Повишаването на цените в енергетиката, бързото преструктуриране на БДЖ, включително закриването на губещи линии, условията за пускането на нови еврооблигации през 2002 година и смисълът от обратно изкупуване на дълга ще бъдат сред условията, от които зависи сключването на споразумение между правителството и Международния валутен фонд, съобщи вчера Ройтерс. Мисия на фонда пристига в сряда за преговори по финализиране на споразумение, което ще е с продължителност между една и две години.

В интервю за Ройтерс постоянният представител на фонда в София Пирита Сорса казва, че бързите реформи в енергетиката трябва да компенсират малкото инвестиции и ниската производителност в промишлеността. "В момента потреблението на енергия в България е едно от най-високите в района - около 20% от БВП, докато в другите държави в преход то е около 10%. Така че е много важно да се подобри енергийната ефективност", казва Сорса. Ройтерс припомня, че и Световната банка е настояла правителството да повиши цените на енергията за битови нужди.

Освен това България трябва да изработи ясни правила за инвеститорите преди да стартира енергийните реформи догодина, казва още Сорса. "Правителството трябва постепенно да отвори сектора за конкуренция така, че частните потребители да сключват директно договори с производителите. Кабинетът също трябва да позволи цените да съответстват на себестойността и след това да приватизира разпределителните дружества", обяснява представителят на МВФ.

По повод намерението за нова емисия еврооблигации в началото на 2002 г. Сорса казва, че България трябва да бъде предпазлива, защото това ще повиши общото ниво на дълга. Според нея от плановете за нови еврооблигации ще зависи дали в преговорите с МВФ ще бъде договорено допълнително финансиране. Правителството се надява на около 150 млн. долара. Като цяло МВФ подкрепя намеренията за по-активно управление на дълга, но първо трябва да го обсъдим, казва Сорса пред Ройтерс. Тя оказва да коментира възможното обратно изкупуване на дълг отново с мотива, че това не е необичайно, "но трябва да се обсъди дали има икономически смисъл".

"Плановете за емитирането трябва да се разглеждат в контекста на преструктуриране на дълга, тъй като, ако българското правителство продължи да увеличава емитирането на еврооблигационни емисии, общото ниво на дълга ще нарасне. В същото време целите на правителството са да се постигне по ниско ниво на задлъжнялост", смята Сорса.

За периода краят на 1996 г. - септември 2001 г. България съществено понижи дълговото си бреме от 100% дълг към брутния вътрешен продукт до 73.3%. Критериите, които се поставят на България и останалите кандидат-членки за Европейския съюз (ЕС), са този показател да не надвишава 60%.

Преди седмица транспортният министър Пламен Петров заяви, че преструктурирането на железниците може да се отложи и че законът за разделянето на БДЖ е приет прибързано. Според предварителна информация загубите на компанията до края на годината може да достигнат 100 млн. лв.

Веднага след записването на еврооблигациите този месец стана ясно, че финансовото министерство има намерение да разшири емисията през следващата година. Според финансовия министър в началото на следващата година страната ни може да допълни емисията с още 150 млн. евро, ако се наложи. В бюджета за 2002 е предвидена емисия на обща стойност 700 млн. евро.

По време на работен обяд в сряда с Американската търговска камара Пирита Сорса увери американски инвеститори, че фондът и правителството нямат различия във вижданията си за развитието на българската икономика "Ние искахме да се уверим, че позициите на двете страни са изгладени. Това беше очевидно, след като нито МВФ, нито правителството в момента изразяват някакви противоречия", поясни изпълнителният директор на АТК Филип Филипов.