Едни и същи лица контролират големите фирми в бранша

Споровете, които се отприщиха покрай скандала със софтуера на "Аремиссофт", който компанията трябваше да направи за здравната каса, раздвижиха компаниите за програмно осигуряване и предизвикаха размяна на нападки и обвинения в корупция и шантаж.

Пет компании - "Експрес консулт", "Бора системс", "Инфоасист", "Инт", "Екско нет", изпратиха писмо до парламентарната здравна комисия, в което изразяваха негативната си оценка за продукта, изготвен от "Аремиссофт, и посочваха, че са готови да предоставят безплатен софтуер за личните лекари. От "Аремиссофт" пък обвиниха управителя на "Инфоасист" Август Мичев, че им е поискал подкуп от един $ 1 млн., за да разреши проблема с неизплатените от здравната каса суми.

Кой кой е около "Аремиссофт"

Неизвестната допреди няколко години в България фирма "Аремиссофт корпорейшън", 30% от акциите на която по това време са собственост на кипърската "Глобал Софт.ком", печели обявения в края на 1999 г. конкурс за обществена поръчка за разработване, внедряване и поддръжка на приложен софтуер и изграждане на интегрирана информационна система на здравната каса на стойност $3.7 млн. По време на конкурса компанията няма българска регистрация. Филиалът й "АремисСофт ЕЕ. МЕ. А." ЕООД е регистриран повече от два месеца след подписването на договора. За управляващ на филиала е назначен Атанас Тасев, който по това време е пълномощник на "Глобал Софт.ком", Кипър. По всяка вероятност първоначалният замисъл е бил собственик в българското ЕООД да бъде именно тази компания. Според в."Капитал" впоследствие обаче тя е заличена с коректор във фирменото дело на "Аремиссофт", а като едноличен собственик е вписано дружеството "Аремиссофт ЕЕ. МЕ. А.", Кипър, което е регистрирано на 13 декември 1999 г. (само три дни преди подписването на договора със здравната каса) и неин директор е Ликургос Киприану. От справка във фирменото дело става ясно, че по времето, когато Тасев е управляващ на българското представителство на "Аремиссофт", явно отношение към дейността на фирмата има и Асен Койнов, който е резервирал името на фирмата в "Информационно обслужване" АД.

По това време Койнов е управител на "Инсист електроникс" ЕООД - дружество, посочено от "Аремиссофт корпорейшън" като стратегически партньор в България. Съдружници в компанията (тогава ООД) са Владимир Кинкин и Гроздан Добрев. След март 2000 г. всички дялове са прехвърлени на кипърската "Сайформ трейдинг лимитид".

Името "Инсист електроникс" поразително напомня поне по наименованието си търговското дружество "Инсист", създадено още в края на 80-те от старозагорския комбинат ДЗУ по проектите "Нева" и "Монблан". Според представител на голяма софтуерна компания Койнов продължава да поддържа много добри бизнесконтакти с бившия изпълнителен директор на "Инсист" Огнян Бозаров - според публикация от в."Капитал" той има връзка с ликвидирането на задграничните дружества на старозагорския комбинат. Впрочем ДЗУ и задграничните му дружества изплуват неведнъж при опитите да се проучат основните действащи лица на софтуерния пазар.

Освен на "Инсист електроникс" Койнов е и председател на Съвета на директорите на софтуерната компания "Комсист" АД, в която 98% от акциите са на "Компюсърв" ЕООД с едноличен собственик отново "Инсист електроникс" ЕООД. Впоследствие компанията е прехвърлена на кипърската "Глобал софт. ком" заедно с друга голяма компания от ИТ-бранша - "Експрес консулт" АД и през март 2001 г. сменя името си на "Глобал софт България" АД.

Извън софтуерния бранш Койнов има интереси и в автомобилния бизнес като управител и съдружник в "Ауто Италия" АД - официален вносител на "Фиат" за България. Делът му в дружеството според данни от 1999 г. възлиза на 0.2%, а останалите акции са собственост на кипърската "Ей и Ел холдингс лимитид". Сред останалите управители на компанията са австриецът Курт Зедлмайер, който е в управителния съвет и на "Експрес консулт" и председателят на надзорния съвет на същата компания Петър Танков. През 2000 г. Танков е заличен от управата на автомобилния вносител, а неговото място се заема от бившия директор на ДЗУ - Стара Загора, Кръстьо Янев - живата история на комбината и задграничната му дейност.

Танков, който е с австрийско гражданство, също има (макар и завоалирана) връзка с историите около ДЗУ, като още в зората на демокрацията е представлявал виенската "Централ вексел унд кредит банк" у нас. За последната се твърди, че е финансовата институция, през която са минавали парите по секретния проект "Нева". Танков бил и член на надзорния съвет на "Плама" от 1999 г. до март 2000г. след покупката на рафинерията от регистрирания също в Кипър "Плама консорциум".

"Глобалсофт"

Вестник "Капитал" цитира преди време ветерани в ИТ-бизнеса в България, че президентът на кипърската компания "Глобал софт. ком" Ликургос Киприану се е появил на ИТ-пазара у нас още преди 1989 г., когато са въртели общ бизнес с тогавашния шеф на "Инсист" Огнян Бозаров. "Киприану и Бозаров имаха общ бизнес още преди 1989 г.", твърди пред изданието представител на българска ИТ-компания, пожелал анонимност. "В онези години имаше забрана за внос на високи технологии на територията на страната - например беше забранено да се внасят компютри с процесор 386. Двамата обаче намериха всевъзможни начини да осъществяват подобен внос и реализираха доста добри печалби от това." В един от случаите те дори внесли процесорите, като ги представили на митницата като мандарини от Малайзия, заяви същият източник.

Бозаров след ликвидацията на задграничните дружества на ДЗУ дълги години живее и прави бизнес някъде из Европа. Името му се появява легално в управлението на някои компании едва след последните парламентарни избори. В момента той е съдружник във "Върджин ойл" и "БП - Развитие" заедно с Татяна Василева. Последната е управител на "Сайформ България", която е собственик на "Инсист електроникс", а чрез него и на "Глобал софт България".

При втората си поява у нас покрай "Аремиссофт" Киприану обяви, че целта му в обозримо бъдеще е да завладее поне 40% от ИТ-пазара в България. Първата стъпка е покупката на упавляваната от Койнов компания "Комсист", както и покупката на един от лидерите на ИТ-пазара у нас - "Експрес консулт" АД.

"Експрес консулт"

Компанията е основана през 1994 г. от Любомир Бояджиев и Николай Николов и за няколко години успява да покрие територията на цялата страна, предлагайки хардуер и сервизно обслужване. По неофициални данни е сред първите пет в бранша по размер на приходите от продажби. В групата дружества около "Експрес консулт" влизат и "Бора системс" ООД, "Екско нет" ООД, "Принтекс" ООД, "Импекс" ООД, "Алфа линк" ООД и т. н .

След покупката на "Експрес консулт" от страна на "Глобал софт. ком" за нов председател на надзорния съвет е избран Петър Танков, а за членове - адвокатът Гроздан Караджов и австриецът Курт Задмайлер. В управителния съвет на компанията влизат Стефан Бъчваров, който преди това е бил в "Глобал софт България", бившият главен счетоводител на "Прософт" Веселин Фетваджиев, Николай Николов, Любомир Бояджиев, Милко Белев, Георги Георгиев и Димитър Димитров.

През ноември обаче от "Глобал софт" официално се отказват от акциите си в "Комсист" АД и "Експрес консулт холдинг" АД и ги прехвърлят на мениджърите на българските компании срещу $ 13 млн. Сумата ще се изплаща на годишни траншове, които ще се формират като процент от нетната печалба. В изявление за Кипърската фондова борса, цитирано от Ройтерс, "Глобал софт" мотивира решението за продажбата с негативните пазарни условия в България и забавянето на икономиката в глобален мащаб, както и с интересите на своите акционери. Тъй като обаче акциите на дружеството са на приносител, в момента е невъзможно да се каже със сигурност кой ги държи. Пак от официална информация от компанията според последното съдебно решение от 11 януари 2002 г. "Експрес консулт" ЕАД вече е част от "Комекско" АД. Председател на надзорния съвет на новата структура е Васил Генчев. Генчев е сред управителите на още две от компаниите, предложили изготвянето на безплатен софтуер на здравната каса - "Инфоасист" ООД и "Инт" OOД. В първата компания управител е и Август Мичев.

Освен това Генчев е един от акционерите и управляващите на скандално известния покрай приватизацията на "Плама" "Евроенерджи холдинг". "Евроенерджи", "Плама", ДЗУ - тези имена, както и имената на участниците около тях периодично се появяват при всеки опит за проследяване на софтуерния бизнес у нас. Зад всичко това, като че ли прозира

проектът "Нева"

Всичко започва през 1984 г., когато ЦК на БКП решава да използва ДЗУ за ускорено внедряване на авангардни западни технологии в производствата, в които сме специализирани в рамките на бившия СИВ. Идеята е с помощта на научно-техническото разузнаване да се крадат забранените за износ технологии, които впоследствие да се внедряват в соцдържавите. Де факто проектът стартира реално през 1987 г. с изграждането на завод за дискове в бившия СССР с идеята за ембаргов трансфер от старозагорското предприятие към него. В проекта са инвестирани 250 млн. долара, които се поделят поравно между българската и руската страна. Чистата печалба за ДЗУ от проекта е около 380 млн. долара.

След политическите промени обаче проектът се оказва идеална схема за източването на старозагорския комбинат. Затова е измислена схема за участие на ДЗУ в западни фирми чрез подставени лица. Около 1990 г. с участието на специалните служби е създаден холдингът Ем Ди Ай, към чиито фирми се насочват стотиците милиони долари от "Нева", а вероятно и други средства на електронния гигант. Холдингът се управлява от Хаим Клайн - лице с неизвестен произход, който обаче получава пълномощия да се разпорежда безконтролно със сметките на холдинга и дружествата. Неофициално се твърди, че Клайн е офицер от "Мосад" и израелските специални служби били замесени в този проект.

Според медиите през 1991 г. в схемата се намесва и другият биг бос на соцкапитализма - Андрей Луканов. С него се свързва разпореждането за ликвидация на задграничните активи на ДЗУ. Отговорници за това са тогавашният шеф на ДЗУ Атанас Атанасов и шефът на търговската фирма "Инсист" Огнян Бозаров.

Върху сметките на задграничните фирми не е упражняван никакъв контрол. При изготвянето на баланса за приключването на проекта е установена голяма липса на средства през периода 1991-92 г. както от проекта, така и от холдинга Ем Ди Ай. Известни са и някои конкретни примери за източване на средства. Не е случайно, че всички лица, свързани с този проект, впоследствие развиват нелош бизнес в чужбина. Една от версиите е, че активите на задграничните фирми са прехвърлени в паралелна мрежа от дружества, в които участват същите играчи, но вече за собствена сметка. След фалита на "Интертехнолоджи" - Лихтенщайн (това стана непосредствено след като задграничната фирма беше щедро инжектирана от Минералбанк с левов и валутен кредит), се роди холдингът "Евроенерджи", собственост на бившия шеф на "Интертехнолоджи" Иван Михайлов. Сред останалите учредители на холдинга отново са познати имена - съпругата на другия шеф на холдинга - Атанас Коларов - Мунира ал Сабах и близкия приятел на Коларов Васил Генчев.

Като се има предвид, че развитието на ИТ-сектора е един от основните приоритети и че в близко бъдеще предстои изливането на сериозен ресурс именно в тази част на икономиката в България от бюджета и различни европейски програми, си струва да си зададем въпроса кой кой е. Анализът според повечето представители на софтуерния бранш безспорно трябва да започне с идването на "Аремиссофт" у нас и сключването на доста спорния договор за изграждане на софтуера на здравната каса, предизивикало сериозни размествания в акционерната структура и въобще в начина на функциониране на бранша. Мрежата, обвързваща големите играчи в ИТ-сектора, обаче намежда на мисълта, че срещу "Аремиссофт" като че ли се води групова атака. А може би става дума за семейна кавга.