Съдиите от Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд миналата седмица поискаха от Конституционния съд да обяви, че §6а от приватизационния закон противоречи на конституцията. Параграфът гласи, че кредиторите са длъжни в срок до 6 месеца от деня на обнародване на решението за откриване на процедура за приватизация да предявят писмено вземанията си към предприятието. Лицата, неизпълнили изискването, губят правото си на иск по тези вземания.

Според съдиите разпоредбата поставя кредиторите на приватизирани предприятия в неравностойно положение и влиза в разрив с основния закон, който гарантира равни права на всички участници в стопанските отношения.

Искането до КС дойде ден след като президентът Георги Първанов наложи вето на новия приватизационен закон, като един от мотивите бе, че спорният текст липсва в него.

Текстът на §6а бе замислен, за да улесни процедурата по раздържавяване на предприятията, но според мнозина юристи доведе до поставянето на кредиторите в неравностойно положение. Вземането на кредитора е поставено в зависимост от съобщаването му на административен орган, което противоречи на конституцията, категорични са съдиите от Върховния касационен съд. Според тях интересът на кредиторите стои над държавния.

Основният спор, който породи този текст в юридическите среди, е дали 6-месечният срок е преклузивен или давностен. При преклузивния се погасява изобщо правото на вземане и даденото се връща обратно, а при давностния се погасява само правото на иск, но ако задължението е изпълнено, даденото не може да се иска обратно. Различните тълкувания доведоха до разнородна съдебна практика.

В юридическата теория се поддържа мнението, че срокът е давностен, но проф. Витали Таджер - доайен на гражданското право у нас, го определя като преклузивен. Такава е била и практиката на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Стигало се е до случаи

кредитор да бъде принуден да върне платеното му

само защото е предявил вземането си ден след изтичане на срока.

Параграф 6а влезе в сила на 1 юни 1996 г. Повод за приемането му бяха случаи на подаване на невярна или непълна информация от органите на управление на приватизирани предприятия за задълженията, които имат. Тази информация е давана умишлено, по небрежност или в резултат на случайни пропуски. Липсата на пълна и точна информация за задълженията на предприятията не позволява да се извърши оценка на приватизираното имущество. "Плащат се по-големи суми от дължимото, което става причина за водене на съдебни дела. Създава се несигурност за вида и размера на приватизираното предприятие и се хвърля сянка върху целия процес на приватизация", твърди в последния си ръкопис през 1999 г. проф. Таджер. Не може да има съмнение за добрите цели на разпоредбата, но изниква въпросът дали използваният механизъм е сполучливо подбран.

Според съдиите решение на проблема може да се намери с повишаване на изискванията към правния анализ на предприятието, за което се открива процедура за приватизация.

Проф. Таджер определя мярката като прекалено тежка

Според него още през 1999 г. тя вече не е била необходима.

"Трябва да се вземат мерки за точното и добросъвестно съставяне на анализа на правното и икономическо състояние на приватизираното предприятие. Лицата, които изготвят този анализ, носят отговорност за непълнотите и неточностите в него. Параграф 6а е пример на законодателно прехвърляне на топката от здравата глава върху болната. Действително при приватизационните сделки има конфликт на интересите между кредитора и придобиващите права по приватизационната сделка. Този конфликт обаче не бива да се решава в ущърб на кредиторите. Несправедливо е те да носят неблагоприятните последици от лошото изпълнение на задълженията на приватизираното предприятие или на специализираните държавни органи по приватизацията", пише Таджер.

Според магистратите от Върховния касационен съд държавата е допуснала в правния и икономически анализ да липсват имена на кредитори и затова тя трябва да понесе последиците от тази нередност. Съдиите са сезирали Конституционния съд едва сега, тъй като са последна инстанция по жалби на кредитори и за тях няма значение, че в новия закон за приватизацията параграф 6а липсва.

Мотивът във ветото на президента бе, че с премахването на разпоредбата

инвеститорите няма да са сигурни

че към момента на сключване на приватизационния договор няма да възникнат нови претенции на кредитори. "Смятам, че съществува несигурност за инвеститорите. Параграф 6а беше гаранция за тях. Ако е имало проблеми с прилагането му, то е трябвало да се рационализира текстът, а не просто да се премахва", заяви Пламен Киров, юридически съветник на Георги Първанов.

Според икономисти от опозицията отпадането на параграф 6а ще влоши значително инвеcтиционната среда в страната. Съществуването на срок, в който кредиторите да предявят исканията си към длъжника, даваше известна сигурност на потенциалните инвеститори. Отпадането на тази разпоредба намалява сигурността на инвеститорите за реалното финансово състояние на закупуваното дружество към момента на сделката.

По този начин новият собственик няма да бъде застрахован от плащане на извънбалансови задължения. Това автоматично ще доведе до по-големи рискове, които ще намалят интереса и цената на дружеството. При това положение най-вероятно при сключването на по-големите сделки в договорите ще залягат

клаузи, които да уреждат въпроса

или с намеса на държавата при откриването на скрити задължения, или чрез откриването на доверителни сметки.

Кредиторите естествено подкрепят отпадането на тази разпоредба, защото погасяването на вземанията им трябва да става по общия ред.

Дейността на Агенцията по приватизацията по параграф 6а беше една от най-оспорваните, защото след сключването на сделката имаше злоупотреби - бяха вписвани мними кредитори и със задна дата бяха добавяни имена на кредитори, пропуснали 6-месечния срок.

Според икономисти критиката за отпадането на параграф 6а от сега действащия закон е доста спорна. Според приватизаторите съдебната практика е показала, че дори кредитор да не е предявил вземането си в срок, той не губи правото да получи парите си.

---------------------------------------------------------

Валери Димитров, председател на икономическата комисия в НС:

По текста на параграф 6 а имаше доста сериозни дебати. Проблемът е, че той създаваше сериозни проблеми при прилагането му. Имаше противоречива съдебна практика. Въпреки изричната повеля на нормата за погасяване на вземанията на кредиторите в шестмесечен срок много съдилища просто не спазваха тази повеля, тъй като считаха, че има други норми, които й противоречат. На тази основа се създаде доста противоречива съдебна практика и самата професионална общност на юристите е разделена при оценката на този текст. Това беше една от причините този текст в този му вид да не бъде включен. Той важи, разбира се, но за сключените дотук приватизационни сделки.

Параграф 6 а не се оказа особено ефективен. Той породи повече проблеми в практиката, отколкото реши. Все пак аз мисля, че не това е основният проблем при връщането на закона и не този текст придава облика на новия закон. В новия закон има толкова много повече гаранции за инвеститорите в сравнение със сегашния закон, че просто нещата наистина са несравними.

Сега действащият закон е закон за произвола на приватизиращата администрация. Тя може безотговорно, напълно без мотиви и без да дава каквито и да било обяснения да изгони всеки инвеститор, който е спечелил търг, конкурс или преговори с потенциални купувачи. Трябваше да се скъса с тази практика категорично. И новият закон се опитва да направи приватизиращата администрация предвидима, както и да премахне всички разпоредби в сега действащия закон, които породиха лошата слава на приватизацията в България, корупцията и клиентелизма.