Законодателни промени ще вадят офшорките "на светло"

След като приватизацията в банковия сектор почти приключи и повечето големи финансови институции намериха стратегическите си собственици, държавата ще се опита да разбере кой кой е в банковата система, като извади на светло акционерите, които сега се крият зад анонимни офшорни компании. Най-вероятно през следващата седмица председателите на икономическата и бюджетната комисии Валери Димитров и Иван Искров ще внесат проект за изменение и допълнение в Закона за банките, чиято цел е да засили контрола върху акционерите в банките. Основните промени предвиждат офшорно регистрираните акционери да предоставят поискана от БНБ информация за себе си, а също и намаляване на прага за акциите, даващи право на глас. Подготвяните промени съвпадат и със световната тенденция след 11 септември за по-голяма прозрачност на собствеността във финансовия сектор.

В българската банкова система

собствеността

е доста пъстра

- акции в нея държат италиански, американски, гръцки, турски, холандски, австрийски, немски, френски, японски, израелски юридически и физически лица. Сред неясните акционери са дружества, регистрирани в Кипър, Швейцария, Лихтенщайн, на Каймановите острови и други екзотични кътчета от глобуса, известни като офшорни зони, а също и с името "данъчен рай".

Добър имидж на банковата система придава участието на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация (част от Световната банка).

В България оперират общо 35 банки, от които с лиценз за извършване на банкови сделки в страната и чужбина са 27, една ("Токуда кредит експрес") е лицензирана за дейност само в страната, а клоновете на чуждите банки са 7.

Най-голяма част от активите в банковата система се контролират от италиански и български юридически и физически лица, сочат данните на БНБ.

Италианците държат малко над 20%

от сектора

чрез единствената си инвестиция в най-голямата българска кредитна институция Булбанк. Акционери в нея с 85.19% са италианската група "УниКредито Италиано", Международната финансова корпорация с 5.3%, германската "Алианц" с 5 на сто и италианската агенция "Симест" с 2.5%. На Булбанк се падат около 24% от активите в сектора.

Обединена българска банка, е най-голямото гръцко участие

Банката контролира 12% от сектора, нейни собственици понастоящем са Националната банка на Гърция с 89.9% от акциите и ЕБВР с 10%. До края на месец юли 2002 г. се очаква евробанката да продаде дела си в ОББ на мажоритарния акционер, след което Националната банка на Гърция ще владее с 99.9% от капитала на втората по големина българска банка.

Гръцки език се говори и в Пощенска банка, където собственик на 86.24% от акциите е регистрираната в Кипър "Алико/Си И Ейч Болкън холдингс лимитед". Кипърското дружество беше създадено през 1998 г. специално за покупката на Пощенска банка. Половината от капитала на "Алико" е собственост на "Юробанк Ергасия", контролирана от гръцкия милиардер Спирос Лацис. Другите 50% са на американския застраховател Ей Ай Джи. Пощенска банка държи над 5 на сто от общото балансово число в сектора. Банки от южната ни съседка имат открити няколко свои клона в Българя. Сборно гръцките инвеститори контролират около 16% от българските банкови активи.

Френското участие също не е за

подценяване

Френски капитали има в две български кредитни институции. 97.95% от капитала на "СЖ Експресбанк" са собственост на "Сосиете женерал", Париж. Под френски контрол е и "БНП-Париба", в която 80% от акциите са на "Банк насионал дьо Пари", а другите 20 на сто се държат от ЕБВР. "СЖ Експресбанк" и "БНП-Париба" контролират общо около 8 на сто от банковия сектор.

Около 7% от активите в бранша са собственост на австрийски инвеститори. От тях 3 процентни пункта се падат на "Райфайзенбанк", в която 99.5% от капитала са собственост на "Райфайзен централбанк, Остеррайх". Инвестиционният фонд ЕПИК, базиран във Виена, държи като портфейлен инвеститор 39% от акциите на Първа инвестиционна банка. След евентуалната продажба на ТБ "Биохим" собствеността на австрийските инвеститори в банковия ни сектор може да нарастне тъй като "Банк Аустрия" е един от най-сериозните кандидати.

Немски инвеститори има в ТБ "България инвест", където 79.26% се държат от застрахователния гигант "Алианц". Българската кредитна институция контролира около 1.6% от банковите активи. Освен това германският застраховател притежава и 5% от акциите в Булбанк.

Макар че управляват най-много средства в световен мащаб,

американските банки са слабо представени в България.

Освен чрез индиректното участие в Пощенска банка американските капитали са "стъпили" и чрез клона на СИТИБанк, в който са акумулирани малко под 2% от общите средства в банките.

Клонът на холандската Ай Ен Джи в България контролира над 2 на сто от средствата в сектора. Макар и доста косвено, участие в банковата система има и регистрираното в Холандия с преобладаващо израелски капитали Ти Би Ай. Собствеността му преминава през дъщерното застрахователно дружество "Булстрад", което има 33.34% в "Токуда кредит експрес". Другите 53.34% от капитала на банката са собственост на японския бизнесмен Торао Токуда, прочут у нас с плановете си да строи болници.

Малко под 1% от активите на банките се контролират от турски собственици. В "Демирбанк" акционери отскоро с по 50% са Халит Джънгълъоглу и Семи Доан. Освен в "желязната банка" турски капитали има и в софийския клон на "Зираат банкасъ".

Немалка част от акционерите на банките, особено в трета и четвърта група, все още се контролират от

компании,

регистрирани

в офшорните зони

Дружеството "айРиджънт.Ком", което държи 99.03% от капитала на ТБ "Хеброс" и чрез нея контролира около 3.5% от активите на банковия сектор, е регистрирано на Каймановите острови. В офшорни зони са регистрирани и част от акционерите в "Нефтинвестбанк" (за която се твърди, че е контролирана от Денис Ершов), "Международна банка за търговия и развитие", "Росексимбанк", "Тексимбанк", Първа Източна международна банка и "Корпоративна банка". Според повечето финансисти обаче зад голяма част от тези компании всъщност стоят български капитали, чиито собственици предпочитат да не се афишират.

Освен маскираните като офшорки в банковата система има (все още) и много кредитни институции с

изцяло или

преобладаваща

българска

собственост

Простите сметки показват, че под български контрол са над една четвърт от активите в сектора, което означава, че все още най-голяма част от активите са под български контрол. Това обаче едва ли ще се запази още дълго, тъй като до края на тази година предстои да се продадат двете големи държавни банки, които държат около 17.5% от сектора.

Изцяло български и все още държавни са третата и четвъртата по големина банки в страната - Банка ДСК и ТБ "Биохим". Бившата Държавна спестовна каса е с акционери Република България със 75% от капитала, като правата по тях се упражняват от Министерския съвет, и Банковата консолидационна компания (БКК) с оставащите 25%. През тази седмица се очаква да стане ясна стратегията за приватизация на ДСК. Делът й в активите в банковата система е 12%.

Според плановете на банковия холдинг собственик на 99.6% от акциите на ТБ "Биохим" кредитната институция трябва да бъде продадена до средата на настоящата година. Кандидатите са няколко, сред които "Банк Аустрия", Хебросбанк, Росексимбанк и др. Минималната цена, която иска държавата за около 5.5% от активите в банковия сектор, на колкото се изчислява теглото на "Биохим" в тях, е 95 млн. лв.

Другата държавна банка с основен акционер Министерство на финансите (99.995%) - Насърчителна банка, има относителен дял в балансовото число на системата под 0.5%.

В Общинска банка, която контролира около 2.5% от активите в сектора, акционери са няколко български общини, сред които столичната с 67% и тези във Варна, Пловдив, Плевен, Русе, Благоевград и др.

Около 40% от една от най-динамично развиващите се банки в страната - Първа инвестиционна банка, също се държат от български физически и юридически лица. Освен виенския ЕПИК с 39% и ЕБВР с 20% акционери в банката са още ПФБК с 13.89%, Ивайло Мутафчиев с 13.89% и Цеко Минев с 10.73%. ПИБ контролира над 4% от активите в банковия сектор.

С тежест над 2% в балансовото число на системата е СИБанк, която доскоро се свързваше с шефа на кръга "Олимп" Славчо Христов. Там процесът по преструктуриране на собствеността, започнал през октомври 2001 г., вече приключва. Контролът в СИБанк сега е в ръцете на Цветелина Бориславова, която освен председател на надзорния съвет на кредитната институция е известна и като дългогодишна приятелка на главния секретар на МВР Бойко Борисов. Сред акционерите в банката преобладават фондациите, в ръководството на голяма част от които е самата Бориславова или близки до нея лица. Друг голям акционер е текстилната компания "Катекс", която също се контролира от ръководството на банката. Централна кооперативна банка също е с преобладаващо българско участие. Около 89% от капитала на ЦКБ се държи от консорциум между външнотърговското дружество "Химимпорт" (контролирано от варненската групировка ТИМ) и Централния кооперативен съюз. ЦКБ има относителен дял в общите банкови активи от около 2%. Посоченото дотук е моментното състояние в банковия сектор на България. Подготвяният от БНБ законопроект със сигурност ще доведе и до промяна в акционерната му структура. Освен това предстоят няколко приватизационни сделки, а някои от частните банки също готвят продажба на част от акциите си. Рано или късно в сектора ще започне и вълна от консолидации, особено в банките от трета и четвърта банкова група. Това, което може да се каже със сигурност, е, че догодина банковата ни система едва ли ще е същата.