Амбициозната програма от реформи може да се препъне в олигархията

Сред политически трусове в Сърбия около ангажиментите на страната към международния трибунал в Хага вече година и половина новата власт в Белград извършва спешни икономически реформи в стремежа си да възстанови държавата след близо 10 години война. Оценките на свършеното дотук са доста противоречиви - според едни Сърбия се очертава като "добрата новина" на Югоизточна Европа, според други тя просто повтаря изпитания модел в региона на съюз между старата олигархия и новите политици. Има ли днес реални перспективи да се прави бизнес в Сърбия?

В края на миналата година

Белград прие закон за приватизацията,

който икономистите почти единодушно определиха като един от най-добрите в региона. Новите правила, които ще влязат в действие от 1 юни, са ориентирани в подкрепа на мажоритарните собственици. Според тях при приватизационна сделка стратегическите инвеститори, независимо дали са чуждестранни или сръбски, могат да получат до 70% от съответното предприятие, като за работещите в него и гражданите се запазват не повече от 15%. За търг са подготвени около 4500 компании, голяма част от които трябва да бъдат раздържавени до края на годината. Бързането се налага от факта, че Сърбия си е поставила за цел да удвои размера на чуждестранните инвестиции в страната през 2002 година.

Горан Питич - сръбският министър за външноикономическите връзки, обясни, че плановете тази година трябва да улеснят процедурата за учредяване на компания, либерализиране на визовия режим за чужденци, както и отстраняването на редица проблеми със собствеността върху недвижими имоти и земя. Правителството внесе поправки в 30 закона с цел подобряване на бизнессредата. Основното в тях е осигуряване на напълно прозрачна приватизация, основаваща сe на търгове и конкурси. Облекчена беше сложната процедура по издаване на лицензи, намалени бяха митата и бяха премахнати законовите пречки, които обричаха на провал лизинговите и франчайзинговите сделки. Сърбия промени коренно данъчната си система и предлага данъчни облекчения за чуждите инвеститори. До края на тази година се очаква да отпаднат ограниченията за участие до 49% на чужденци в стратегически предприятия като югославската авиокомпания JAT, белградското летище и сръбската телекомуникационна компания.

Белград търси подкрепа за икономическото си отваряне в съседните страни и се надява от януари 2003 г. да влезе в свободна търговска зона, включваща Унгария, България, Босна, Македония, Румъния и може би Хърватия - една група от 50 милиона потребители. През Сърбия може да се стъпи и на руските пазари заради подписаните митнически спогодби между Югославия, Русия и Беларус.

Като се има предвид, че новото приватизационно законодателство още не е набрало напълно скорост, по отношение на

чуждите инвестиции

наследничката на бивша Югославия се справя сравнително добре. През миналата година преките чуждестранни инвестиции бяха почти 90 млн. долара и плановете на министър Питич за тази са за 200-300 млн. долара, а в следващите три до пет години сумата трябва да достигне 5% от БВП на страната, прогнозиран за това време на над 15 млрд. долара. Французи, швейцарци и гърци закупиха три сръбски циментови завода с обещание да вложат в тях близо 146 млн. долара в следващите пет години. Унгарци преглеждат заводи от консервната промишленост, словенци купуват терени за хипермаркети, испанци и италианци се интересуват от производство на обувки, австрийци, британци и германци преговарят за участие в телекомуникациите, летищата, водоснабдяването, автомобилостроенето.

За повишаването на инвестиционния интерес помогна и решението на страните от Парижкия клуб да бъде

преструктуриран дълг

на бивша Югославия, възлизащ на 4.5 млрд. долара. Кредиторите решиха да опростят 51% от дължимите им суми, с възможност при известни условия да бъдат зачертани още 650 млн. долара. Останалата част ще бъде изплатена за 22 години с 6 години гратисен период. От 2002 до 2005 г. Сърбия ще плаща по парижкия си дълг не повече от 100 милиона долара годишно. Общата сума на външния дълг на Сърбия е 12.2 млрд. долара при годишен брутен вътрешен продукт от почти 8 млрд. долара. В напреднал стадий са и разговорите с Лондонския клуб, където страната дължи 2.8 млрд. долара. Сърбия настоява от този дълг да й бъдат опростени 67%.

Въпреки амбициозната приватизационна програма за възстановяването на инфраструктурата на страната

Сърбия разчита основно на заеми

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) обяви готовността си да отпусне през тази година на Белград 120 млн. евро за обновяване и изграждане на пътната мрежа, 80% от която се нуждае от реконструкция. Министърът на транспорта и далекосъобщенията Мария Вукосавлевич уточни, че само в определени случаи ще предоставя пътища на концесия на чужденци. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) одобри инвестиционна програма за 425 млн. евро. За обновяване на електропреносната мрежа на страната са предвидени 90 млн. евро. Железопътните проекти ще бъдат финансирани от ЕИБ с 300 млн. евро. Световната банка гласува заем от 1.9 млрд. долара за възстановяването на страната след войните, 30 млн. от който Сърбия получи миналия месец. Успоредно с това Белград преговаря доста успешно за целеви кредити от европейски банки.

Най-трудно е в банковия сектор

Последните години от управлението на Милошевич почти напълно декапитализираха банките. Сега страната се опитва едновременно да догони изгубеното време и да предотврати евентуален срив в банковата система, какъвто преживяха съседите, включително България. За целта бяха наложени правила за работа, които да не допускат пирамидални структури или раздаване на необезпечени кредити. Според правилата отпреди 9 месеца, за да бъде лицензирана една банка вместо 1.5 млн. долара тя трябва да разполага с минимум 5 млн. долара капитал или да докаже намерението на чуждестранна банка да я закупи. Скоро тази сума ще бъде повишена двойно. При невъзможност да бъде изпълнено условието институцията фалира или бива погълната от по-мощна банка. За спазването на изискването се грижи новосъздадената Агенция за оздравяването на банки. До момента броят на банките в Сърбия от близо 100 е сведен на 52 плюс две банки в Косово. Лицензите на 18 банки, които не отговаряха на изискванията, бяха отнети , а още близо толкова се сляха с други. Така през януари изчезнаха четири банкови гиганта: "Беобанна", "Београдска банка", "Югобанка" и "Инвестбанка". Неизяснената ситуация в банковия сектор държи надалеч и големите западни кредитни институции.

Въпреки строгите правила гражданите все още имат най-много доверие на петте държавни банки, гарантирани от договорености с МВФ. Покрай обмяната на еврото до края на февруари през банките преминаха почти 6 млрд. марки, но три четвърти от тях веднага се върнаха под дюшеците, а останалото е на краткосрочни депозити. Вероятното обяснение, че при несъвършена система за гарантиране на влоговете сърбите още помнят как Милошевич замрази достъпа до 4 млрд. долара във валутни сметки, а резултатът е, че в банковата система пак няма пари за дългосрочни операции. Едва след две години може би ще се появи имотен регистър, който е задължително условие за гарантиране на банкови кредити.

Индустрията

също трудно ще се възмогне бързо. "В тази страна не е имало сериозни инвестиции от 20 години и затова много от машините са остарели. Нямаме шанс, ако не сме най-привлекателното място за инвестиции в региона", признава сръбският финансов министър Божидар Делич. Задачата му ще е трудна, коментира "Файненшъл таймс", защото днес сръбската икономика е на една трета от обема си през 1990 г.

Сърбия спешно се нуждае от 3.5 млн. Долара, за да направи първата от 13 години насам проверка и поне минимална поддръжка на газопреносната си мрежа. Системата от тръби с дължина над два хиляди километра работи в най-добрия случай с две трети от допустимото налягане, защото не се знае къде и кога може да стане авария. Така през мрежата на възраст между 20 и 28 години минават най-много 2 млрд. куб. м газ годишно, а с подобна енергийна инфраструктура е трудно да се започне бизнес. Тежки проблеми има и транспортът - тази година Сърбия би тревога, че няма пари да модернизира до олимпиадата през 2004 г. в Атина шосейния и жп коридор от Европа до Гърция. Според Ройтерс много от магистралите са с лоша настилка, а линиите са толкова износени, че влаковете се движат със средно 40 - 60 км в час.

В допълнение идва либерализирането на цените, 70% от които бяха доскоро под държавен контрол. Този процес ще докара поне 10 процента към тазгодишната инфлация, при положение че три четвърти от миналогодишните 40% инфлация се дължаха точно на това. "Икономист интелиджънс юнит" прогнозира бюджетен дефицит за тази година 5.6% от БВП при само 1.4% през 2001 г.

Очаква се приватизирането, преструктурирането или закриването на предприятия да увеличи безработицата - в момента тя е около 25% (870 хиляди души). Според икономиста от Световната банка Душан Вуйович в Сърбия има 540 хиляди души "скрити" безработни. Като цяло обаче сърбите възприемат, че са нужни бързи и болезнени реформи, замразяване на доходите и съкращения. Средният годишен доход за 2002 г. се очаква да бъде 1130 долара.

Сърбия обаче има

доста по-дълбок проблем

и той е свързан с новата мрежа от връзки между политици и сенчести групировки, в която идващи отвън бизнесмени просто нямат шанс. Според в."Вашингтон таймс" премиерът Зоран Джинджич по изпитан югославски модел употребява контрола си над икономиката, приватизацията и медиите, за да засили собствената си власт. Белградският в."Блиц" коментира тази година, че Сърбия не е застрахована срещу т.нар. нелегален преход, т.е. запазване силните икономически позиции на хората от времето на Милошевич. Никой от бившите "големи риби" досега не е наказан за стопански престъпления. Най-гласовитите борци с корупцията са МВР и спецслужбите, които още не са разчистили от миналото собствените си къщи, смятани в Сърбия за посредник в криминалните действия на бившия режим.

Специалистите, включително от МВФ и СБ, говорят за ситуация не на революция, а на сделка между новата политическа класа с престъпната и финансова олигархия от миналото - процес, познат в почти всяка държава в региона. При всичките обещаващи перспективи пред Белград това е достатъчно да ги съсипе до една или да остави място само за онези, които знаят как се играе "тази" игра на бизнес.