната разузнавателна служба, все едно ние можем ей така, в една дискусия да си казваме къде имаме разузнавачи и къде нямаме. Много голяма услуга направихте, уважаеми полковник, на българското разузнаване. Много ви благодаря за тази работа. То бива, бива глупост, ама чак толкова пък не очаквах от висш офицер.

Зрител: Изгонените сме тук, в залата, уважаеми г-н президент.

П. Стоянов: Вие знаете ли, че в момента окачвате въжето на някой, който... ако изобщо работи там. Как може да се говори така безотговорно - нашият разузнавач в Либия или нашият разузнавач еди къде си. И това го казва полковник от Българската армия. Засрамете се.

Водеща: Г-н Стоянов, може ли да ви задам един по-принципен въпрос, свързан именно с Националната разузнавателна служба? Мисля, че...

П. Стоянов: Стига да не ме питате къде имаме разузнавачи, колко на брой са и как са малките им имена.

Водеща: Не.

Б. Бонев: Никъде нямаме.

П. Берон: Това е вече за отговорения въпрос.

Ж. Ганчев: Оня списък и вашата партия.

П. Стоянов: Е, хайде, вие ще ми кажете къде са разузнавачите на България. Е...

Ж. Ганчев: Оня списък и вашата партия.

Водеща: Моят въпрос към вас е как се формира бюджетът на Националната разузнавателна служба и способен и овластен ли е президентът да контролира неговото разходване?

Водещ: Което сигурно е интересно и за останалите кандидат-президенти.

П. Стоянов: Така. Бюджетът на Националната разузнавателна служба се формира въз основа, както трябва и да се сетите, на едно секретно постановление, възможност да бъде контролиран има не само президентът, има и председателят на Комисията по външна политика, има и министър-председателят и е въпрос на парламентарно регламентиране, казвам дори на парламентарно регламентиране, защото всъщност Националната разузнавателна служба за съжаление има дейност, която все още не е регламентирана със закон. Години наред правя опити Народното събрание най-после да сложи на дневен ред проектозакона за Националната разузнавателна служба, за да има яснота и да е сигурно обществото, че поне онова, което може да е видима част от контрола на Националната разузнавателна служба, ще стане негово достояние. Искам веднага да премахна една илюзия, няма нито едно, включително и най-демократично общество, което да дава на показ данните за своите национални разузнавания.

П. Берон: А, напротив има, това е нашето - излязоха във вестниците.

Водеща: Въпрос към останалите участници - какво биха предприели спрямо тези служби, които са на подчинение на президента - Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана?

П. Берон: Аз лично бих им уволнил началниците в същия ден, когато ме изберат.

Водещ: Нека г-н Бонев, че той като че ли поизостана в правото си да говори.

Богомил Бонев: Ами толкова големи специалисти тук слушам по Националната разузнавателна служба и националната сигурност, че не мога да взема думата. Бих искал да помогна на действащия президент, който избяга от въпроса как се формира бюджетът на Националната разузнавателна служба и дали президентът може да контролира изразходването му? Президентът е прекият началник на тази служба. Той назначава и освобождава директора на Националната разузнавателна служба и съгласно едно наистина секретно постановление тази служба все още е на подчинение на президентската институция. При формирането на бюджета на тази служба ще бъде истинско кощунство, ако президентът чрез своя секретар по националната сигурност, чрез пряко подчинение на директора на Националната разузнавателна служба не участва в процеса по отделни пера на формиране на бюджета. Не е нужно да го съобщава, разбира се, в комюнике, така и така сме свикнали българският президент достатъчно да говори.

Друг е въпросът може ли президентът да контролира и след това, да не се измъкваме тук с липсата на правомощия, защото сме парламентарна република. Ами, президентът, и това се отнася не само за Закона за бюджета, отнася се за всички закони, това е последният гарант за качеството на законите. Вярно е, че Националната разузнавателна служба няма достатъчен бюджет. За сметка на това бюджетът на президентската институция е достатъчен, надявам се. Но вярно е, че президентът трябва да гледа откъде най-напред се режат субсидиите, когато се прави бюджетът, защото бюджетът от дълги години се прави по един и същи начин, бих казал от 10 години няма друга методика. За съжаление този кабинет сега наследява методиката и на предишния. За съжаление отново ще се реже от здравеопазване, от образование. Всъщност, ако има сега колапс в болниците, то е защото миналата година бюджетът беше орязан и Законът за бюджета мина през президентската институция, беше подписан надлежно, не беше атакуван и влезе в "Държавен вестник". Истината е, че президентът има правомощия по цялата верига на законодателни актове. А и никой, поне от практиката, която аз имам в изпълнителната власт, никой няма да пренебрегне мнението и съветите на президентската институция. Напротив, ако няма пряка власт, има влияние, огромно влияние, особено когато управлява неговата политическа сила.

Водещ: Ако позволите, г-жа Инджова да я приобщим към разговора. Г-жо Инджова, вие имате ли становище по въпроса на чие подчинение трябва да бъде например Националната разузнавателна служба. Знаете, че това се превърна в един горещ картоф през годините още между правителството на Филип Димитров и президента Желев, и в зависимост от това кой е на власт и в каква конфигурация участва в политическите партии продължаваше да бъде една много наистина гореща тема. Вие какво смятате по това?

Ренета Инджова: Моето наблюдение за онова, което е практика в последните години, е, че двете служби съществуват в един, бих казала, подземен вид, въпреки че съществува един подзаконов акт, който регламентира, че Националната разузнавателна служба и Националната служба по охраната са на подчинение на президента. Това е единственото нещо, което президентът си е оставил в свои ръце именно поради липсата на регламент как се използват средствата на тези две организации, тези две служби, как се управлява дейността им, защото те си служат само с това едната да следи другата и да доносничат на президента с оглед на това като се сменят политическите сили и правителства тези две служби да останат. В резултат на това Националната разузнавателна служба е унищожена, много специалисти са на улицата, с качества. И онова, което представлява българското разузнаване, е срам за държавата ни, срам за света също.

Ж. Ганчев: Г-н кандидат-президент Стоянов, кой в парламента извика премиера Иван Костов и го помоли да разследва и накаже Димо Гяуров, вашия подчинен, шефа на тази разузнавателна служба, че развежда с коли на държавата и на избирателя жена си, развежда децата си по училищата...

П. Стоянов: Той има само едно дете.

Ж. Ганчев: Извинявайте, развежда детето си по училищата. Кой помоли г-н Костов веднага да разследва случая и вие тогава защо не се намесихте? Вие много добре знаете, че службите обслужват, както г-жа Инджова спомена, тези, които са на власт, по един робски и абсолютно, абсолютно непрофесионален начин, защото са задължени, притиснати до стената от партията, която управлява. Това трябва да се превъзмогне, нашето отечество заслужава повече.

Водещ: Разбрахме въпроса ви.

Ж. Ганчев: Как ще го направя? Първо, службите са нещо толкова ценно, колкото целият ръст разузнавачи в злато. Той се създава с парите на народа, той се изгражда както дипломата - много дълго време. Той се цени и се поставя на пиедестал, защото служи на целия народ. И затова споменах за ония списък. Затова споменах за някои хора от партията, която таз съм учредил с Берона на 7 декември 1989 г., която инкасира трима от хората тази вечер тук.

Водещ: Тъй като в нашия регламент е предвидено публиката и журналистите да задават кратки въпроси, моята гореща молба и към участниците, когато питат един друг, също да дадат добър пример, за да пестим време, да има възможност повече от хората да участват. Вашата реплика и ще има въпрос от журналистите.

П. Стоянов: Като оставим настрана веселата част около този въпрос, искам веднага да разсея една много голяма лъжа - шефовете и на трите т. нар. специални служби - Национална разузнавателна, военното разузнаване, Националната служба за сигурност, се назначават с указ на президента най-малкото защото са и висши военни, но по предложение на Министерския съвет. Те не са бащиния на президента. Президентът не може да смени нито от тях, ако няма предложение, гласувано на заседание на Министерския съвет. Същото се отнася и за шефа на Националната служба за охрана. Става въпрос, както духовито каза г-н Бонев ние юристите, ние юристите знаем - това е принципът на обвързаната компетентност, която не позволява на нито една институция да злоупотребява с властта, ако я има в 100 процента.

Водеща: Забавихме много въпросите на журналистите, а от тях зависи какъв ще бъде вестникарският образ на тази полемика. Г-н Берон, реплика и тегля журналистически въпрос.

П. Берон: Ние неюристите бихме предложили в президентството да се закачи една автоматична писалка, която, като дойдат предложенията от Министерския съвет, сама да ги подписва, ако няма нужда от критично отношение към тях. Защото, г-н президент, ако вие кажете не, никой не може да ви накара да подпишете за тези лица.

П. Стоянов: Г-н Берон, няма да позволя да злоупотребявате с неистински неща, уважавам ви достатъчно.

П.Берон: И аз ви уважавам.

П.Стоянов: По време на управлението на Съюза на демократичните сили, знаете много добре и журналистите изнесоха на първите си страници, че например Министерският съвет много иска, ама много, от първия ден, да смени шефа на една от службите, нека да я кажа - НСО. Да имате впечатление, че аз с автоматичната писалка съм подписал? Не, разбира се.

П. Берон: Точно това казвам, че като кажете не, това значи не.

П. Стоянов: Ох, не мога да разбера вече кой какво казва.

Водеща: Сега уважение към въпроса на г-жа Неда Попова от вестник "Труд".

П. Стоянов: А днешният Министерски съвет като че ли поиска от мен същото за други служби. Казах не и на днешния Министерски съвет, въпреки че мнозина ми казаха - няма да получите подкрепата на НДСВ за президентските избори. Мога и да не я получа, това беше преди един месец, но няма да освободя никого, преди аз да реша. Така че никога не съм правил компромис и никаква автоматична писалка не се върти около моята ръка.

П. Берон: Значи сме на едно мнение.

Водеща: Междувременно от купата с журналистически въпроси изтеглих билет с името на г-жа Неда Попова от вестник "Труд" и очакваме нейния въпрос, към кого е той, Неда?

Неда Попова: Първият ми въпрос е към г-н Стоянов.

Водеща: Само един, нали се разбрахме, регламентът предполага само един въпрос да задавате.

Н. Попова: Ами добре, тогава към всички кандидати, може ли?

Водещ: Не.

Водеща: И това е извън регламента.

Водещ: Дайте конкретен въпрос към конкретен участник, моля ви, тъй като няма възможност всички да отговорят.

Н. Попова: За какво си говорихте с премиера днес, г-н Стоянов?

П. Стоянов: Не си хабете въпроса, отговорих пред 100 камери и ваши колеги преди 5 минути, преди да вляза тук.

Н. Попова: Добре, съжалявам. Зад вас седят НДСВ и СДС. Ако спечелите изборите, очаквате ли това взаимодействие да продължи и в следващите избори?

П. Стоянов: Не, не очаквам. НДСВ представлява днешните управляващи на България и тяхната работа е да управляват и да убеждават народа, че управляват по най-добрия начин. СДС е в опозиция и тяхната работа е да търсят недъзите на управлението, да бъдат остена на демокрацията, образно казано. Така че по никакъв начин не очаквам след тези избори НДСВ и СДС да се прегърнат, напротив, те ще продължават да изпълняват своята роля на два политически субекта в една парламентарна държава. Но очаквам и в бъдеще НДСВ и СДС да имат общи гледни точки по най-важните приоритети на България - да речем Европейски съюз, да речем НАТО, да речем обстановката в региона. И от последните като че ли 2 седмици повтарям непрекъснато - и по-важен приоритет от всички други е бедността, с която трябва да се пребори днес България. Казах го вече - хората са в последната дупка на своя колан. Всичко друго, което говорим днес е ала-бала - служби, Европейски съюз, НАТО.

Ж. Ганчев: Ега ти популистките...

П. Стоянов: И всъщност на това посветих и голямата част от разговора днес с министър-председателя, за да отговоря и на първия ви въпрос. Благодаря ви.

Водещ: Позволете да ви предложа една друга много голяма тема за разговор, която непрекъснато стои на върха на обществения интерес, а това е темата за корупцията. Г-н Бонев, ако вие станете президент, какво ще направите по този въпрос?

Б. Бонев: Преди това бих искал да обърна внимание на действащия президент да не си позволява поне тук, пред нас, да заявява какво ще позволи на някой от кандидатите и какво няма да позволи. Това да го прави в Бояна или на "Дондуков 2", докато все още е там.

Що се отнася до корупцията, това е може би един от главните проблеми. Всъщност корупцията е основната причина, която свали управляващата сила на господин действащия президент от власт.

Глас от публиката: Тя беше и ваша.

Б. Бонев: Да, аз нося своята отговорност за това, че две години съм бил в този кабинет. Бих искал да разбера обаче каква отговорност носи действащият президент за това, че корупцията се превърна в основен препъникамък на правителството на Костов. И бих искал да го попитам още нещо - какви са сега отношенията му с Иван Костов? Много е важно, ако премиерът Симеон Сакскобургготски ни гледа, много е важно да чуем отговора - какви са отношенията сега с г-н Костов?

Водещ: Ако ми позволите една реплика във връзка с проблесналата мисъл за това на кого колко се дава думата. Надявам се всички да забележат, че въпросите към г-н Стоянов се задават не от нас. Така че да не бъдем обвинени в необективност.

Водеща: Това втори път го отчитаме, но то е предпоставено.

Водещ: Вас ви попитаха, имате право да отговорите, имате право и да пропуснете тази възможност.

Ж. Ганчев: Връзката с вашия създател е въпросът.

П. Берон: Плюс това, както е юридическата формула - всяка дума, която кажете, може да бъде използвана срещу вас.

Водеща: Добре, нека попитаме тогава г-жа Ренета Инджова какви са...

Р. Инджова: За какво ми давате думата на мен...

П. Стоянов: Понеже всички се включиха, помислих да не останете...

Р. Инджова: А, моля ви се, не желая.

Водеща: Не си преотстъпвате правото на отговор, така ли?

П. Стоянов: Не, отговарям с една дума, за да минем към съществената тема за корупцията. Отношенията ми с Иван Костов са били винаги едни и същи - тогава, когато беше министър-председател, и сега - били са делови. Били са делови, отношения на почтеност, отношения на уважение - и тогава, и сега. Тогава бяха, разбира се, много интензивни, защото той беше министър-председател. Днес не са интензивни, защото не общуваме толкова често. Не сме си ходили на гости, когато беше министър-председател, не си ходим и сега. Ходя на гости и се събирам със стари мои приятели, защото знам - със старите приятели можеш да си кажеш всичко. И когато си близък приятел с един политик, не е лесно да му кажеш в очите онова, което искаш да му кажеш. Това е, не виждам нищо интересно в този въпрос.

Водеща: Страхувам се, че от такива въпроси и отговори зрителите и ваши избиратели ще си съставят невярна представа за вашите намерения като президент и затова държа...

П. Стоянов: Не схващам точно, в какъв смисъл невярна?

Водеща: ... държа по-принципен да бъде разговорът ни тази вечер. Затова искам да попитам г-жа Инджова как смята да използва лостовете и възможностите на президентската институция, за да се пребори с тази уродливост обществена корупция?

Р. Инджова: Нека кажа, че нещата прекалиха в посока как щели да се поддържат добри отношения с НДСВ и, от друга страна, със СДС, а известно е, че в парламентарната конфигурация и в управлението те в момента са управляваща сила и опозиция. Бих искала чрез Би Ти Ви и чрез този дебат българският народ да знае, че при сега създалата се ситуация, в която г-н Петър Стоянов не знае на чия страна е, онова, което ще дойде в България веднага след изборите е парламентарна, правителствена и конституционна криза, за което той няма да има силите да излезе в страната, защото виждате в какви ту интензивни, ту неинтензивни отношения, ту е поддържан, ту не не поддържан, ту е зависим, ту е независим.

Да се върна на въпроса за корупцията в страната. Нека да е ясно, че в последните 12 години, а също така и в последните 5 години корупцията се генерираше от бездействието на властите и специално от бездействието на президентската институция, която е призвана и по конституция, и ако личността на президента е лоялна и отговорна към държава и народ, да бъде синхронизатор, да бъде гарант на единството на властите. Не видяхме президентът Стоянов да прави значими изменения, значими крачки, значими призиви към парламента, когато той не произвеждаше закони. Видяхме го да призовава "Излез Иване, кажи им, те ще те разберат." Към съдебната система онова, което е направил, е, че са си писали писма с главния прокурор, които сигурно не са си и чели.

Тук казвам така - нека да сме сериозни. Президентът е този, който трябваше да сигнализира за наличието на корупция във висшите етажи на властта и специално в политическия елит, много от които са му и създатели на самия уважаван г-н президент и много от които обществото знае какво са натворили. Бездействието, ако... все се претендира, че юридическите аспекти са най-важни, граничи с престъпно бездействие.

Водеща: Нека преди това да запитам г-н Бонев - г-н Бонев, вие заявихте, че няма да се поколебаете да посочите кои са корумпираните. Имате ли информация за това кои са корумпираните властимащи в България на достатъчно високо равнище и бихте ли го направили това и без да станете президент?

Б. Бонев: Имах информация и я дадох на когото трябва - на тогавашния министър-председател, на действащия президент тогава, когато бях министър.

П. Стоянов: Моля?

Б. Бонев: Очевидно тук ще се сблъскаме с една селективна амнезия. Искам да припомня едно изказване на действащия все още президент от 19.04.2000 г., само за сведение на тези, които са забравили - на 18 април аз посочих корумпираните и започнах да говоря с конкретни имена, факти, цифри и данни. Някои сега чак получават обвинителните актове, но това е друг проблем. Но получават все пак.

Та, казва г-н президентът - Богомил Бонев се справи много добре с редица задачи, които бяха изправени пред Министерството на вътрешните работи. Затова констатираното днес от Богомил Бонев се приема от мнозинството български граждани, защото Богомил Бонев отговаря на това, което преди 6 месеца трябваше да изговори Иван Костов. Това, моля, бихте ли си го прибрали?

П. Стоянов: Не мога да схвана точно. Добре.

Ж. Ганчев: Г-н Стоянов, при мен амнезията Ви е невъзможна, тъй като народът гледа Народното събрание. Кой повика министър-председателя и от трибуната на Народното събрание подаде папка за лицето, болшевика Бакърджиев? Папка, защо не реагирахте?

П. Стоянов: Вие, уважаеми Ганчев, вие...

Ж. Ганчев: Благодаря. Защо не реагирахте тогава? Вие знаехте какво има в тази папка. Ахмед Доган има същата папка. Защо Ахмед не излезе, а излезе Жорж, народният трибун, да си навлече гнева?

П. Стоянов: Никога не бих се осмелил да деля парламентарна слава с вас, уважаеми Жорж Ганчев. Сега.

Ж. Ганчев: Вторият подвъпрос тук е: когато аз излязох на трибуната на Народното събрание и викнах премиера Костов какво прави лицето Александър Божков, по какъв повод той го назначава, вместо да го уволни, на по-голям пост, след като го е свалил като вицепремиер, и го праща да преговаря с Европа? Издигна г-н Костов паметник на г-н Божков само след 2-3 месеца, за да го свали и да го скрие в миша дупка извън властта. И ви питам - защо не реагирахте?

Аз съм човекът, който говори открито в парламента срещу зетя, шуробаджанащината в СДС, на лицето Йордан Соколов, българския Лаврентий Берия. Вие реагирахте ли? Защо, защо не реагирахте? Вие, които наистина СДС ви даде всичко.

Водеща: Г-н Ганчев, а как вие с правомощията на президентската институция ще реагирате на хора и на случаи, символи на корупция?

Ж. Ганчев: Отговорът е елементарно прост. Президентът не трябва да бъде непременно силната ръка, тъй като силната ръка е законът. Няма по-голяма свобода от закона, но няма и по-голямо задължение от нищо друго пред закона. Второ, главният прокурор Филчев и зам. главният прокурор Манчев ни помолиха ние да ги подкрепим и ние ги подкрепихме в парламента, и подкрепихме СДС-предложението за по-широки правомощия, за по-големи удари срещу престъпността, за по-бърз осъдителен процес. Професор д-р Нансен Бехар и моя милост това лято бяха поканени от главния прокурор с всички други шефове на партии, за да може да се изчисти всичко бюрократично и да се направи едно производство, което е ефективно и ще постави страхов синдром върху бандитите. Това е задължението на един достоен президент.

Водещ: Добре, вие отново подканяте г-н Стоянов да говори.

П. Стоянов: Г-н Берон, нека и вие да имате тогава реплика, пък след това и аз, защото искам да имам 5 минути чисти.

П. Берон: Моята реплика е много по-кратка.

Б. Бонев: Пет минути са множко.

П. Берон: Навремето имаше в Тайланд един премиер-министър, който се казваше Сарит Танарат. Той, като дойде на власт каза: Мразя корупцията и ще я ликвидирам. След известно време, когато падна от власт, се оказа, че е присвоил 600 милиона долара. Аз няма да обещавам как ще се справя с корупцията. Аз ще постъпя като онзи грузинец там от вица, който, като се хвалели другите около него, казал: Като дойде време за работа, тогава ще видите.

Водещ: Може би реплика, защото...

П. Стоянов: Не само реплика, това е много важна тема, към мен се изсипаха много упреци. Току-що чух едно изказване на Богомил Бонев. Той смята, че това изказване е в негова полза. Не е вярно, в изказването липсва съществената част - а тя е, че Богомил Бонев беше първият от българските политици, който заигра в едно и също поле с българския бизнес. Помните ли, уважаеми журналисти? Помните.

Ето пък изказване на уважаемия г-н Бонев през 2000 г. "Други политици, които останаха в новия кабинет, които съвсем са приближени до ръководство на СДС.../не се разбира - бел.ред/, проправиха пътя на срастването на СДС с корупцията. Това не съм го измислил аз, това президентът го заяви веднага след местните избори." На 19 април 2000 г. Радио "Свободна Европа".

Първият човек от висок политически ранг, който заговори срещу корупцията, бях аз. Направих го на 2 септември 1998 г. Извикайте веднъж, за да продължа, моля ви. На 2 септември 1998 г. при откриването на есенната сесия на Народното събрание заявих: "След като през последните 55 години властта бе възприемана като софра, около която се нареждат неизменно приятели, роднини и съпартизани, моралната отговорност на СДС днес е да сложи край на този срамен синдром, защото всички ние дойдохме на власт в името на един нов политически морал. Защото не можем да изискваме усилия и жертви от българските граждани, ако сами всеки ден не даваме пример за това." Очаквах подкрепа, защо не и от Богомил Бонев, тогава, но не я получих.

На 24 октомври 1999 г. след местните избори заявих: "Да, ние заявихме честно, че реформата ще бъде много болезнена и хората ни отвърнаха със своя вот. Заявиха, че са готови да платят тази цена в името на утрешна България. Но ние никога не сме казвали, че тази реформа ще бъде придружена от корупция, че тя ще бъде параван, зад който ще се обогатяват големи и малки управници, роднини и близки на властта. Че вместо да бъде в непрекъснат контакт с хората, ние ще увеличаваме дистанцията между нас и тях." Очаквах подкрепа, не я получих, включително и от Богомил Бонев. Два дни след това той беше натоварен да каже в парламента своята прословута реплика "Корупцията е дъвка за слабите политици". Защо, се питам, Богомил Бонев тогава не ме подкрепи, когато имах крещяща нужда от тази подкрепа? Когато голяма част от ръководството на СДС не искаше дори да ми проговори? Защо? Ами, защото тогава беше във властта. Лесно е, уважаеми, да се бориш с корупцията, когато си в опозиция и искаш да се домогнеш до властта и да вземеш кокала. Трудно е да го кажеш, запомнете го, граждани на България, когато си вътре във властта.

Р. Инджова: Президентът е над властта.

П. Стоянов: И понеже, поисках още малко време, непрекъснато ми се задава един и същи въпрос и това е въпросът защо президентът не посочи корумпираните, цитирам г-н Бонев, след като при него се събира цялата информация? Информацията на спецслужбите може да се квалифицира така: има две служби, които се занимават с външно разузнаване и следователно те нямат досег с корупцията. Има само една Национална служба за сигурност, контраразузнаването, която се занимава отчасти, дейността й би могло да се каже, че граничи с темата корупция. Тази служба обаче е в системата на МВР. Тя е пряко подчинена на министъра на вътрешните работи. Казах в едно интервю, без да знам, че ще се стигне до днешния случай, честно, че само веднъж на тази служба беше възложено да проверява сигналите за корупция. Поръчката беше направена от министър-председателя Костов, това е негово право, разбира се. Тогава получихме доклада на тази служба, строго секретен, аз и премиерът Костов. И този доклад след това беше върнат или поне трябваше да бъде върнат обратно в сейфовете на службата. Аз, понеже съм разсеян човек, забравих да върна този доклад. Това е прословутият, исторически доклад, за който се написаха толкова много неща и който породи толкова много догадки. Ето на неговия гриф, г-н Инджев, ще ви моля....

Зрител: Как...

П. Стоянов: Това е моя отговорност, полковник. Когато станете президент, ще отговаряте за това. На доклада пише "Строго секретно, Национална служба за сигурност", изведен от 4.12.1996 г. Какво пише тук, извинете, че не виждам? "Не подлежи на размножаване". И въпреки това днес в това публично предаване аз ще покажа само определени абзаци от този доклад, само тези...

Ж. Ганчев: Цяла вечност ли ще говорите?

П. Стоянов: Не, не.

Ж. Ганчев: Това е скандално.

П. Стоянов: Само тези, в чийто герой е Богомил Бонев...

Ж. Ганчев: Вие манипулирате...

П. Стоянов: ...защото Богомил Бонев е герой на този доклад. Аз съм затворил с бели страници другите имена. Понеже никой от тях не е поискал да назова имената на корумпираните и затова нямам право. Богомил Бонев поиска - ето го доклада.

Водеща: Г-н Ганчев, това е сензация и ние не можем да се откажем от нея.

П. Стоянов: Хайде прочетете доклада. Би Ти Ви откакто съществува, според мен, не сте получавали копие на такъв доклад. Ето го доклада. Защо не започнете, уважаеми г-н Инджев.

Водещ: Откъде да започна, имам ли право на това?

П. Стоянов: Да, да, аз ви го давам.

Ж. Ганчев: Строго секретно.

П. Стоянов: Оставете на мен да нося отговорност, скъпи Жорж. Прочетете го.

Водещ: "Г-н президент, изложеното по-долу е причина голяма част от информацията, съдържаща се в този доклад, да не стига до вас." Това е първото изречение. По-нататък - Предварителни бележки. Докладът почива на оперативни данни и информации на Национална служба за сигурност, придобити в процеса на контраразузнавателната дейност на службата. Следва да се подчертае, че като цяло визираните по-долу лица, фирми и групировки не са били и не са обект на разработка от страна на Националната служба за сигурност по причини, които са изложени по-долу. При изготвянето на настоящия доклад не са използвани специфичните контраразузнавателни методи и средства за придобиване на информация", е всичко, което пише на тази страница.

Водеща: Да не ни въвличате в грях?

П. Стоянов: Не, не, моля ви, много е интересно на зрителите ви, сигурен съм. Четете, четете.

Ж. Ганчев: Иво, това е манипулация на изборите.

П. Стоянов: Четете, четете.

Ж. Ганчев: Това е манипулация.

Водещ: "Предоставям ви информацията в чисто юридически аспект, т.е. доказването и осъждането на корупционно действие по смисъла на Наказателния кодекс във висшите властови ешелони е свързана с практически трудно преодолими проблеми и трудно предсказуеми периоди от време независимо от положителната политическа воля за това." Текстът...

П. Стоянов: Ето сега, а това е твърде кратък, прочетете го, моля ви.

Водещ: Групировката, листа показвам, е залепен с бяло отгоре.

Ж. Ганчев: Да не би... дейността на президента ли е това?

Водещ: "Групировката се ползва с протекции на високопоставени политици и висши служители от държавната администрация и чрез Богомил Бонев успява да овладее ключов пост в управлението на страната. Посредством предвидените в закона правомощия на МВР за прилагане на репресивни действия министърът на вътрешните работи налага контрол и упражнява влияние в няколко основни области на икономиката, свързани с големи печалби и бързо обръщение на вложените средства, а именно: телекомуникации и мултимедии; производство и търговия на акцизни и лицензирани стоки /цигари, алкохол, кафе, CD/; търговия с оръжие и специална продукция, хазарт и развлекателен бизнес. Тъй като съществува пряка зависимост, към тази област трябва да се причислят и интересите на туризма."

Да продължавам ли? Има ли още, което сте преценили?

П. Стоянов: Да, разбира се, още един абзац.

Водещ: "Практически приближени на министър Бонев икономически структури се протежират чрез бездействие от страна на МВР при извършените от тях финансови, митнически или криминални престъпления или чрез крути репресивни действия спрямо конкурентите им. В други случаи спрямо определени фирми и граждани се прилага директно изнудване - изисква се да заплатят определена сума, за да не им се създават проблеми от страна на органите на МВР. Наред с това чрез подставени физически или юридически лица под закрилата на МВР се реализират финансовите интереси на близки до министър Бонев икономически субекти. Участниците във фирмите и организациите, които се ползват с протекции, невинаги са свързани помежду си по някакъв признак."

Да продължавам ли или смятате...

П. Стоянов: Мисля, че е достатъчно.

Водеща: Сега май че е ред на г-н Бонев да продължи. Май че е ваш ред, г-н Бонев.

Водещ: Сега е най-логично г-н Бонев да...

П. Берон: Има една приказка - Чукча не читатель, чукча писатель.

Б. Бонев: Аз смятам, че този доклад не само беше написан тогава надлежно и по този начин - без нито едно доказателство, без нито едно позоваване на конкретен факт. Този доклад беше поръчан да бъде написан така. Ще ви кажа защо. Беше поръчан да бъде написан така, защото тогавашният министър на вътрешните работи беше неудобен на президента и на министър-председателя на България. Беше неудобен, защото техните интереси диктуваха друго. Те искаха друг министър на вътрешните работи и си го намериха - Емануил Йорданов стана министър на вътрешните работи. Намериха си подходящия човек. Питам се аз, след като се позовава на този доклад по един доста некоректен, бих казал, за действащ президент унизителен начин тук. Доклад, който беше оценен еднозначно от всички, които го четоха на страниците на в."Дума". Бих искал да попитам, защо този най-драстичен пример на превръщането на специалните служби в политическа полиция беше толериран от г-н действащия президент? Защо той действа сега с методите, с които действаше бившето Шесто управление на ДС? Нима това не може да се напише за всеки човек, нима не може да се смени само името? Би могло да се напише и за действащия президент същото. И сигурно от Пловдивско ще го напишат с повече достоверност и факти. С много.

Водеща: Тоест, вие отричате всичко това, което беше написано в доклада?

Б. Бонев: Много ви моля, много ви моля, нека все пак да се уважаваме. Но аз искам да попитам нещо друго. След като така и така говорим за корупцията, искам да припомня тук на действащия президент, че първи заговори за корупцията конкретно Тодор Кавалджиев. Нека не си приписва неговите заслуги. След като Тодор Кавалджиев, този достоен човек, започна...

П. Стоянов: Ти никога не заговори, докато беше на власт, ти не заговори.

Б. Бонев: След като той започна първи да говори, защо сега не е кандидат за вицепрезидент? Уважавам госпожа Куцкова, приятелски, бих казал, но защо този човек не е кандидат? Г-н президентът заявява в Чирпан - смени се общественият момент. Ами как така се смени общественият момент за вицепрезидента, а не се сменя за президента? Аз бих казал, че отдавна е назрял... моментът да бъде извършена промяна и на президента. Проблемът е друг, проблемът е друг. Все пак беше елиминиран от сегашните избори един достоен земеделец. Бих попитал, защо генерал Кирил Радев беше уволнен с указ. И да не ми се отговаря тук, защото не се яви при Емануил Йорданов, когато го повика, защото не е вярно. Действащият президент на няколко пъти през тези две години, откакто отстрани Кирил Радев, го вика, за да се съветва - абе какво да направим с борбата с престъпността, гледай как закъсахме? Ами ще закъсате, защото не разбирате.

П. Стоянов: Ох, боже.

Б. Бонев: От нищо не разбирате. Кирил Радев също беше отстранен. Какво излиза? И Богомил Бонев, и Тодор Кавалджиев, и Кирил Радев са неудобни на действащия президент. Защо? Защото заговориха за корупция. Вярно е, че можех да заговоря по-рано, вярно, ако нямах илюзиите. През целия си 10-годишен политически живот, ако това може да се нарече въобще политически живот, съм се борил за каузата и са ме предавали хора през целия този период. Защо съм бил мълчал като министър? Загубих илюзиите сравнително късно, признавам си. След конференцията на СДС, когато действащият президент заяви - аз съм седесар - загубих илюзиите си.

П. Стоянов: О, не, боже.

Б. Бонев: Но аз съм един от многото, които загубиха илюзиите. Аз съм един от мнозинството. Мнозинството загубили илюзии са много повече от партийните членове, които подкрепят г-н действащия президент. Все пак аз заговорих тогава, когато нямах никаква протекция и защита. Какво ми е коствало на мен и на моите приятели, аз си знам. Защо г-н действащият президент и досега не се е осмелил да заговори, нека той да каже.

П. Стоянов: Така, отговарям веднага. Жорж, нека да продължим, много интересен е този диалог.

Ж. Ганчев: Обсебихте вечерта, извинявайте...

П. Стоянов: Добре, извини ме. Така, уважаеми г-н Бонев, аз се страхувам, че ако яхнете властта, отново ще загубите илюзиите си и отново ще добиете нечувствителност към темите за корупция. Аз ви обвинявам, че като министър на вътрешните работи вместо да пазите България от корупцията, вие в много голяма степен бяхте част от проблема корупция. Аз ви обвинявам, че вие в съюз с групировки не давахте възможност нито на българското МВР, нито на българските правосъдни органи дори да си вършат работата както трябва. Аз си спомням прекрасно в онзи летен ден, предхождащ деня с яхтата, на всички ни омръзна от тази яхта, как вие дойдохте при мен, за да ме каните да отида на не знам си какво празненство, като ме убеждавахте, че там бил еди кой си и еди кой си, един много добър ваш приятел, ама много добър, Майкъл Чорни. Не го познавам и не мога да го коментирам. Тогава ви изгоних и ви казах: Г-н вътрешен министър, президентът не е паж да ходи на масата на шефовете на икономически групи. Работа на вътрешния министър е, разбира се, да подбира своите приятели. Но докато е вътрешен министър, той не може да бъде на тяхна издръжка като политическа държанка, защото създава много лошо чувство у всички техни конкуренти в бизнеса, че те са привилегировани. Защото, как няма да предпочетеш в един търг онзи, с когото вътрешният министър яде и пие и на чиято яхта се вози. И как няма...

Б. Бонев: Бихте ли дали пример пред всички камери кой търг точно, кажете кой?

П. Стоянов: Ние говорим принципно, че един вътрешен министър не може да яде и пие с хора, които имат икономически интереси, и то стратегически, в България. Какво ме баламосвате с вицепрезидента...

Б. Бонев: Кажете и погледнете в очите хората.../говорят едновременно - б. р./... лъжете. Моля ви, погледнете хората и недейте да лъжете.

Ж. Ганчев: Г-жо Петрова, може ли, след като...

Водеща: Господа, господа, моля ви се, именно, да, моля ви заради институцията президентство.

...

Все пак това не е диалог, а е...

П. Стоянов: Знаете ли, аз наистина няма да кажа нито дума, затова защото се страхувам, че това наистина вече не е разговор.

Водеща: Г-н Ганчев, този въпрос работи за вас.

Ж. Ганчев: Дайте ми шанс.

Водеща: Г-н Стоянов...

П. Стоянов: ...но съм удивен от нахалството на хора, които са предмет на специални разследвания на спецслужбите, чиито връзки са известни на толкова широк кръг софиянци, че се говори и шушука по кафенетата едва, той да ми казва, че е борец срещу корупцията.

Водеща: Г-н Стоянов, г-н Бонев, заради президентската институция бих искала да ви попитам защо, много ви моля, защо си позволихте и двамата да използвате секретна информация, която се полага на длъжностите, които сте заемали или заемате, в предизборната борба? Въпрос и към двамата.

П. Стоянов: Уважаема госпожо, моя е отговорността да покажа тази информация пред зрителите и аз поех тази отговорност. Аз бях убеден, че никога няма да се стигне до тук. Но слушайки и наблюдавайки поведението на Богомил Бонев, аз не се притеснявам от това как ще завършат президентските избори. Аз се притеснявам за политическия климат в България. Когато крадецът започне да казва: "Дръжте крадеца", някак си на всички почва да ни идва до гуша. Затова защото и наглостта, и нахалството имат известни граници. Моята толерантност като кандидат-президент продължава да бъде същата. Но моята търпимост като български гражданин се изчерпи и затова си позволих да поема цялата отговорност и да покажа този документ, чиято автентичност никой не оспори и който г-н Инджев, слава богу, прочете. А има още твърде много неща за четене. И сега ще ви отговоря на последния въпрос и спирам. Не ме питайте, когато казах "Иване, кажи си", какво имах предвид. Имах предвид това - ако Иван Костов имаше силата да назове защо изгони част от своите министри, сред които задължително и Богомил Бонев, сега нямаше да имаме кандидат-президент, който да се гаври с нас и да ни обяснява какво било корупция и борба с корупцията. Ако Костов беше казал - изгонвам Иван, Драган, Петкан и Богомил за това, защото не са престъпници, понеже това е работа на съда, аз затова никога не съм си позволил да ги нарека така, но защото за тях се събраха твърде много данни и обществени настроения, Костов се уплаши и не го направи и затова Богомил сега стана герой. На борбата с корупцията Богомил Бонев й трябва толкова, колкото на прилеп - слънчеви очила.

Ж. Ганчев: Просто обсебен е ефирът, просто обсебен е ефирът.

Водеща: Г-н Бонев... Това пък е наша отговорност. Нека да отговорят на този въпрос, след това ще говорите вие до края на дебата.

Б. Бонев: За да имат възможност всички кандидати да говорят... Аз си признавам, че не съм очаквал действащият президент на България да падне толкова ниско. Не съм очаквал, че той ще използва трибуната на националната телевизия в кандидатпрезидентската надпревара, за да чете фалшификатите на специалните служби, които и той поръчваше. Защото информацията вътре е фалшива.

Водеща: Но вие пръв вкарахте компроматите в предизборната битка с тези милион и половина долара.

Б. Бонев: Бих искал... искам да уточня тогава понятието компромат, защото се оказва, че г-н действащият президент още през декември 1999 година е знаел каква лоша компания е тази "Мобилтел", какви лоши хора се крият зад нея, какви мафиоти. Бих искал да поставя на вниманието ви един морален въпрос и това не е компромат. Става въпрос за морала. Участва г-н президентът в една кампания по очерняне на един от министрите, участва и даже за съжаление подава услужливо информация на един негов посланик, който знаем всички с какви убеждения е. След това се оказва, че тази компания, толкова лоша, със знанието на г-н президента осигурява рекламата за неговото мероприятие "Рожен". Бих искал да видя къде е моралът тук. Човек участва за очерняне на една кампания

и в същото време на 26, на 26, ето... от банката, юли, тази компания е помолена и превежда 750 хиляди лева за Рожен. Ама не било за президентството, а било на рекламната фирма. Каква е държавата, в която президентът се хвали, че не е крал.

Водеща: Г-н Бонев, рискувате след този диалог г-н Първанов да спечели президентските избори, отсъстващият.

Б. Бонев: Аз разбирам, че вие трябва да бъдете любезни към него.

Водеща: Бихме искали да сме любезни и към останалите участници, да.

Б. Бонев: Бих искал да ви кажа. Представям доказателства, много ви моля. На 10, десет дни преди да бъде изгонен въпросният мафиот от държавата, за който той е осведомен много добре, му превеждат останалата сума от 750 хиляди лева. Какво излиза? Ами и Лучански преведе парите за благотворителни цели, и тези пари са използвани по предназначение за сираците, както и тук. Къде е моралът в цялата работа, питам. И сега има наглостта да ми се изправя, с неговата позиция на действащ президент, да се изправя и да заклеймява - аз обвинявам, аз обвинявам. Ами защо не изпратите материалите на прокуратурата като обвинявате, да ви попитам, да го осъдят г-н Бонев. Аз сам поисках да ме разследва прокурорът. Защо не го направите? Защото предпочитате клеветата по този начин и нямате мъжеството да се изправите пред съда.

Иво Инджев: Г-жа Инджова, на вас се пада трудната задача да ми помогнете в някакъв смисъл да прекъснем тази серия от...

Р. Инджова: Да, ще се опитам да помогна, въпреки че на целия български народ стана ясно как се е водила борбата срещу престъпността в рамките на президентската институция и Министерството на вътрешните работи. И понеже аз не искам да отида на това ниво и не мога на нито един от кандидатите да кажа нещо друго, а и те са юристи, виждам, все с общи, така, приказки говорят, за мен проблемът стои по следния начин. Ако допуснем, че тези пари, милион и половина или и двеста, колко са тези, които из пресата... са дадени на г-н Стоянов, приемете, че същите пари в някаква степен са се върнали при г-н Бонев, за да може той да плати, да кажем, плакати или билбордове, за да може.../ръкопляскания/... нека продължа, моля ви, за да можем ние всички като народ да кажем: Бонев откъде ги взима тези пари. Те са си ги разделили, помислете.

Б. Бонев: Питайте, г-жа Инджова, ще ви кажа...

Р. Инджова: Това е моята икономическа логика и всичките караници тук, които като на пазар, сме свидетели, които вие си правите... и жените не правят така, е недостойно пред българския народ. Уверявам ви, вас, г-н действащ президент, и вас, претенденти.

Иво Инджев: Ако позволите, ще прочета въпрос от публиката и ще ви дам възможност за реплика, за да се подготви публиката. Елиминирахме напълно нашите участници... Имате право на реплика, нека най-напред чуят участниците кой е следващият... не знам защо отново...

Водеща: Аз обаче от доста време държа листчето с името на колежката Юлияна Ончева от вестник "Демокрация" и ви уверявам... неслучайно така постанови моето посягане.

Иво Инджев: Вашата реплика.

Водеща: Г-н Ганчев.

Ж. Ганчев: С голяма болка, със страхотен срам в името на 8 милиона души слушах един подобен обвинителен дебат на двама хора, които са си внушили, че българският народ ги е избрал като най-ведущите кандидат-президенти. Първо, г-н Стоянов, г-н Първанов не е тук, защото знаеше тази вечер какво щеше да му се случи на този дебат. Второ, аз прощавам на г-н Бонев за неговите 516 билборда и милиони афиши, тъй като той е млад човек и има право да търси кариера и иска изява. СДС го създаде, г-н Соколов, от капитан на генерал. Но аз му се радвам, аз му се радвам, тъй като конкуренцията ражда качество. Затова аз водя моята кампания от болнична стая две-три седмици. Въпреки това тук ви казвам - Петко Каравелов беше достоен българин, XIX век, и когато го пребиха пред Народното събрание и каза на чуждите журналисти: не стават такива неща в България, чоджум. Такива неща, които вие правите по вестниците, обвинения един срещу друг, излагат България. Такива неща, които си говорите тази вечер, представят България като една дива балканска държава в барутния погреб, наречен Балканите. Аз се гордея с народа си, гордея се с културата му и духа му и казвам: има избор между всички кандидати. Демокрацията е защитена с достойнството на българина, с неговата невероятна... петимно чувство за труд, което няколко правителства ги накара да го загубят вече. И най-вече - ние сме най-старата държава в Европа. Държа на нашия език. Мога да ви простя всичко, но няма да ви простя за Ото Кронщайнер и "Стара планина", медал, първа степен. Мога да ви простя за всичко - няма да простя за нарушаването на закона от ген. Бонев, като ми правеше активни мероприятия по поръчка на лицето Иван Костов...

П. Стоянов: На вас? На вас лично?

Ж. Ганчев: ... на мен, народния трибун.

П. Стоянов: Вие твърдите, че Бонев ви е разработвал?

Ж. Ганчев: Но когато тук сме застанали, ние не само трябва да си прощаваме, ние не само трябва да си прощаваме, ние трябва да кажем - затворете тази страница. Гледайте напред, гледайте напред и кажете: нека народът реши кои са народни будители, трибуни и водачи, "що е Стършел свършил" и какво другите са свършили за държавата ни. Благодаря ви.

Иво Инджев: Добре, позволете ми, тъй като съм упълномощен да кажа нещо от името на г-н Първанов в случая, в който беше намесен. Цитирам: "Като благодаря за отправената към мен покана за участие в диспута на 5 ноември между кандидатите за президент на Република България, искам да ви информирам, че поради предварително планираните ми срещи в Русе и Силистра в този ден няма да имам възможност да се отзова на вашата покана."

П. Берон: ...(не се разбира - бел.ред.)...е много важно нещо.

Ж. Ганчев: Текат ми сълзите. (Смях в залата.)

Водеща: Г-н Берон, ако имате желание да репликирате, защото г-жа Ончева чака на микрофона?

П. Берон: Извинявам се.

Водеща: Да, г-жо Ончева.

Юлияна Ончева: Мислех да задам въпрос към г-н Бонев, но очевидно той вече ще отговори на този въпрос - за финансирането и източниците на своята кампания, затова ще попитам г-жа Инджова, извинете ме, макар че въпросът би могъл да бъде към всички. Смятате ли, че и в България трябва да е валиден принципът, по света който се спазва, според който хора, които се избират на важни държавни постове, имат пълноценни семейства? Мерси.

Водеща: Да, г-жо Инджова, нали ще проявите кавалерство, да чуем първо г-н Берон, който беше изолиран от разговора, и ще отговорите след това на въпроса на колежката. Г-н Берон.

П. Берон: Моята бележка е много кратка. Аз нямам красноречието на Жорж, но слушайки тази срамна сцена преди малко, започвам да чувствам голяма тежест върху раменете си.

П. Стоянов: Като станете президент, какво да правите.

П. Берон: Започвам да чувствам голяма тежест от перспективите, които се откриват пред така наречения "Б" отбор, защото хората с пари и с други някои атрибути, които не искам да назовавам тук, натикаха Жорж, моя милост и г-жа Инджова в така наречения "Б" отбор. И публикуват рейтинга им всеки ден, всеки ден, всеки ден. Но се видя, че всички, които са във властта, са маскари, така или иначе. И какво се получава? Получава се, че този рейтинг може изведнъж да се промени, защото онзи ден, г-жо Петрова, при вас в "Земетресение" ли беше, в "Сеизмограф", да.

Водеща: Да, очевидно земетресение. (Смях в залата.)

П. Берон: При вас в "Сеизмограф"...

Водеща: Ами мерим земетресенията в общественото...

П. Берон: ...понеже сега сте пуснали пак да се обаждат хората по телефона, ще ви кажа какво мисля за рейтингите. Тогава се получи, както знаете, изключително интересно явление: г-жа, тук присъстващата, уважаемата от мен г-жа Куцкова получи 1500 гласа...

Водеща: 2658...

П. Берон: Да, извинявам се, г-н Железчев получи също доста много, и г-н генерал Марин, който не присъстваше на дебата, получи 514 гласа, така ли беше.

Водеща: Горе-долу.

П. Берон: Само това искам да кажа, за телефонните обаждания, за стъкмистиката и за рейтингите.

Водеща: Това не е стъкмистика. Хората с тези обаждания, знаете, проектират симпатията си към този, когото са избрали и за когото ще гласуват просто, това е.

Иво Инджев: Възможност да каже своето мнение и на г-жа Инджова.

Р. Инджова: Радвам се, че нещата се връщат към дебат, защото бяха излезли извън релси. Благодаря за тази въпрос. Смятам, че сега, когато е дошло времето на жените да покажат как се правят нещата, защото, ако мъжете знаят защо, жените знаят как, въпросът за това пълноценно семейство може ли да направи човек, който е така ангажиран в политиката, е изключително важен. Защото пълноценни семейства се правят там, където има висок морал, а жените са показали, че в трудни условия могат да бъдат истински майки. Аз всъщност искам да продължа да изпълнявам тази роля, защото дъщеря ми вече порасна, а навсякъде искат да видят как е възможно един политик с толкова ангажираност е имал време да отгледа и деца. Бих искала всички жени, на които е бремето на семейния дълг, на бюджета, на домашния тормоз, на това, че ако дадете на мъж пари, няма да може да върже двата края в една къща, да няма съмнения, че жените ще се справят с една политическа функция, една функция по управление на държава по-добре, отколкото мъжете, защото държавата е също като къща, като дом. А нашият дом е разрушен. Това е моят отговор на този въпрос. (Ръкопляскания.)

П. Берон: Мога ли една шеговита реплика, но ще ме извините. Навремето Димитър Подвързачов, известния наш интелектуалец, е казал: Много малко са нещата, които могат да се вършат с една жена. (Смях в залата.)

Р. Инджова: А пък видяхме колко неща можаха да се извършат от българските политици, мисля.

Иво Инджев: Изоставането на публиката от участието в задаване на въпроси с поредния произволно избран от нас участник. Илияна Янкова Чолакова. Надявам се да е в залата. Илияна Янкова Чолакова. Да, заповядайте, госпожо.

Илияна Чолакова: Аз бих искала да попитам уважаемия президент, настоящ Петър Стоянов и кандидат за президент, защото не смятам, че изборите са предрешени, по въпроса за морала, който преди малко така дебатирахте, мен ме интересува... Имам много приятели в Пловдив и искам да разбера как така Пловдивският панаир, който е символът на град Пловдив и е изграден с даренията на пловдивчани, при единствената приватизация, която беше проведена там, облагодетелстван се оказа само вашият брат, който е собственик на палата номер 5? Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

П. Стоянов: Най-напред искам да поздравя г-жа Инджова за достойния отговор по отношение на семейния статус, защото не мисля, че е редно в една кандидатпрезидентска надпревара да стигаме чак дотам, за да си поставяме такъв тип въпроси за семеен статус, за близки, за роднини, за деца. Все пак трябва да има граници всичко. Второ, аз наистина смятам, че изборите не са предрешени, когато одеве казах: надявам се да ги спечеля. Казах го, защото съм убеден, че всеки един от присъстващите тук се явява, за да ги спечели, иначе защо е тук.

Нямам никаква представа от финансовите дела на брат ми. Честно казано, направо се затруднявам да ви кажа това, което вие твърдите, дали е истина, дали не е истина, за каква палата става въпрос и най-накрая може да се окаже една голяма лъжа, както повечето неща.

Водеща: Нека да се подготви с въпроса си Стефан Огнянов Георгиев. Да, г-н Бонев, докато той идва към микрофона, можете да репликирате.

Б. Бонев: Може би се пак да уважаваме интелигентността на нашите избиратели, включително и на вашите съграждани.

Водеща: Стефан Георгиев.

Б. Бонев: Аз наистина се притеснявам от това какво ще си помислят те при един такъв отговор: аз не знам, че брат ми е приватизирал палата номер 5, а на телевизия "Европа" на брат му оттам предава в момента реклама. Извинете, става въпрос за морал. Дали е приватизирана палатата е въпрос на специалните служби. Ето ви, те така действат. Може би на прокуратурата. Дали нещо друго е придобито или направен палат, е също въпрос на прокуратурата, на правораздаването. Моралният въпрос е по-важният. Може ли един човек, който казва, че е пловдивчанин и е действащ президент, вместо да даде нещо на символа на града, да вземе от него. Ето това не мога да го разбера. И как с хората, назначени от него в НСРТ, дава на собствения си брат лиценз за телевизия. Това е въпрос на морал наистина. Е това не е компромат, всички знаете, че това е факт, това е вярно. А който не иска, ето сега ще направя безплатна реклама на телевизия "Европа", гледайте от сутрин до вечер програмата, има един хубав клип, действащият президент заедно с Ботев, Левски, с такива светли личности, завършва с неговия афиш, апропо, за вестник "Демокрация" много по-скъпа е кампанията на действащия президент, завършва с неговия афиш и отгоре пише "Нашият президент". Ами техният, на семейство Стоянови. (Ръкопляскания.)

Водеща: Да, да чуем г-н Стоянов пак.

П. Стоянов: Тази вечер моите комплименти са за щаба на г-н Бонев, който наистина е подготвил няколко ефектни реплики: президентът от Пловдив иска да вземе, вместо да даде, и за неговите клакьори, които наистина заслужават, дето се казва, моето уважение. Мъжки работят тази вечер. Само че цялата тази работа ми се струва прекалено нагласена, за да е вярна. Което е вярно, наистина запитах брат си за телевизия "Европа", понеже няколко пъти се тиражира това. Оказва се, че в телевизия "Европа" брат ми има собственост, но не цялата, не дори и половината, че по-голямата част от собствеността принадлежи на немска фирма, че телевизия "Европа" се занимава с дейност, която много почтена, свързана с рекламирането на европейския избор, европейската интеграция на България. Това е. Но, брат ми е пълнолетен. Какво има брат ми и как го е придобил е въпрос на разговор между г-н Бонев и моя брат.

Ще ми се да кажа само една дума за финалните реплики. Г-жа Инджова...

Водеща: Не сме стигнали до тях. Чаках г-н Георгиев...

П. Стоянов: Не, не, за финалните реплики на уважаемите господа и дами. Г-жа Инджова ми каза, че такива неща, които говорим, е недостойно, нещата, които се говорят през последните седмици... Та аз не съм участвал в говоренето на недостойни неща през последните седмици, г-жо Инджова. Аз дори не участвах във вашите дебати. В последните седмици чувам само хули и клевети и лъжи по мой адрес. В крайна сметка защо показах този материал ли? Защото настойчиво ме призовава г-н Бонев, като във всеки български вестник излизат неговите въпроси, първият от които е: защо президентът най-после не покаже материалите на специалните служби, в които се назовават корумпираните. Ето, показах ви ги. Но показах само на онзи, който иска това. Нямам право да покажа имената на другите, които са вътре, докато не мине съдебният процес. (Ръкопляскания.) Те ще бъдат невинни до доказване на противното. Но онзи, който има политически бабаитлък и ме предизвиква по този начин, блъфирайки, впрочем доста елементарно, на покер, когато не си чак толкова добър: блъфираш ме, блъфираш ме, блъфираш ме. Хайде покажи ги де, хайде покажи ги! Хайде де, показах ги. Ето това са материалите. (Ръкопляскания.)

Ж. Ганчев: Г-н Инджев, това става напълно, напълно абсурден дебат. Моля ви...

Б. Бонев: ...да уточня: по тази папка се води дело. Бихте ли уточнили пред журналистите води ли се в прокуратурата дело по тази папка, бихте ли казали да или не?

П. Стоянов: Моят отговор е само един - от моите ръце, от моите ръце съдържанието на тази папка беше представено на главния прокурор.

Б. Бонев: Води ли се дело?

П. Стоянов: И съм абсолютно убеден, че има следствени действия по повече от посочените неща, по повечето се водят следствени действия. Разбира се, докато се стигне до техния край, вие, г-н Бонев, може и да станете президент, а точно това ми се струва, че няма да бъде съвсем морално.

Б. Бонев: Аз бих искал тук обаче да кажа нещо важно за хората. Тук се обвиняваме в неща, които още не са влезли даже в прокуратурата, а прокуратурата отказа по тях да образува дело, аз го поисках...

П. Стоянов: Хм.

Б. Бонев: ...аз поисках. Добре, г-н Филчев...

П. Стоянов: Тук отговарям на вашия призив. Искате данни и аз ви давам данните.

Б. Бонев: Момент. Бих искал да ви кажа нещо. Вярно е, че по това още не се води дело, защото прокуратурата счете, че това са лъжи, пасквили и т.н., вярно е.

П. Стоянов: Ами счели са.

Б. Бонев: Обаче... а вие, ако смятате, че ще наредите на г-н Филчев, кажете го пред камерите. Обаче има един друг въпрос: бихте ли казали нещо за Пауло Денучи? Бихте ли казали за човека, който вече е осъден? Бихте ли казали нещо за този човек на всички пловдивчани? За италианския мафиот. Ето това...

П. Стоянов: Бихте ли казали нещо за Ал Капоне, виден американски мафиот? Бихте ли казали за Ал Капоне нещо? Ама че глупаво!

Водеща: Ще загубите един глас, ще загубите един глас.

Иво Инджев: Може ли аз да кажа нещо сега, извинете. Тъй като съм по стечение на обстоятелството по средата на този дебат, именно като посредник и в никакво друго качество, преди всичко една информация. Очевидно има голям зрителски интерес, предаването се удължава, точно колко ще ни бъде подсказано.

Водеща: С 20 минути.

Иво Инджев: Дано по този начин да се компенсират недоволните за времето, което им се полага в един равнопоставен дебат. В същото време искам още веднъж да да ви кажа, че когато насочите въпроса г-н Стоянов, знаете, че той по някакъв начин сигурно ще ви отговори, така че вие го предизвиквате с това. Имате право на вашата реплика.

Ж. Ганчев: Г-н Стоянов, умолявам ви, умолявам ви да престанете компроматния разговор с г-н Бонев и г-н Бонев, умолявам ви. Намерете друга трибуна, намерете друга трибуна. Питам ви вас, г-н Стоянов, и моля ви отговорете ми само с три изречения. Не беше ли срамно вие да отидете чак до Сидни и да похарчите 48 летателни часа по 5 хиляди долара са 250 хиляди долара, когато кралят на Швеция си купува билет за 6 хиляди долара, австрийски авиолинии, на този гладуващ народ. Не е ли недостойно вие да вярвате в синдрома полубременна жена в Давос и да молите ЕС да ни приеме като получлен, когато знаете, че ние не сме подготвени, че ако те ни вземат насериозно, монополите на Западна Европа ще ликвидират българския производител в границите на една година и ще имаме един милион безработни върху този милион, който в момента страда в нашата мила татковина.

П. Берон: ...1 милион работят още.

Ж. Ганчев: Питам ви, мога да продължа с много други, но с две-три изречения кажете, да или не, вярно или невярно. Участвахте ли вие в краденето на партията Български бизнес блок, защо не приехте един народен трибун пет години във вашия кабинет? Питам ви, аз съм вашият опонент.

П. Стоянов: Добре.

Ж. Ганчев: Не Бонев, не никой друг, Жорж тази вечер е вашият опонент, тъй като България знае кой съм аз.

П.Стоянов: Моля за извинение, уважаеми Жорж. Един действащ президент понякога допуска грешки. Започвам с отговорите. Това е единственото нещо, което в тази предизборна кампания не може да бъде наречено компромат. (Показва папката с документи - бел.ред.) Това е действителен документ. Аз никога не си служа с компромати. Дайте близката камера, това е действителен документ, подписан от шефа на Националната служба за сигурност и изпратен до своите адресати - президента и министър-председателя на България.

Ж. Ганчев: Отговорете ми по същество, не като адвокат да свивате в друга посока. Отговорете ми на въпросите, моля ви, моля ви.

П. Стоянов: Единствената причина да пътувам за Сидней...

Водеща: Дайте му възможност да отговор.

П. Стоянов: Как да отговоря, Жорж, то не е лесно. Единствената причина да пътувам със служебния самолет до Сидней беше предстоящият процес срещу медиците ни в Либия и затова се върнах вечерта преди процеса. Във всички други случаи пътувам и предпочитам да пътувам, както пътува кралят на Швеция с нормалните линии, и това е много лесно за проверяване, и ти го знаеш прекрасно. Така.

По отношение на ЕС. Никога, разбира се, не съм искал България да бъде получлен. Аз лансирах една идея, която днес вече се...

Р. Инджова: Кой е този получлен?

П. Стоянов: Получлен на ЕС, така каза г-н Ганчев. Аз лансирах една идея и това е сериозно, и това е сериозно...

Ж. Ганчев: Вие вярвате в синдрома полубременна жена? (Смях в залата.)

П. Стоянов: Не, не. Аз вярвам в това, което казвам...

Ж. Ганчев: Нямате ли съветници?

П. Стоянов: Не, не, бих искал да ви го обясня, Жорж. Бих искал да ви го обясня, защото това... и вие ще получите една информация в повече. Аз исках ЕС да приложи тъй наречения подход, ударен подход, когато да бъде обявено, че всички държави кандидатки, 12, са членове на ЕС, а членство с икономически показатели и критерии като членове на ЕС ще имат само онези, които са ги изпълнили. Смисълът е само един - държави като България да имат сигурност, че няма да повторен ялтенският синдром, че няма да попаднем в някаква сива зона и че ще станем членове, когато изпълним, разбира се, критериите, а не толкова бързо, колкото Чехия, Полша или Унгария.

Причината е още една и това е сериозно, затова искам да го дебатирам с вас, г-н Ганчев, понеже е важно. Вие имате много опит в ходенето си в Западна Европа и би трябвало да знаете, че най-големият страх на нас, българските политици днес, не е друг - умората на западноевропейците от интеграционния процес. Западноевропейците бяха страшно въодушевени, когато падна Берлинската стена, и казаха: ето, ние се обединяваме с Източна Европа. След това тяхното въодушевление като че ли стигна до Централна Европа. Сега като че ли е насочено върху няколко държави, да речем Чехия, Полша, Унгария, балтийски държави. Аз се страхувам, че ако ние се забавим още известно време с интеграционните процеси, наистина могат да ни пакетират тук в един балкански съюз и да ни кажат: хайде вие, балкански държави, като се оправите, България, Македония и Албания, като се оправите, тогава ще мислим за европейска интеграция. Затова предложих този подход.

Ж. Ганчев: Тръгвате по адвокатската пътека.

П. Стоянов: Не, не, напротив, аз отговарям какво съм казал в Давос.

Ж. Ганчев: Моля ви, моля ви. Романо Проди в Народното събрание на мой въпрос, директен, каза, цитирам го, отговор: Джорджио, никога, никога не сме заповядвали на Ферхойген да ви казва, че няма да имате земеделски субсидии, като станете пълни членове, но това е истината. Друго. Седем до девет години нашите хора, след като станете пълни членове, няма да имат възможност да работят. За какво ние правим тези саможертви, г-н президент? И какво правихте вие 5 години, за да помогнете на тази нация да има реален шанс через дигане на стандарта на живот, через производство българско, износ и внос на нови технологии, через образование, через задържане на младите хора да търсят кариера в България. Какво направихте тия 5 години, за да имаме лице за този ЕС? Ние като просяци никога няма да влезем там. Кажете им на хората, те трябва да знаят.

Водеща: Г-н Ганчев, г-н Стоянов, избирателите чакат с въпросите си.

Иво Инджев: Нека да дадем възможност на публиката.

П. Стоянов: Да отговарям ли? Казвайте, да отговарям или да не отговарям. Или ме питате, или не ме питате.

Водеща: Нека г-н Стефан Георгиев все пак да си зададе въпроса, защото 20 минути се удължи...

Иво Инджев: Аз имам своята отговорност - да пренесем разговора на друга плоскост.

Стефан Георгиев: Моят въпрос отново е насочен към г-н Петър Стоянов. Като действащ президент и кандидат за президент смята ли, че Максим е единственият законен глава на на Българската православна църква. (Ръкопляскания.)

П.Стоянов: Все въпроси от познатия репертоар, които се повтарят в последните 14 дни, чийто отговор, разбира се, никак не ме затруднява. Разбира се, че Негово Светейшество е патриархът на българската църква. Разбира се, че съм демонстрирал това във всичките мои изяви като президент, и разбира се, че най-голямото доказателство за моята загриженост към БПЦ и нейните проблеми беше изявлението на Вселенския патриарх, Негово Пресветейшество, в Пловдив преди няколко месеца само, който ни повече, ни по-малко каза - ние ценим високо загрижеността на българския президент за преодоляване на разкола в българската църква.

И нека да ви кажа веднага. Разколът в българската църква, слава Богу, не е каноничен. Но за много голямо съжаление въпросът с него не може да бъде решен нито просто, нито предизборно. Дайте да не овъргаляме и да не омаскаряваме и БПЦ в своите дебати. Аз имам свои вини по отношение на БПЦ и ги признавам, разбира се, и това е... Имам своите вини, но имам в момента и своите великолепни отношения и с българския патриарх, и с Вселенския патриарх.

А има и още нещо. Моята болка е, а виждам, че всички се сещат за църквата по време на избори, моята болка е, че днес, когато българският народ има най-голяма нужда от своята църква като духовна опора, в условия на тежка криза, на сиромашия, това го виждам, разбира се, точно сега, вместо да бъде преодолян, разколът в църквата се използва като предизборно хвърчило, за да си го подхвърляме един на друг. Това е един от въпросите, около който си струва българските политици и институции да се обединят, за да говорим сериозно. Не казвам, че ще имаме еднакви позиции, за да...

Ж. Ганчев: Кой освети бойните знамена на България с разколник, хомосексуален, доносник на ДС Климент, питам, кой? Вие. Кой.. позволи на софийски митрополит извън канона да се нарича митрополит на София? Вие и г-н Софиянски. Признайте си пред народа поне. Трябва да имате някаква скромност пред тези 8 милиона души. Те знаят, че това е истината, моля ви.

П. Стоянов: Уважаеми Жорж, току-що отговорих на този въпрос.

Ж. Ганчев: Това не е отговор.

П. Стоянов: Струва ми се, че въпросът беше предварително замислен и го зададохте ей така, да не отиде на халос, защото е ефектен.

Ж. Ганчев: А кой прати във Ватикана един безбожник, за да направи разкол в Българската православна църква? Кой поощряваше Фори Светулката с неговите бдения? Питам, питам.

Водещ: Вие ли бяхте това, г-н президент?

П. Стоянов: Кой обра националната банка на Италия през 1992 година, не съм аз, не съм аз, уважаеми Жорж. Почти не познавам Фори Светулката.

Водеща: Г-н Ганчев, преди да дадем думата на г-н Берон, а вие как разпознавате ролята си като бъдещ президент за преодоляването на разкола в църквата?

Ж. Ганчев: Първо, Българската православна църква в 535 година, много преди Борис, е стъпила на Балканите. Славянството не, а християнството е дошло при нас. Оттогава велики радатели на българския дух, велики радатели на най-късия път до Бога - православието. Аз уважавам всички други религии и те за мен са светиня. Но аз съм пристрастен, православен християнин. И ви казвам - когато един патриарх на България се гаврят с него толкова много години, чужди сили желаят да разбият и православието, и тази вяра, която ни е запазила като народ и като нация през вековете. Това е огромно престъпление и аз ще се боря срещу него докрай.

Водеща: Въпросът ми беше как?

Ж. Ганчев: За установяване на един достоен събор, за установяване и гласуване, и избиране, много скоро, на един човек, който наистина ще поеме след Негово светейшество, тъй като той е на 80 и кусур години...

П. Стоянов: Ама как може да говорите така...

Р. Инджова: Хайде, не богохулствайте!

Ж. Ганчев: Не му искам кончината, но желая реформи в БПЦ, а те са на по-ниско ниво. Нашите църкви са разбити, те са ограбени, те са разрушени, те са бедни. Ние в нашата духовна академия сме намалили с 300 процента младите хора, които желаят да бъдат богослови. Вие нямате ли вина за това, г-н...

Водещ: Изкушавате ме да се намеся с някой цитат от Библията в полза на...

П. Стоянов: След това, което казахте, Негово светейшество ще ви бъде много признателен, г-н Ганчев. Благодаря ви.

Водеща: Г-н Берон, на г-н Берон...

П. Берон: Все пак е казано, всичките тук се пишат големи християни, е казано: Не споменавай името божие напразно, а името на патриарха също. Нека се прехвърлим на друга тема, малко време остава. Освен това кой колко е взел и кой на кого какво е дал...

Съществува едно друго основно предназначение на българския президент съгласно конституцията, която навремето ние я написахме и подписахме. Това е неговата роля на върховен главнокомандващ на армията в тази страна. И аз без да имам нищо против г-н Петър Стоянов, искам да го запитам само: харесва ли той армията, на която е върховен главнокомандващ, харесва ли военната реформа и харесва ли реформата в отбранителната промишленост на нашата страна? Това е първият ми въпрос, после ще задам и другия.

П. Стоянов: Добре.

Водещ: Нека да информирам всички, уважаемите зрители и участниците в дебата, че остават може би 10 минути до края. Може би ще бъде правилно да се концентрирате върху финални...

П. Берон: Моят въпрос е много кратък...

Водещ: Аз не искам вашият въпрос да отпадне, просто ви предупреждавам, тъй като очевидно ще трябва да преминем към финала на изявленията.

П. Берон: Това е тема на цяло друго разискване.

Водещ: Като молбата ми е към г-н Стоянов, който беше.../не се разбира - бел.ред./ да говори многократно и обилно, да бъде кратък в отговора на въпроса, за да има място и за останалите.

П. Стоянов: Да, разбира се, аз стоя зад тази реформа. Трябва да призная, че в някои свои части реформата не върви, както ми се ще. Трябва да призная, че в някои части се допуснаха и грешки, разбира се, най-много там, където разформировахме полкове, където не дори от военностратегическо, а от морално-политическо значение те трябваше да стоят в гранични региони и сега точно затова и по мое настояване, може да питате Генералния щаб, се прави преформулиране на реформа 2004. Но по принцип аз стоя зад тази реформа, стоя зад числения състав на армията, който одобрихме всички, тогава политици, Народно събрание чрез военната доктрина и българския генералитет.

П. Берон: Г-н Стоянов, аз пък от моите обиколки из България през последния месец останах с впечатление, че тази реформа е одобрена наистина само от политиците по това време. Защото не срещнах нито един човек, който да я е одобрил. Затова защото страна с армия като нашата е едно нищо. Аз не искам тук да прозвучи като издаване на военна тайна, но мога да кажа, че всеки 1000 албански бандити, които прескочат от Шар тук, могат да си влязат като у дома си, затова защото няма кой да ги спре. Защото в цялата Струмска долина бяха разформировани гарнизоните. В цялата долина на Места бяха разформировани гарнизоните. И ще ми пише г-н Шаламанов и г-н Любомир Иванов ще ми пишат предложения да се изпрати български батальон в Афганистан. И всякакви безумия - за Камбоджа, за Луната и за всякъде, като няма кой да защити нашите граници, като имаме два самолета и половина и не можем нито Козлодуй, нито нищо да защитим.

Г-н президент, аз не харесвам тази военна реформа. Аз не мога да разбера даже кое от нея е секретно и кое не е. Затова защото вчера г-н Свинаров каза, че "План 2004-а" е секретен и не може да се дискутира, обаче днес по радиото чух, че в Брюксел е бил разгледан и одобрен този "План 2004-а". От кого е секретен този план, г-н президент?

Водеща: А вие какво предлагате като алтернатива, ако станете президент, г-н Берон?

П. Берон: Аз предлагам нашата страна да започне своето военно планиране сама. Тоест, без чужди съветници да си планира тази армия, която ни е нужна, защото е казано много пъти, аз пак ще го повторя, че който не храни своята армия, ще храни чужда армия. Аз предлагам да не се нарязват тези оръдия, които са предвидени за нарязване, тези 57-милиметрови оръдия, на които и аз съм служил, затова защото те не ядат и не пият, нищо им няма да си стоят там, където са. Аз предлагам да не се продават от разни далавераджии нашите танкове по света за стотинки, затуй защото ние имахме 1500 танка близо, сега имаме 500. Тройно е намалена главната ударна сила на сухопътните войски. Да не говорим за самолети, да не говорим за всичкото това. Ще кажете пак, че говоря за неща, които не познавам. Обаче това е нещото, което е главно задължение на българския президент, да бди над независимостта и целостта на границите на страната.

Водеща: Г-н Берон, аз предлагам на свой ред да кажете финалните си няколко изречения.

Водещ: Не, извинете, че се намесвам, току-що получих съобщение, че...

Водеща: Какво, удължават още...

Водещ: Не, остава по една минута, длъжен съм да внеса това уточнение.

Водеща: Аз затова предлагам...

Водещ: Уточнявам - по минута на човек за финално, заключително...

П. Берон: Много ми е една минута. Аз ще ви кажа само едно...

Водеща: Улеснявате ни.

П. Берон: ...нашата бюлетина е номер едно. Нямам повече финални думи. (Ръкопляскания.)

Водещ: Г-н Ганчев, вашите финални думи?

Ж. Ганчев: Г-н Бонев и г-н Стоянов, тъй като медиите и многото пари, инвестирани от СДС и от други сили във вас двамата, в момента са излъгали българския народ, че вие сте тези, които ще бъдат избрани. Питам ви и двамата, реагирахте ли срещу рязането на ракетите Ар 300, извиха ли ръката на българина оттатък океана, ликвидират ли се ракетите СС 23, питам, и защо 14 седмици в Народното събрание, когато виках министър Бойко Ноев, вашия седесарски колега, нарушиха конституцията и закона и той се скри, за да отговори дали, за Бога, е важно оттеглянето на дежурствата година и три месеца в аванс.

Водеща: Изтече ви минутата за финалните думи...

Ж. Ганчев: ...Ар 300 и СС 23 България е оставена без щит, абсолютно като сираче през 21-и век...

Водеща: Изтече ви минутата за финалните думи.

Ж. Ганчев: Благодаря ви.

Водещ: ...дали въпрос, или заключение ще направите, г-н...

Водеща: Г-н Бонев?

Б. Бонев: Бих искал да уточня пред Жорж, че, докато бях министър, в МВР нямаше такова въоръжение... ракети. Що се отнася до...

Ж. Ганчев: Кабиле, Ямболско, е селото...

Б. Бонев: Жорж, моля те, Жорж, що се отнася до преразглеждането на "План 2004", аз го приветствам сега, защото след 11 септември се промени ситуацията в света. И нашата армия трябва да бъде готова вече да отблъсква и терористични нападения - нещото, което досега не беше предвидено в "План 2004". Има много поделения, които предстоят да бъдат закрити, особено от противовъздушната отбрана, не с оръдия, а с много модерна техника, и те могат сега да бъдат спасени. Призовавам тези, които ще обсъждат сега реформата, да го направят. И за да затворя фабриката на празните приказки, които тази вечер чухме достатъчно, искам да призова избирателите да гласуват. Да не вярват на внушенията, че старото не може да бъде победено. Да вярват в промяната. Защото моментът сега е друг, моментът е променен и страната се нуждае от нов президент. (Ръкопляскания.)

Водещ: Г-н Стоянов, искате ли да отговорите на въпроса за ракетите, или преминавате към вашите финални думи?

П. Стоянов: Грам истина няма. Кои ракети сме унищожили?

Ж. Ганчев: Ракети Ар 300 и СС 23.

П. Стоянов: И кога сме ги унищожили, Жорж?

Ж. Ганчев: В Кабиле, Ямболско, са им извили ръката. Една година и три месеца няма дежурства. Подарени са на американците за рязане, а сега СС 23... Ако вие това не го знаете, вие сте национален престъпник! (Ръкопляскания.)

Водеща: Моля да комбинирате отговора с финалните си думи.

П. Стоянов: Така. Дължа наистина извинение, де да знам, българските избиратели, че от нашата компания излязоха толкова непремерени приказки, и после се чудим защо хората не уважават политиците. Ами защото ние сами не се уважаваме, разбира се.

Ж. Ганчев: Адвокатът говори...

Водеща: Г-н Ганчев...

П. Стоянов: Затова няма да призовавам дори гласувайте за мен. Нека българските граждани гласуват за когото искат. Без всеки един от нас България ще пребъде, но България не може да бъде управлявана с лъжи, откровени клевети или полуистини. Над стола на българския президент стои портретът на Левски. В името на това поне не бива да се лъже! Грешки може да допускаме много, но да лъжем така чак, не бива!

Водеща: И какво избирате вие, г-жо Инджова, за финал на участието си в тази полемика?

Р. Инджова: Слушах, слушах мъжете и се отказвам от девиза на моята кампания, че "Мъжете знаят защо". Остава "Жените знаят как". Като гледах тези мъже и тези претенденти за държавни глави, те се сетиха, че сме на дебат само когато разбраха, че остава по една минута и номера на бюлетината, всичко останало като че ли е наред. Жалко е за това, че 12 години тези мъже определяха съдбата на нас, жените. Благодаря ви.

Ж. Ганчев: Не сме били във властта...

Водещ: На финала на тези дебати, които всичко друго, но не и скучни бяха, надявам се, ще се съгласите с това, уважаеми зрители, може би трябва да взема реплика от едно от последните изказвания, като кажа, че всъщност вие сте тези, които знаете защо, всеки по свои лични, разбира се, причини, според собствения си аршин. И така, избирателят е този, който най-добре знае защо, и ще пусне своята бюлетина на 11-ти, следващата неделя, когато отново ще бъдем заедно в предавания на живо. Бъдете с нас, с Би Ти Ви. Светла, заключителни думи...

Водеща: Ами така се представиха кандидат-президентите в полемиката, която организира Би Ти Ви. Надявам се, че тя ще улесни вашия избор, уважаеми зрители. Чакаме ви на 11-ти ноември, когато, уверявам ви, Би Ти Ви ще бъде пак толкова интересна и атрактивна, както тази вечер. Благодаря ви.

П. Стоянов: Благодаря на водещите.

Водеща: И ние на свой ред. Благодаря ви и успех ви пожелавам.