Понеделник вечерта на 28 януари, тъкмо когато електронните медии тиражират като първа новина безпрецедентната прокурорско-полицейската акция по арестуването на 180 криминални лица с висящи дела, в столичния квартал "Стрелбище" е задействано взривно устройство. Мишена на бомбения атентат е един от лидерите на бившата силовата групировка ВИС - Димитър Димитров-Маймуняка. Тридесет и пет годишният мъж почина няколко дни по-късно от раните си. Покушението срещу него е първото, което засяга в такава величина някогашната борческа структура. ВИС не е давала такава жертва от 1995 г., когато последователно бяха убити създателят на групировката Васил Илиев и представителят й за Южното Черноморие Георги Николов-Мечката, бос на Първа частна милиция, най-голямата частна охранителна фирма по това време в Източна България.

Легендираното минало

Маймуняка, който беше един от участниците, сложили началото на гангстерската война с кървавата престрелка в жк "Дружба" през 1994 г., а после се преквалифицира като водач на групите от ВИС по издирване на коли, направи това, което сториха повечето борчески босове, които легализираха бизнеса си чрез спорта и изпраха имената си, ставайки финансови благодетели на родни футболни клубове и спортни федерации. През 1996 г. Димитров взе столичния "ЖК Дружба" - "Искър", издигна го до първа група, после го вля в пазарджишкия "Хебър", него пък обедини с петричкия "Беласица", където смъртта го завари на поста вицепрезидент. Въпреки "новия" спортен имидж Маймуняка не се опази от скандали. През 1995 г. беше пребит от барети, след като кола на групата му засече тази на антитерористите. Четири години по-късно в неговия мерцедес беше убит един от най-близките му хора - Мико Ценов, и бе ранена дъщерята на покойния Грашнов Мария Грашнова. Преди две години полицията го арестува за 15 часа за побой на автокрадец в "Младост".

Кръст върху още една разработка

Това, което може да направи МВР след убийството на Димитър Димитров е да затвори страницата на още една нереализирана разработка. "Основното оперативно дело на Маймуняка беше в НСБОП, преписки за него обаче има и в полицията в Благоевград", съобщи източник от МВР. Според него легалният бизнес на бившия висаджия едва ли е причината за убийството му. Димитров е съдружник с Георги Илиев във "ВАИ Петролиум" АД, по-известната му търговска фирма "Ирида - 71" ЕООД развива спедиторска и складова дейност. Последното дружество, регистрирано на негово име е "Металтест" ООД от октомври миналата година, създадено за търговия с метали и скрап. Хора от вътрешното министерство твърдят, че Маймуняка се е занимавал и с наркотици, но това не е бил основното му занимание. "При него имаше от всички незаконни дейности по малко", твърди един от бившите ръководители на МВР. Според него убийството на Димитров трябва да се разглежда като сигнал за ново разместване на пластовете в подземния свят. Още повече като се има предвид, че Маймуняка беше един от най-приближените хора на покойния Васил Илиев и впоследствие стана дясната ръка на брат му Георги Илиев.

Поредният епизод от нарковойната

Според някои оперативни източници целта на ликвидирането на Маймуняка е да се засегне пряко Георги Илиев, дори Димитров да не е бил основна фигура в наркотрафика. "ВИС не е давала такава голяма жертва от години и сега бившите й лидери се чувстват уязвими, убийството на Димитров е сигнал за тях", твърдят хора от службите. През последните няколко години повечето от атентатите бяха все срещу лица, свързани с бившата конкурентна борческа структура СИК. Като се започне с убийството на наркотрафиканта Пламен Иванов-Фалконети през 1997 г. и цялата серия бомбени атентати - срещу джипа на Дмитрий Минев-Руснака, бомбата в хотел "Амбасадор", при която загина арменецът Арташес Тер-Овсепян, взривяването на Момчил Бенев в "Бояна", лица все свързани със СИК. За да се стигне до убийството на Пантю Пантев през март миналата година на карибския остров Аруба, който преди това по една случайност се спаси от неуспешен атентат с гранатомет. Наследникът на бизнеса му Георги Пехливанов също не беше подминат от атентати - бомбата пред "Инкогнито", неуспешния опит за убийство на брат му Любен Пехливанов, взривовете в Бургас и Русе, предназначени за местните лидери на СИК. А точно в деня на откриването на 39-ия парламент през юли 2001 г. Георги Пехливанов беше принуден да се крие в къпалня "Мария Луиза", след като бронираният му джип беше обстрелван неуспешно с гранатомет.

Мутри за избори на политици

"Доста бизнесмени подготвят и реализират предизборната кампания на политиците, няма какво да се лъжем. Всъщност ние, така наречените мутри, сме нужни само преди избори. После всички се покриват", призна Димитър Димитров-Маймуняка в интервю за "Дневник" през февруари 2001 г. Убийството му може се смята и за дългоочаквания отговор на бившите от СИК, след като конкурентите им от ВИС загубиха протекциите на бившата власт. Известно е, че точно през последните четири години те не само затвърдиха бизнеса си, а някои от лидерите на ВИС бяха в близки контакти с лидери от СДС и получиха апетитни дялове от тортата не само на столичната приватизация, докато конкурентите им от СИК бяха изместени от повечето доходоносни сектори.

Медийният комфорт на МВР

Колкото и иронично да прозвучи за някои в МВР, покушението срещу Маймуняка беше осъществено точно в деня, когато цялата полиция в страната беше вдигната на крак, за да прибира лицата с повече от едно висящи дела. Взривът завари главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и директора на ДНСП ген. Васил Василев в Северна България по време на акцията. Твърде показателен факт за това, че дори подобни мащабни операции не могат да респектират онези престъпници, които се нареждат на по-високо място в йерархията от уличните бандити. За разлика от други подобни случаи, когато обикновено вътрешният министър е раздиран от медиите на кръст, този път въпросите към Георги Петканов бяха спестени. Дори и Богомил Бонев не се е радвал на такъв медиен комфорт, когато оглавяваше вътрешното министерство. Още по-смущаващ беше фактът, че МВР не прати дори и един полицай на погребението на Маймуняка, където се появи половината от подземния свят. Та точно това беше идеалното място завърналия се от Ирландия вътрешен министър Георги Петканов да пробва идеята си да се конфискува имущество, за което собственикът не може да докаже, че е спечелено с чисти пари. Директорът на националната полиция ген. Василев не прояви любопитство как изглежда един такъв добре строен, облечен в черно батальон. Самият Василев заедно със завеждащия отдел "Следствен надзор" във Върховната касационна прокуратура Цеко Йорданов не можаха да отговорят на въпроса на "Актуално" на БНТ преди няколко дни защо в списъка на лицата с висящи дела не фигурират хора Барона и Златистия.

Няма силови групировки, има акционерни дружества

Тази екзотична и напълно нова формулировка, изречена преди няколко месеца от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, очевидно е в сила за МВР и замени Боневата "морков или тояга" и последвалия паритет на сложните взаимоотношения между управляващи и бизнесмените със съмнителна репутация. Факт е, че за половин година, откакто е на "Шести септември", новото ръководство на вътрешното министерство няма реализирана нито една акция срещу онези от бившите борчески групировки, които не са спирали да се занимават с наркотрафик, контрабанда и вътрешен тероризъм. Забравени ли са онези преброени от НСБОП 110 организирани групи и лидерите, които антимафиотите сами определиха, че имат национално значение? Не би било лошо след усмиряването на уличната престъпност вътрешното министерство да обърне внимание и на тази страна или поне да демонстрира желание да респектира и по-елитното съсловие на престъпния свят. Иначе тази бомба в двора на МВР, която някои сега се правят, че не забелязват, рано или късно гърми.