Парламентарната комисия по здравеопазване и представителите на чуждите фармацевтични компании у нас са на път да влязат в остър конфликт заради политиката за заплащаните от държавата и здравната каса лекарства. Председателят на комисията Атанас Щерев и депутатът от НДСВ Алеко Кюркчиев вече няколко пъти обявиха, че държавата трябва категорично да подкрепя българските производители на лекарства. На 3 декември здравната комисия ще реши дали в търговете, които провеждат здравната каса, Министерството на здравеопазването и болниците, българските медикаменти ще имат предимство. Това беше предложение на местните производители "Балканфарма" и "Софарма", които настояват в случаите, когато се избира между няколко медикамента от дадена лекарствена група, да бъде предпочетен българският. В почти всички случаи произведените тук лекарства са и по-евтини. Това е единственият начин нашите компании да успеят да въведат европейските стандарти за добра производствена практика (GMP), особено след въвеждането на ДДС върху българските медикаменти, обясни изпълнителният директор на "Балканфарма" Георг Цветански.

Това е форма на протекционизъм, която противоречи на българската конституция, обявиха представители на чужди компании. Те отказаха официален коментар преди четвъртък, когато предстои общото събрание на асоциацията на вносителите на лекарства да излезе със становище. От Американската търговска камара също съобщиха, че се очаква консолидирана позиция и от страна на щатските компании. Информирали сме всички служби в САЩ и посолството, обяви представителката на "Ели Лили" Мария Врановска.

Борбата между българските и чуждите производители е за 70-те процента от пазара на лекарства, които се плащат от касата, държавата или общините. Според оценки на експерти от здравното министерство сумата на продадените тази година от аптеките лекарства се очаква да достигне 153 милиона лева (става въпрос за продуктите, които се плащат от гражданите). В също време годишният бюджет на касата за безплатни лекарства достигна 164 млн. лв., още 50 милиона ще плати министерството за раковоболни, трансплантирани и хемодиализирани пациенти. Освен това заложените бюджети на болниците няма да бъдат спазени.

Дълговете им към търговците са за около 180 милиона лева.

Промяната в лекарствената политика на държавата се налага заради отчетения преразход в бюджетите, въвеждането на ДДС върху българските и животоспасяващите лекарства и свитите разходи за здравеопазване през следващата година. В касата вече решиха да покриват най-евтиния медикамент от дадена лекарствена група, а за по-скъпите аналози пациентите да доплащат.

Според Пламен Попиванов, представител на Българския лекарски съюз, заплащането на най-евтините лекарства е в ущърб на пациента, тъй като до въвеждането на GMP-стандартите качеството им не е гарантирано. "Моделът за заплащане на най-евтиния медикамент на практика оскъпява лечението, защото то става неефикасно и се налагат разходи за допълнителна терапия или настаняване в болница. Подобен модел избраха много развити европейски страни, които отчетоха преразход на парите за лекарства, но бързо се отказаха от него", каза Мирела Козарева от американската MSD. "И двете твърдения са категорична неистина. Българските продукти са регистрирани според изискванията на новия Закон за лекарствата в хуманната медицина, който е директен превод на директива № 6565 на Европейския съюз и нашите продукти са толкова ефективни, качествени и безопасни, колкото и чуждите. Въвеждането на стандарта за добра производствена практика (GMP) осигурява допълнителна сигурност", коментира от своя страна Цветански.

Едно от настояванията на българските производители е за удължаване на срока за въвеждане на международния стандарт с аргумент, че развитите европейски държави са го наложили в продължение на 10-15 години. Председателят на здравната парламентарна комисия Атанас Щерев обаче заяви, че отлагане няма да бъде допуснато, за да не се забавя интеграцията на България към ЕС.

Другата сюжетна линия около заплащането на лекарствата е проблемът с оскъпяването им заради ДСС. От здравната каса настояват данъкът върху животоспасяващите и животоподдържащите медикаменти да отпадне. Между 45-50 млн. лева от бюджета на НЗОК за лекарства ще отидат през 2002 г. за покриване на ДДС и ще останат едва 90 милиона лева, обяви Дечо Дечев, съветник по лекарствената политика в касата. С тях ще могат да се заплатят само медикаментите за диабетиците, пациентите с множествена склероза и страдащите от заболявания на централната нервна система.

Въвеждането на ДДС върху българските лекарства от 1 януари е невъзможно, просто няма да стане, фирмите не са готови за това, заяви и шефката на дирекция "Лекарствена политика" в здравното министерство Татяна Бенишева.