В края на януари образователният министър Владимир Атанасов трябваше да подпише наредбата, регламентираща издаването и разпространението на учебници, но това не се случи. Според издателите проектът е писан без консултиране с тях, авторите са тесен и полуанонимен кръг "експерти" на Министерството на образованието и науката (МОН), пълен е с абсурди и ще ги доведе до големи загуби. Нещо повече - в началото на годината Асоциацията на българските книгоиздатели предупреди МОН, че идеите му граничат с опит за национализация на един 100% частен бизнес и ограничаване правото на свободен избор в образоването.

---------------------------

Издателите на учебници и помагала работят по все още действащата наредба от 2000 г., която беше изготвена с тяхно участие и срещу която навремето имаше само едно възражение - критериите за оценяване на графичния дизайн. "Ние си мислехме, че министерството ще направи само козметични промени. Никой не ни уведоми за коренно новите разпоредби. Инвестирали сме много средства, които явно ще изгубим, ако наредбата бъде подписана в този си вид", каза председателят на Асоциацията на книгоиздателите Раймонд Вагенщайн. Неговите колеги не приемат и идеята на министър Атанасов на конкурс да се явяват авторите, а не издателите. Според тях това е равносилно на изключването на издателствата от конкурсите, защото подобна логика превръща МОН в издател-монополист, който само насочва авторите към определени печатници. Ако проектът влезе в сила, не е ясно какво ще правят издателите с вече привлечените авторски колективи.

Действащата наредба разреши на издателствата да изготвят учебници по всички предмети и за всички класове. След подписването на проекта от министър Атанасов обаче, конкурси ще се обявят само за 1 и 12 клас, за които в края на 2001 г. се изготвиха нови учебни програми. Какво да правим с останалите проекти и кой ще покрие разходите по изготвянето им, след като не се знае дали въобще ще бъде обявен конкурс за тях, питат издателите. "Всички разпоредби водят до издаването на допълнителни заповеди от министъра, без да е ясно какви точно са мотивите за това", заяви и председателят на секцията на издателите на учебници към асоциацията Веселин Тодоров. Според него новият нормативен документ ще създаде корупционен, а не пазарен механизъм.

Докато по медиите вървеше кампанията "Аз съм българче", в издателските среди усилено се коментираше ефектът от набързо одобрената от министъра нова учебна програма по български език и литература за първолаците, която обърна нагоре с краката плановете им. Те работеха от края на 2000 г. по пакет от 5-6 учебника за 1 клас, които са така обвързани помежду си, че промяната на само един от тях причинява поражения, които не може да се компенсират с козметични промени. Издателите, включително г-н Вагенщайн, бяха сюрпризирани в средата на декември с писмо на МОН, което ги канеше с ден-два предизвестие на семинар на частно издателство на тема "Изборът на учебници и учебни помагала в контекста на новите учебни програми". Събитието с участие на Владимир Атанасов бе твърде странно, при положение че няма нито одобрени учебници, нито програми, от които да се избира, коментираха издатели. Те твърдят, че променената програма за 1 клас им е изпратена от МОН две седмици по-късно.

Одобреният в края на 2000 г. документ за стандартите и издаването на учебници и учебни помагала определя процедура от два етапа - допускане на кандидата до участие и оценяване на проекта. Отпечатването на започва едва след одобрението на МОН и без ограничения в броя на учебниците по даден предмет. Наредбата от декември 2000 г. стимулира инициативността на авторите и предприемчивостта на издателите сами да предлагат проектите си, т.е. не беше необходимо да изчакват обявяването на процедура. Това би трябвало да е доста удобно и за министерството, и за издателствата, тъй като подготовката на един учебник или помагало е процес сложен и отнемащ за сериозна работа поне 12-18 месеца - от идеята как ще бъде методически структуриран, написан и илюстриран до подготовката му за печат и приблизителна цена. Подобен "хоризонт" на подготовка дава шанс на издателите предварително да оценят струва ли си начинанието и какви средства да инвестират в него.

"Първоначалната ни идея беше да се върне старият вариант за фиксиране на броя на учебниците, т.е. министерството да одобри само три", обясни Георги Лозанов, който е един от съставителите на новия нормативен документ. По-късно обаче експертите са се отказали от този текст. Идеята им била да улеснят максимално входа на процедурата, но да затегнат изхода. "За целта са необходими ясни срокове и критерии за оценяване на проектите, а те до момента липсват", възмущава се председателят на книгоиздателите Раймонд Вагенщайн. Да има поне две сесии годишно - през ноември и февруари, предложиха издателите и поискаха учебните помагала да се внасят за одобряване от МОН всеки месец. "Има и друг парадокс - как оценителите на учебници ще подписват декларация, че нямат връзка с издателството или авторския колектив, след като ръкописите са анонимни и те не би трябвало да знаят кой стои зад тях", възмути се Йонко Йончев, изпълнителен директор на издателство "Просвета". Всичко ясно е написано в наредбата, твърдят подчинените на Владимир Атанасов, но избягват да отговорят кога и как ще се издават тази година учебници, ще ги има ли в края на лятото на книжния пазар и на каква цена. Според все още действащата наредба издателствата сами определят какъв тираж да отпечатат. Сега обаче има идея тиражите да са фиксирани и да се разпределят между спечелилите конкурса. В проекта на МОН има още едно ново изискване - всеки проект да е с фиксирана на корицата цена при тиражи от 5000 и от 25 000. "След като тази цена не играе никаква роля, защо да я фиксираме. Да не говорим за това, че стойността е нещо непрекъснато менящо се и не може да се определи преди отпечатването на целия тираж", коментира Вагенщайн.

В наредбите неизяснен остава и въпросът по какъв начин издателите ще представят на публиката достойнствата на учебниците. Министерските чиновници твърдят, че ако се говори за корупция в учебникарския бизнес, то "спечелването" на инспекторатите е ключово ниво. Те обаче подминават факта, че представянето на нови учебници от години се провежда в стресова за издателите ситуация, създадена именно от министерството, което непрекъснато сменя срокове и до края на лятото не казва може ли да тръгне един учебник или не.