След като правителството обяви процедурите за продажбата на Българската телекомуникационна компания (БТК) и "Булгартабак холдинг", още до лятото България ще се раздели с държавния монопол в телекомуникациите и тютюневия бизнес. През следващата година се очаква да бъдат приватизирани и електроразпределителните дружества. С промените в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, които парламентът ще одобри до месец, държавата се разделя и с монопола на АЕЦ "Козлодуй", макар че дружеството остава в забранителния списък за приватизация.

БТК трудно ще бъде изместена при фиксираната телефонна услуга

БТК има монопол върху фиксираната телефонна услуга за междуселищните и международните разговори, преноса на глас в реално време, както и наетите линии. Минималната цена, която държавата иска за този монопол, е 200 млн. лв. Новият собственик на телекома ще получи пазар за 1.8 млн. абонати на фиксирани мрежи с приходи от продажби около 1 млрд. лв. още преди отпадането на монопола на БТК в края на 2002 г. Тя вече има конкуренти в предоставянето на услугата Voice over IP (пренос на глас през Интернет). Седем-осем компании предлагат услугата, от които три - "Некском", "Орбител" и "Спектър нет", се очертават като най-сериозните играчи на този пазар. От началото на април "Некском" освен международните и междуградски разговори ще предоставя и разговори към мобилните оператори, които ще са с 25% по-ниски цени от тези на БТК, съобщиха от дружеството. Цената на разговорите към абонати на "Мобител" ще са по-евтини с 25%, а към тези на "Мобиком" и "Глобул" - с 10%.

Дали ще има конкуренция на пазара ще зависи колко и кои ще са новите играчи на телекомуникационния пазар след отпадане на монопола на БТК, смята Николай Горчилов, директор"Маркетинг" в "Орбител". Според него голямата битка ще е за международния трафик на БТК и първите конкуренти на телекома ще привлекат големите клиенти. Сега точно те генерират около 43% от целия международен трафик на монополната компания. С ребалансирането на тарифите си БТК успешно се бори с конкуренцията, за да запази приходите си от международния трафик.

Според телекомуникационни експерти конкуренция ще се очертае и при наетите линии. Цените им, определени от БТК, се сочат от мобилните оператори като една от причините те да реагират с намаляване на тарифите. Специалистите очакват конкуренция и при предоставянето на международни разговори, но бъдещите оператори ще трябва да се споразумяват с телекомуникационната компания за ползване на съоръженията й.

При фиксираната телефонна услуга БТК трудно ще бъде изместена от лидерската позиция. Като възможен съперник се сочи "Кейбъл България", която изгражда своя, алтернативна мрежа. Неотдавна изпълнителният директор на БТК Бойко Димитрачков заяви, че едва ли може да се очаква в началото на 2003 г. кабелните оператори да бъдат заплаха за държавния телеком. Според него едва когато кабелните и мобилните оператори изградят собствени мрежи, ще могат успешно да кондкурират компанията. Очакванията на експертите са БТК да загуби около 25% от пазарния си дял в първите години след падането на монопола, а приходите й от международен трафик да паднат с около 30%.

Какво ще спечелят потребителите

От отпадането на монопола й БТК ще бъде принудена да подобри качеството на услугите, за да е конкурентна. През следващите няколко години вероятно нормална практика ще стане абонати на БТК да се отказват от нея и да предпочетат друг оператор. Компанията трябва да им осигури възможността да запазят номера си, ако след време решат отново да станат нейни клиенти. В бъдеще телекомът ще продължава да предоставя услуги в трудностъпни райони, на инвалиди и спешни обаждания - вероятно срещу финансови компенсации от държавата, каквато е европейската практика.

НЕК и "Булгаргаз" ще останат държавни преносни компании

Националната електропреносна компания (НЕК) и "Булгаргаз" ще останат държавни през следващите години, прогнозираха от енергийното министерство. Правителството вече прие наредби за достъп до газоразпределната и електропреносната мрежа на независими производители. Документите дават права за директно договаряне на големите потребители с производителите. Това са и първите стъпки за отварянето на енергийния пазар в страната. До 2007 г. НЕК ще запази монопола си върху износа на ток, а вносът на електричество от чужди производители е забранен. Министерството се стреми към създаване на вторичен пазар на енергийни мощности, който ще позволи на НЕК да изнася електричество дори за 24 часа за съседните страни. Електрокомпанията направи първата стъпка в тази посока, като обяви търг за посредници при износа на 100 мегавата. В бъдеще се предвижда да бъде създаден и регионален енергиен пазар чрез електронна електрическа борса, на която страните ще търгуват излишните мощности или ще купуват при дефицит. През миналата година износът на електроенергия от НЕК достигна 6 млрд. киловатчаса.

Държавата няма да строи нови енергомощности

Държавата ще се оттегли от инвестициите в изграждане на нови енергийни мощности. Тази дейност ще се осъществява от инвеститори, след като получат разрешение и лиценз за производство от Държавната комисия за енергийно регулиране. По този начин се очаква да отпадне и задължението на НЕК за дългосрочно изкупуване на електроенергията, а рисковете по пласирането й на пазара ще се поемат само от инвеститорите. До търгове и дългосрочни договори ще се прибягва само в случаите, когато българската енергийна система изпитва недостиг от мощности.

"В електропроизводството не се очертава конкуренция заради структурата на системата, която е изградена от малки и различни централи", твърди директорът на дирекция "Структурна реформа и проекти" в енергийното министерство Иванка Диловска. Според нея конкуренция при електропреносните предприятия може да има при пълна либерализация на пазара, както е в Швеция и Англия, където потребителите си избират операторите. Министерството на енергетиката се надява до средата на следващата година електропреносните дружества да бъдат продадени.

"Булгаргаз" отстъпва при газоразпределението

Макар Законът за енергетиката да разрешава на големите потребители директни договори за внос на природен газ, все още енергийното министерство не е разработило правилата, по които това ще става. Истински монополисти сме в преноса, но не и при газоразпределението, признаха от "Булгаргаз". От ръководството на дружеството прогнозираха, че в съхранението на природен газ като конкурент се очертава американската компания "Петреко", която получи лиценз за проучаване и добив на газ на Галата. Според специалистите след изчерпване на възможностите на находището, то може да бъде прехвърнато в хранилище. Хранилището в Чирен също може да бъде използвано срещу такса, така че големите потребители да държат в него горивото, което ще купуват по-евтино през лятото.

"Сокотаб" настъпи в територията на тютюневия монополист

Американският концерн "Сокотаб" вече получи лиценз от Министерството на финансите за изкупуване на български тютюн директно от производителите. Това стана възможно заради промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Досега такова право имаше само "Булгартабак холдинг". "Сокотаб" вече е заявила пред фонд "Тютюн" намеренията си да изкупи от реколтата през тази година 12.5 хиляди тона тютюн от сортовете "Крумовград" и "Неврокоп" направо от производителите. Експертите отбелязват, че това е реална конкуренция в покупката на суровина, защото и "Булгартабак" кандидатства за същите количества, а производството е недостатъчно. През последните две години България е произвела по 20-21 хиляди тона ориенталски тютюн. От представителството на "Сокотаб" у нас смятат, че ако в изкупната кампания се включат големи играчи, ще се увеличат площите за отглеждане на по-качествени сортове. Компанията възнамерява авансово да плаща част от тютюна, за да се подпомогнат производителите да засадят и отгледат реколтата. "Сокотаб" е един от най-големите дистрибутори на тютюн в света и е основен доставчик на суровина за "Филип Морис". Тя изкупува български ориенталски тютюни от 1971г. от фабриките "Гоце Делчев БТ" и "Кърджали БТ".

В сравнение с по-напредналите в прехода бивши социалистически страни, в България раздялата с монополите се оказа по-продължителна и по-трудна. Това се отрази негативно и на целия приватизационен процес - цената, на която можеха да бъдат продадени повечето от големите държавни компании, се намали в пъти за изминалите над 10 години. А загубите, измерени в пропуснати ползи за икономиката и най-вече за нейната конкурентност, са далеч по-големи. Така или иначе началото на края на държавните монополите все пак е факт. За успешен сценарий ще говорим обаче, само ако не бъдат заменени от частни.