Операция "Папа"
Още през лятото на 1982 г. (Сергей Антонов още не е арестуван) ръководството на НРБ се обръща за помощ към братските държави и апелира, че тиражираната в западноевропейските медии "българска следа" е част от кампания срещу социализма като цяло. На 26 август ръководителят на 10-о управление в ЩАЗИ ген.-майор Вили Дам получава телеграма от София, в която се моли за "ускоряване на подготовката на документите за провеждане на съвместна операция "Папа".
Операцията дава начало на
многобройни активни мероприятия
Според документите на ЩАЗИ в края на септември Дам докладва до началника на Главно разузнавателно управление на ЩАЗИ Маркус Волф, че е получен запечатан плик от българските органи. Планират се контрашпионаж и дезинформация - разработване на западни журналисти, дискредитиране на политици, маневри за отклоняване на вниманието.
Арестуването на Сергей Антонов принуждава МВР да засили контрадействията. На 4 декември 1982 г. министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов изпраща телеграма до министъра на сигурността ген. Ерих Милке. "Арестът на Антонов е тежка провокация, чиято цел е да подсили вражеската кампания на американските пропагандни центрове", пише Стоянов. "Антонов не е свързан с нашето разузнаване и няма нищо общо с Мехмед Али Агджа". Стоянов посочва, че през октомври главният съдия-следовател Иларио Мартела е посетил САЩ, за да проучи публикуваната в списание "Рийдърс дайджест"
статия на журналистката Клеър Стърлинг
и филма на Пол Хенц, излъчен по NBC. Стоянов твърди, че посещението на Мартела било подготовка за засилване на кампанията и "вероятно това е мащабно активно мероприятие на ЦРУ и италианските служби". Стърлинг и Хенц стават обекти от първостепенна важност за ДС. "Имаме доказателства, че двамата имат тесни контакти с ЦРУ", съобщава Стоянов. В архивите на ЩАЗИ има голям брой молби от българска страна за материали, уличаващи Стърлинг и Хенц като "много активни сътрудници" на американското разузнаване.
През декември 1982 г. в ЩАЗИ пристига писмо от София, че заинтересуваните кръгове търсят нови материали за продължаване на кампанията срещу България: "Трябва да бъдат проведени съвместни мероприятия за разкриване на провокациите. Затова ви молим да се публикуват материали и да се проведат акции не само в ГДР, но и в чужбина."
Софийската резидентура на ЩАЗИ също изпраща сведения. Телеграма от 15 декември 1982 г. докладва, че високопоставеният функционер на БКП Димитър Станишев е събрал посланиците на социалистическите страни, за да ги информира за водената от Италия антибългарска кампания. Същия ден във "Вашингтон пост" излиза статия "Геройство по италиански", в която се хвали решимостта на италианските власти да разнищят атентата и да преборят международния тероризъм, един от центровете на който е НРБ. Вестникът е наречен от ДС "координатор на антибългарската кампания". ЦК на БКП се обръща към ръководствата на комунистическите партии на ГДР, Полша и Чехословакия с молба в радиопредаванията си на италиански да разпространяват българските аргументи.
Интересна е оценката на ЩАЗИ за
пресконференцията на 17 декември 1982 г. в София
водена от тогавашния директор на БТА Боян Трайков. "Четиричасовата пресконференция, която се проведе при строги мерки за сигурност, протече извънредно неспокойно и неубедително. От българска страна не можеше да се забележи никаква ясна концепция, на западните журналисти беше предоставено твърде много време. Необмисленото ръководене на пресконференцията и недостатъчната реакция на българските журналисти ще предоставят само допълнителен материал за кампанията срещу България", е коментарът на източногерманския резидент. Като грешка се отчита присъствието на Бекир Челенк, обвинен във връзки с Агджа, който се е държал неубедително, създал впечатление на непроницаем човек, замесен в много нечисти сделки. В информация от ДС за ЩАЗИ през следващата година Бекир Челенк е описан като трафикант на оръжие и наркотици, от когото Агджа получава 3 млн. ДМ.
През февруари 1983 г. Стоянов съобщава на Милке, че ДС има сведения, че по инициатива на ЦРУ и в сътрудничество с италианското отбранително министерство и службите на страните от НАТО още през 1980 г. е започната подготовката за "мащабни пропагандни мероприятия за дискредитиране на социалистическите държави". Това имало за цел да гарантира реализирането на решението за стациониране на ракетите СТАРТ в Европа. "Поредица от предатели от социалистическите държави, с еднозначно доказани връзки именно в ЦРУ, бяха включени в тази кампания", пише министър Стоянов.
ДС показва осведоменост - посланикът на Вашингтон в Москва дълго преди излъчването на филма по NBC (21.10.1982) бил съобщил на посланиците на страните от НАТО, че се подготвя предаване. По оценката на Стоянов кампанията встъпвала във втора фаза, която щяла да се насочи и към другите социалистически държави.
В началото на 1984 г.
ДС предприема по-твърди действия
В телеграма до Милке Стоянов изброява направленията, по които трябва да продължат съвместните действия: статии и материали в медиите за продължаване на ударите върху тайните служби на противника; събиране на данни, доказващи участието на италианските следователи в организирането на провокацията.
"По разбираеми причини досега нашата страна не е провеждала директни мероприятия срещу италианските разследващи органи. Но предвид перспективите за организиране на процес срещу Антонов ще започнем да провеждаме акции и в тази насока", предупреждава българският вътрешен министър. Друга насока е "неутрализирането на влиянието на срещите на папата, като и на опрощаването на греховете на Агджа, като за целта Ватиканът и папата да бъдат накарани да заявят публично позицията си към случая "Антонов" в благоприятна за нас насока".
Една от големите акции е планирана за 19 март 1984 г. За този ден в политическата комисия на европарламента е насрочено обсъждане на тероризма в Западна Европа. Българските служби информират, че на заседанието отново ще бъдат повдигнати обвиненията срещу НРБ и СССР във връзка с атентата.
"Подготвяме акции за организиране на изказвания на няколко членове на Европейския парламент, които да представят нашата позиция", съобщава министър Стоянов на Волф и моли: "да накарате
няколко депутати да се изкажат срещу клеветите
и машинациите на западните централи". Според публикация във в. "Берлинер цайтунг" от 1996 г. агентите на Волф са провели операцията.
ДС проявява сериозен интерес към личности, които биха могли да отхвърлят твърденията на Агджа. През ноември 1984 г. генерал-майор Дам пише до полковник Митев в МВР, че западногерманското списание "Щерн" разследва процеса в Рим. Към редакцията се обърнал турски търговец на оръжие, който имал информации, противоречащи на Агджа. София е заинтригувана от търговеца и моли за допълнителни сведения. Двоен агент на българските и западногерманските служби пък докладва, че в западногерманския информационен бюлетин Privatdepesche от 1982 г. е публикувано съобщение за ареста на Антонов една седмица преди действителното му задържане.
През август 1985 г. двете служби работят по случая "Ялчън Йозбей". По данни на нашето разузнаване председателят на италианския съд Сантиапики и прокурорът Марини пътуват до Турция, Холандия и ФРГ, за да намерят свидетели, които биха могли да потвърдят все по-противоречивите показания на Агджа. ЩАЗИ и ДС откриват, че в ареста в западногерманския град Бохум двамата италианци са разпитвали 5 дни Йозбей. Според информации в пресата Йозбей бил потвърдил изказванията на Агджа. ЩАЗИ обаче докладва в София, че при разпита си в Бохум Йозбей е бил заплашван и шантажиран от италианците, че ще бъде осъден за лъжесвидетелстване, тъй като не бил потвърдил част от показанията на Агджа.
Службите работят и по случая "Орал Челик"
На процеса срещу Антонов Агджа твърди, че турският терорист Челик, съучастник в покушението срещу папата, избягал от Италия с български ТИР. Според българските служби Челик се намира под контрола на западни агенти, които го обработват, за да свидетелства в Рим. ДС моли ЩАЗИ: "Интересуваме се от разпространяване на слухове и съобщения, че Челик е арестуван и обработван за явяване пред съда и че му е обещавано да бъде амнистиран и обезпечен финансово до края на живота му".
Първият етап от процеса срещу Антонов (21 май - 19 юни 1985 г.) е отразен в архивите като неуспешен за организаторите на антибългарската кампания. Пропагандната война обаче продължава. През септември 1985 г. Стоянов отново моли Милке за "оказване на влияние върху съда и върху политически, държавни и обществени организации, за обективна проверка на всички факти в делото". В доклад от 33 страници, изготвен от Международното обединение на демократичните юристи (13 май 1985 г.), се анализират грешките на италианските власти. Заключението: "Изключително възможно е няколко личности да са изработили и разиграли сценарий, който има за цел да намеси България в престъплението". Няма данни дали документът е автентичен или не.
На 29 май 1986 г. съдът в Рим прекрати по липса на доказателства делото срещу Сергей Антонов, което слага край на почти четиригодишния му арест и процеса за "българската следа". Димитър Стоянов изпраща благодарствено писмо до генерал Ерих Милке. Войната на "тихия фронт" обаче не спира: "Както ни е известно, в момента се извършва друга акция от вашето разузнаване, която има за цел да разкрие ЦРУ като организатор на атентата срещу папата", заключава секретното писмо от София.
------------------------------------
Италианските власти се опитвали да свържат казуса "Антонов" с един друг случай от това време - арестът на синдикалиста Луиджи Скричоло. През февруари 1982 г. италианската полиция задържа ръководителя на международния отдел на синдиката UIL и жена му по обвинение за контакти с въоръжената групировка "Червените бригади" и предоставяне на информация на българските служби.
"Поддържаме връзки със Скричоло на официална основа, така както и с други синдикални лидери и обществени дейци в Италия", докладва ДС.
Скричоло се съгласява да сътрудничи на съда и заявява, че по внушение на сътрудници на българското посолство в Рим се е опитал да установи контакти с групировката, която по това време държи в плен американския генерал Дозиър.