Преди 10 дни Катя Касабова (38 г.), журналист от Бургас и кореспондент на вестник "Новинар", беше призната за виновна по наказателно дело от частен характер за клевета на четири длъжностни лица от Регионалния инспекторат на Министерството на образованието, разпространена чрез печатно издание. Предметът на престъплението според съда е серия от публикации за допуснати нарушения и корупция при приема на ученици в елитните гимназии и техникуми в Бургас преди две години.

Съдия Яна Колева от районния съд в морския град освободи Касабова от наказателна отговорност и й наложи глоба в размер на 2800 лв., обезщетение от 4000 лв. за неимуществените вреди на частните тъжители и разноски по делото - 472 лв.

Осъдената ще обжалва пред окръжния съд.

-----------------------------------------

Колко струва да се запуши устата на един журналист? Няколко хиляди лева, ако се съди по присъдата на Катя Касабова от Бургас.

Тежката имуществена санкция, която й беше наложена от местния районен съд, е безпрецедентна по две причини. Първата е, че по делото са представени доказателства за корупция в регионалния инспекторат по образованието, и втората - максималната глоба, която може да се наложи по Наказателния кодекс, е 1000 лв.

Образователните експерти Румен Евстатиев, Тотка Казакова, Антония Месерджиева и Генчо Далев успяха да осъдят репортерката заради нейна статия във вестник "Компас" от 19 септември 2000 г. със заглавие "Корупция в бургаското образование" и подзаглавие "Уволняват четирима експерти и лекарка за подкуп?". Публикацията е написана въз основа на констативен протокол за нарушения при приема на хронично болни ученици в бургаските езикови гимназии и техникуми и по данни на родители, които застават зад твърденията си с имената си.

Четиримата тъжители по делото са били членове на комисията, която е насочвала кои деца имат право да бъдат приети с предимство заради заболяванията си. Според проверка на икономическата полиция, която все още не е приключила,

74 ученици са с фалшиви болнични листове

Общият брой на приетите без изпит е 157. Данните са от официална справка на РДВР - Бургас от 12 януари 2001 г. Тя обаче не е приета като доказателство по делото. Нарушенията на петчленната комисия, в която освен тъжителите е участвала и д-р Николина Попова, са констатирани при проверка на Министерството на образованието през юни 2000 г.

Обективността на присъдата събуди съмнения, тъй като по сведения на присъствалите на процеса съдия Яна Колева е заявила публично: "Най-сетне журналистите да спрат да пишат по слухове!"

Фактите по случая са красноречиви: На 27 юни 2000 г. в Министерството на образованието (МОН) се получава писмо от родители. Те пишат: "Фарсът, който от години се разиграва с приема на болни деца в елитните гимназии и техникуми в Бургас, придобива характера на безскрупулна надпревара между лекари кой повече ще спечели от поставянето на фалшиви диагнози. В повечето случаи децата дори не подозират за своето "тежко" заболяване и греха, който болните им от амбиция родители вършат на техен гръб. Докато ние даваме хиляди левове за частни уроци, други ученици се хвалят в класа си, че

срещу 300 долара ще бъдат приети в английската гимназия

Родителите дават пример с дете на медицинска сестра от отделението по хемодиализа, прието с диагноза хроничен пиелонефрит и бъбречна недостатъчност, при положение че е активен спортист. Те настояват МОН да провери истинността на диагнозите.

Министерството прави проверка. Резултатът е описан в констативен протокол от 18 юли 2000 г. , подписан от Ерика Стойчевска - главен експерт в Главна дирекция "Главен училищен инспекторат", д-р Елена Найденова - главен експерт в Дирекция "Общо образование", и Соня Найденова - държавен експерт в Дирекция "Професионално образование". Проверена е документацията и начинът на насочване на учениците с хронични заболявания. Констатирани са следните пропуски и нарушения: В журнала не са вписани поотделно учениците, като в много от случаите не е отбелязано в кой клас са. Липсват данни за възрастта им. Има невписани желания на ученици. Липсва регистрация на медицинската професионална консултация за показаните за съответното заболяване профили и специалности. Липсват данни за протоколите от лекарската консултативна комисия (ЛКК) - изходящ номер, дата на издаване, здравно заведение, от което се издава протоколът, диагноза. Има празни бланки сред молбите на учениците за заявени желания.

В журнала са нанасяни корекции на диагнозите

има вписване и допълване, задрасквано е многократно, липсват подписи на членовете на комисията , журналът не е прономерован и прошнурован.

Освен това комисията няма протоколи за насочване на учениците с хронични заболявания, поради което не става ясно дали са провеждани заседания. Налице е небрежност на директори на училища - приети са документи на насочени от комисията ученици без приложен протокол от ЛКК, без училищни картони, без молби със заявени желания.

Според проверяващите комисията е допуснала груби нарушения при насочване на учениците. Неправомерно са насочвани тийнейджъри извън утвърдения от здравното министерство списък - струма дифуза (заболяване на щитовидната жлеза), хроничен гастрит, главоболие с неизвестен произход, вирулентна туберкулоза, миопия под 6 диоптъра, козметична операция на мекото небце. Посочени са и куриози - в СПТУ по транспорт в специалността електротехника на автомобилния транспорт са записани без изпит ученици с диагноза епилепсия и тежка пареза на плексус брахеалис; в строителния и механотехникума - с бронхиална астма с чести пристъпи; в електротехникума - с детска церебрална парализа.

Изводът на ревизорите е, че са налице данни за нередовно издадени протоколи от ЛКК, представени и приети от петчленната комисията. В училищните картони няма данни за историята на заболяването, медицински изследвания, епикризи и консултации, потвърждаващи заболяването. Протоколите не са изведени и заверени в здравните заведения, които ги издават. С тях са насочени ученици в Икономическия техникум, Техникума за обществено хранене (ТОХ), немската, английската и гимназията за романски езици.

Налице са факти за подправяне на медицински протоколи

от д-р Николина Попова, пишат проверяващите. Ученичка е насочена в ТОХ без протокол, а в документите й е приложена празна бланка от ЛКК с печат на Първа поликлиника ОРБ и два подписа. Друга ученичка е уредена в английската гимназия с хроничен пиелонехфрит, което е неправомерно. Голяма част от протоколите на ЛКК са издадени от комисии от различни здравни заведения с председател д-р Николина Попова, член на комисията за насочване на хронично болните ученици.

Въз основа на тези факти ревизорите препоръчват инспекторатът на МОН в Бургас да преразгледа насочването на учениците и да вземе становище по случаите на неправомерно записаните ученици. Предлага се за допуснати груби нарушения членовете на комисията да бъдат наказани дисциплинарно, здравното министерство да провери дейността на д-р Николина Попова и да наложи санкции в съответствие с тежестта на нарушенията на съответните длъжностни лица.

На 26 юли 2000 г. министърът на образованието Димитър Димитров изпраща писмо на здравния министър Илко Семерджиев, с което му съобщава, че в бургаския случай

има улики за корупция

Димитров моли спешно да бъде назначена експертна комисия, която да провери случая. На 23 октомври 2000 г. МЗ отговаря, че е направена проверка и са констатирани нарушения в медицинските протоколи. Разпоредено е да се наложат дисциплинарни наказания на виновните длъжностни лица.

Експертите Евстатиев, Казакова, Месерджиева и Далев са наказани дисциплинарно с последно предупреждение за уволнение. Те продължават да заемат същите длъжностни. Д-р Попова работи като личен лекар. Тя бе свидетел по делото срещу Касабова. Нейните показания натежаха повече от тези на свидетеля на Манук Манукян, председател на Комитета за спасяване на Бургас, който заяви пред съда, че родители са давали по 300 долара на комисията, за да бъдат приети децата им с документ за несъществуващо заболяване.

Делото срещу Касабова е индикатор за това, че свободата на словото е само едно пожелание в конституцията ни, а нормите на Европейската конвенция за правата на човека не тежат в нашата държава. Случаите на корупция, по които обществото е особено чувствително, са обречени да останат неразкрити, тъй като рискът от присъда за разследващите журналисти е огромен, дори когато имат зад себе си официален източник.

--------------------------------

По данни, изнесени в парламента през 2000 г., около 200 са осъдените журналисти в България към тази година. Тогава по предложение на Светослав Лучников депутатите гласуваха поправка в Наказателния кодекс, предвиждаща глобата за обида и клевета да е между 5000 и 30 000 лв. Президентът Петър Стоянов наложи вето и Народното събрание намали размера на финансовото наказание наполовина. Неоснователното наказателно преследване на журналисти в страната беше една от темите, която интересуваше евродепутатите Аткинсън и Гелерод при визитите им преди две години. Преди Лучников и други политици са се опитвали да прокарат сурови санкции срещу представителите на медиите. През есента на 1996 г. например вицепремиерът в правителството на Виденов Румен Гечев поиска "специални мерки" и съд за журналистите, които пишат за срива на банковата система. Намеренията му все пак не се осъществиха.

Един от първите случаи, при които бе образувано следствие за клевета, беше срещу бившия главен редактор на "Нощен труд" Пламен Каменов. Обвинението беше, че е обидил в свой коментар бившия главен прокурор Иван Татарчев. Първоначално той беше осъден на три месеца условно и 20 000 лв. глоба. На следващата съдебна инстанция беше оправдан. Подобен беше случаят с журналистката от в. "Демокрация" Петя Владимирова, която първоначално беше осъдена за обида от бивш служител на МВР, но впоследствие Върховният касационен съд прекрати делото. Заради публикация прокуратурата беше завела следствие срещу журналистката от "Труд" Анна Заркова и дори й бе наложила ограничителна мярка за пътуване. За публикации срещу прокуратурата преди няколко години бяха съдебно преследвани и журналисти от в. "168" часа.

Повечето дела срещу представители на медиите обаче стигат до осъдителни присъди предимно в провинцията.