Комфортът, в който Георги Първанов живя през последните два месеца, вече е зад гърба му. Периодът на президентското двувластие му подари възможността да изживее пълноценно еуфорията от победата. Третият пряко избран държавен глава се порадва на обеди с посланици и внимание от високопоставени политици. "Отпуската" свършва във вторник, когато ще прекрачи прага на "Дондуков" 2 за първия си работен ден като президент. В събота ще положи клетва на извънредно заседание на парламента. Пред депутатите и патриарх Максим кръстеният като православен християнин Първанов ще положи клетва над... Той ще изрече: "Заклевам се в името на Република България да спазвам точно конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа."

Според основния закон следващите пет години ще представлява държавата в международните отношения, ще насрочва избори, ще обнародва законите, може да се възползва от правото си на отлагателно вето, ще изпълнява функциите на главнокомандващ на въоръжените сили, ще назначава посланици, ще сключва международни договори...

По предложение на Министерския съвет президентът утвърждава и директорите на специалните служби, които са на негово подчинение. Схватката за спецслужбите вече започна. Вече са готови поправките в Закона за отбраната и въоръжените сили, според които разузнаването (НРС) и службата за охрана (НСО) се девоенизират и отпадат от понятието "въоръжени сили", т.е. от правомощията на Първанов. Той вече изрази остро недоволство от факта, че промените не са били съгласувани с него.

Влиянието му над специалните служби

може да бъде отнето и чрез подготвяния закон от НДСВ за специалните служби. Председателят на парламентарната Комисия по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев (НДСВ), под чието ръководство се пише законът, не даде ясен отговор на чие подчинение ще бъдат службите. "Това е сложен въпрос, който предстои да се обмисли сериозно", каза той.

За разлика от предшествениците си Желю Желев и Петър Стоянов в началото на мандата бившият червен водач ще трябва да доказва не какъв е, а какъв не е. Въпреки че Първанов не пропускаше възможността да критикува Петър Стоянов за партийна зависимост от СДС, сега той ще трябва да положи сериозни усилия, да бъде припознат като президент на всички българи. В обществените представи името му още дълго време ще навява асоциации за Българската социалистическа партия и нейната предшественица. Първанов е първият партиен лидер, който влиза в президентството. А фактът, че след избора той посочи наследника си в партията Сергей Станишев, допълнително усложнява изграждането на надпартийния му образ.

Като бивш лидер на социалистите Първанов встъпва в длъжност с негативи, които досегашните президенти натрупваха през мандата си. Подозренията, с които Първанов товари "Дондуков" 2, не се отнасяха за Желев и Стоянов. Те са свързани най-вече с външнополитическата ориентация на новия държавен глава и екипа му. Едва ли референтите за България из чуждите дипломатически ведомства са забравили скандалното писмо на Първанов до Слободан Милошевич от 1999 г., в което той изрази подкрепата си за политиката на бившия югопрезидент. По време на косовската криза пък тогавашният червен лидер беше в първите редици на антинатовските протести. Последвалата дълбока метаморфоза на Първанов, който няколко месеца по-късно започна да говори нашир и надлъж, че е не само за присъединяването на България към НАТО, но и че ще работи за ускореното интегриране на страната към евро-атлантическите структури не успя да разсее скептицизма на партньорите. Само преди седмица д-р Джефри Саймън от Института за национални стратегически изследвания към Националния университет по отбрана във Вашингтон изрази резерви по отношение присъединяването ни към алианса през 2002 г. Докторът, който е един от авторитетите в университета на Пентагона, изрази опасения и във връзка с избирането на Ангел Марин за вицепрезидент. По думите му бившият шеф на ракетни войски, който преди време се противопостави на реформите в армията, можел да влияе директно на новия президент. От сега е ясно, че пред Първанов основното предизвикателство тази година е поканата за членството в НАТО, която очакваме да получим в края на годината на срещата на върха в Прага. Евентуален неуспех там ще бъде приписан на бившия социалистически лидер.

В неговия екип личат видни членове на Българското дипломатическо дружество, известно като дружеството на недоволните от външната политика на ОДС. Тези професионалисти, от чиито услуги предишното правителство се лиши, са за

"балансирана българска външна политика"

за "по-прагматична политика в очакващия ни продължителен преход към ЕС". Според тях отношенията с НАТО могат да останат на по-заден план. И главното: да се търси "нов, по-позитивен тон на отношенията с Русия". Към групичката на дипломатите спокойно може да се причисли и бъдещият секретар по въпросите на националната сигурност Николай Слатински, който през 2000 г. заявява, че не можем да си позволим да проявяваме високомерие към една велика сила (Русия), която има стратегически интереси на Балканите. Той е сред създателите на няколко политически формации: СДС, Радикалдемократическата партия, Свободната радикалдемократическа партия, но и на Съюз на патриотичните сили и военните от запаса "Защита".

Първанов отговаря на подозренията с демонстрация на приемственост във външната политика. Той вече обяви, че в структурата на бъдещата президентска администрация освен секретар по външнополитическите въпроси ще има и секретар по евро-атлантическата интеграция. На този пост ще бъде назначен най-вероятно бившият отговарящ за Пакта за стабилност Никола Карадимов. Той беше министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Филип Димитров. В президентската администрация ще има и експертен съвет по евро-атлантическите въпроси, който най-вероятно ще бъде оглавен от члена на Българското дипломатическо дружество Златин Тръпков.

Както обеща, Първанов ще направи първото си и знаково посещение в централата на НАТО в Брюксел. Вече е уговорена срещата с шефа на алианса лорд Джордж Робъртсън.

Все заради приемствеността Първанов обяви, че ще се среща редовно с бившите държавни глави и вече води разговор с Желю Желев. Бившият зам.-началник на Обединените въоръжени сили на НАТО за Европа сър Джереми Макензи приветства идеята на Първанов, когато бе у нас.

Първанов ще трябва да се доказва и в България. Предизборната му кампания премина под знака на обещания за подобряване на живота на българина. Първанов агитираше с идеята за

"социален прочит на конституцията"

Едва ли обаче подкрепилите го са си спомнили, че тези думи се свеждат до възможността на Първанов да налага отлагателно вето над закони и да свиква Консултативния съвет по национална сигурност. Липсата на достатъчно реални правомощия, за да стане "социален президент", Първанов вероятно ще се опита да компенсира с щедра доза реторика.

Първанов вероятно ще опита и някои нововъведения в президентската канцелария. Една от идеите му е да създаде електронна система за подаване на жалби и сигнали от страна на гражданите. По интернет той ще продължи и комуникацията с младите, която започна няколко седмици преди изборите. При откриването на кампанията си Първанов дори обеща да осигури свободен достъп на гражданите до президентството като опит да се скъси огромната дистанция между политическия елит и обикновените граждани. Реализацията на всички тези хрумвания обаче звучи все още неясно вероятно дори и за самия президент.