Една дълго отлагана "смърт" е на път да преоформи медийната, корпоративна и финансова среда в Германия, а и в цяла Европа. Това събитие от континентален мащаб може да предизвика размествания и в рекламния пазар, в контрола над отразяването (а с това и на рекламите) на големи спортните събития, в разрастване на медийните империи на Рупърт Мърдок и Силвио Берлускони... От развоя на скандала може би дори зависи кой ще стане канцлер на Германия.

Виновникът за всичко това е мюнхенският медиен крал Лео Кирх, който под натиска на банките и конкурентите слиза от трона си, на който седи повече от 40 години. Агонията на концерна "Кирх", изглежда, в следващите дни ще приключи радикално - с оттеглянето на основателя от контрола върху трите съставни компании на групировката - KirchMedia, KirchPayTV и KirchBeteiligungs.

Кирх не можа да се справи с планината от дългове - близо 6.5 млрд. евро - и сега инициативата е в ръцете на банките кредиторки и по-малките акционери, сред които са Мърдок и Берлускони. "До няколко дни темата ще бъде изчерпана, сега обаче започва фазата на покера", заявява посветен в играта банкер пред дюселдорфския всекидневник "Ханделсблат".

Едва ли ще се стигне до всеобщ разпад на империята "Кирх", но със сигурност тя вече няма да е толкова интегрирана и централизирана. Концернът е пример за сложна корпоративна организация, благодарение на която Кирх се превърна в почти монополист на германския телевизионен пазар. По данни на "Ханделсблат" цялата му групировка обхваща 65 дружества с повече от 9500 служители. През 1998-1999 г. Кирх реорганизира мрежата, за да подготви излизането й на борсите. "Покривът" на "Кирх холдинг" (семейна собственост под формата на фондация) се крепи на три основни стълба: KirchMedia, KirchPayTV и KirchBeteiligungs. Около 79% от KirchMedia са собственост на Лео и сина му Томас (6.54%), останалите 21% са пръснати между по-малки акционери, сред които търговската група REWE, саудитският принц Ал-Уалид, финансовите компании Capital Research и Lehman Brothers. Компанията притежава сателитните канали Sat1, ProSieben, кабелния Kabel 1, спортния DSF, новинарския N24. Към KirchMedia са и звената за филмово и телевизионно продуцентство, правата за разпространение на филми и спортни предавания, както и участията в чуждестранни компании, като напр. испанската Telefinco (25%), италианската Mediaset (1.3%) и др.

KirchPayTV управлява Premiere World - платената телевизия на Кирх. "Мечтата, която гълта милиарди", както я нарече сп. "Шпигел", се оказа гробокопачът на медийния магнат. В холивудски филми и права за футболните първенства и Формула1 са инвестирани 3.6 млрд. евро, без обаче все още да са реализирали възвращаемост. По данни на ZDF в момента абонатите й са едва 2 млн. души, а печалба може да се очаква едва през 2003 г. Затрудненията се увеличиха и защото 22% от Premiere са собственост на Мърдок, а според клауза от договора от 2000 г. Кирх се задължава през есента на тази година да изкупи обратно дела му срещу 1.8 млрд. евро.

Третият стълб - KirchBeteiligungs - управлява участията на Кирх в други компании - 40 % от най-голямото вестникарско издателство в Европа - "Аксел Шпрингер", което издава всекидневниците "Ди велт" и "Билд". От своя страна "Шпрингер" има 11.5 % от ProSIebenSat1, което също радикализира кризата - до края на април Кирх трябва да изплати за дела на хамбургския издател 767 млн. евро. През февруари, когато преговорите за спасяването на концерна навлязоха в решителен етап, пакетът от "Шпрингер" изостри апетита на конкурентите WAZ, "Холцбринк" и "Бурда".

Друга апетитна хапка са правата за разпространение на спортни тв предавания. Собственикът на ФК "Милан" Берлускони и известният с комерсиалната си любов към спорта Мърдок се опитват в момента да спечелят най-ценното на Кирх - правата за мачовете от Бундеслигата (закупени срещу 1.6 млрд евро до 2004 г.) и от Световните футболни първенства през 2002 и 2006 г. (срещу 1.2 млрд долара). Също толкова примамлив е и придобитият срещу 1.3 млрд долара миналата година от Кирх контрол върху излъчването и маркетинга на Формула1 до 2009 г. Баварецът обаче се бори на живот и смърт да запази основната част от приходите от продажбата на тези права. Според източници от финансовите кръгове, цитирани в "Ханделсблат", Кирх щял да отстъпи само ако му оставят 70% от бъдещите продажби на световните права върху Мондиал 2006. Никой не може да предвиди дали тези договори ще бъдат спазени от новите мениджъри в "Кирх" и от ръководителите в Бундеслигата и ФИФА.

Така натрупаните дългове надхвърлят половината от 12.2 милиарда долара, на които се оценява групировката "Кирх". Но нейният крах изглежда и политически предизвестен. Въпреки близките си отношения с баварския Християн-социален съюз (ХСС) той едва ли може да се надява на спешна политическа подкрепа най-малко по две причини. Първата е, че предстоят тежки парламентарни избори и нито неговият приятел и кандидат за канцлер Едмунд Щойбер, нито пък канцлерът Герхард Шрьодер ще се намесят и ще рискуват имиджа си за един обречен проект. Втората е, че фалитът на строителния концерн "Филип Холцман" (спасен през 1999 г. в последния момент с посредничеството на Шрьодер) предизвика сред финансистите вълна от недоволство, насочена срещу задкулисния клиентелистки капитализъм на висшите банкери и политици.

Според сп. "Икономист" проблемът с Кирх е още по-дълбок и разкрива страховете на Европа от банкрутиране на големи компании - нещо, което в Америка се възприема като най-лесния път за оздравяването им. В САЩ т. нар. Глава 11 (макар че и тя си има сериозни недостатъци) превръща банкрута в нещо рутинно и добре подредено - смисълът е закъсалите да получат глътка въздух и защита от кредиторите. Междувременно собственикът предлага план за възстановяване и, ако в най-лошия случай той не се приеме от кредиторите, те получават своя дял, но междувременно компанията не спира и клиентите получават своето. В Европа банкрутът е равносилен на морален провал, а в някои държави за това се преследват лично управителите на дружеството. В крайна сметка това прави предприемачите изключително предпазливи в поемането на рискове. Липсата на законова схема за договаряне между компания и кредитори пък изкушава правителството да се намеси, което пък води до още по-голяма бъркотия.

Лобизмът винаги е бил оръжие, което активно се използва от Лео Кирх в икономическата борба. Неговата медийна империя беше отгледана основно през 80-те и 90-те години в оранжерийните кредитни и данъчни условия, създадени от правителствата на Хелмут Кол. Днес обаче ситуацията изглежда различна и в медиите се заговори за "безславен финал на Акционерното дружество "Германия", както и че германските политици, заложници на задаващите се избори, може би без притеснения ще приемат стъпването на нови играчи на федералната медийна сцена.

-------------------------------

Митът "Лео Кирх"

Историята на възхода на германския магнат е достойна за всеки холивудски продуцент. Роден през 1926 г. в семейството на дребен лозар във Вюрцбург, Кирх следвал управление на индустрията в родния си град и математика в Мюнхен. Финансирал следването си чрез амбулантна търговия - според "Зюддойче цайтунг" изнасял чорапи за Югославия, откъдето купувал руска сливовица, която препродавал в Германия с голяма печалба. Скоро осъзнал нарастващата нужда на телевизиите от игрални филми и разнообразни програми и се ориентирал към търговия с правата върху разпространението им.

През 1955 г. основал компанията Sirius и започнал да купува кинофилми в европейските държави. Почти легендарна е първата му сделка - през 1956 г. в Рим за 130 хил. марки купува правата за разпространение на филма на Фелини "Ла страда". Половината от сумата получава от тъста си, останалите пари били лични спестявания, натрупани според биографа му Михаел Радке от търговия с игли и съветски бинокли в следвоенните години.

Постепенно Кирх изградил империя от телевизионни канали, продуцентски къщи и разпространителски компании. По данни на "Ханделсблат" в момента концернът му обхваща 65 предприятия с 9500 служители и годишен оборот от повече от 4 млрд. евро. Във фондовете му има 15 хил. игрални филма и около 50 хил. часа телевизионни сериали, публицистични, музикални, детски и др. програми.

Списание "Форбс" оценява личното му имущество на 5 млрд. долара, според германското сп. Manager-Magazin магнатът е на 26 място по богатство в Германия с около 7 млрд. марки.

Пословичен е страхът на Лео Кирх от публичността - почти не се появява на светски събития, а когато се натъкне на фоторепортери, демонстрира добро настроение. Известен като твърдолинеен католик, Кирх се числи към близкото обкръжение на консервативните европейски политици. Приятел е на бившия канцлер Хелмут Кол, на основателя на баварския Християнсоциален съюз Франц-Йозеф Щраус, на премиера на Бавария Едмунд Щойбер. Във връзка с разследванията на черните каси на християн-демократите през 2001 г. призна пред комисията на Бундестага, че е дарил на Кол 1 млн. марки. През 1995 г. след негова намеса е уволнен главният редактор на в. "Ди велт" заради коментар, одобряващ спорното решение на федералния конституционен съд за отмяна на задължителното разпятие в класните стаи на католическите училища в Бавария.