Като най-красивия и най-българския празник, дълбоко скътан в душата на всеки българин, определи президентът Георги Първанов Деня на славянската писменост и българската просвета и култура 24 май. Той произнесе в петък празничното слово пред паметника на светите братя Кирил и Методий, където беше официалното честване на празника.

Държавният глава пристигна заедно с участниците в празничното шествие за 24 май на ученици и учители от столични училища, депутати, политици, представители на културата и науката, артисти от столични театри. Пред паметника дойдоха и председателят на Народното събрание професор Огнян Герджиков, премиерът Симеон Сакскобургготски, министрите на външните работи Соломон Паси, на културата Божидар Абрашев, на образованието Владимир Атанасов, ректорът на Софийския университет професор Боян Биолчев, столичният кмет Стефан Софиянски, дипломати.

Около час по-рано пред паметника на славянските първоучители се поклониха след молебен в катедралния храм "Свети Александър Невски" българският патриарх Максим и представители на Светия синод, придружени от премиера Симеон Сакскобургготски и заместник-председателя на парламента Благовест Сендов.

Това е истински празник, който е влязъл в народния календар не с постановления и наредби, а спонтанно, с

въодушевлението на един пробуждащ се народ, далеч преди да възкръсне нашата държава и нашата държавност след вековно робство, каза в словото си президентът Георги Първанов. Това е празник на всички ни, на българските творци, на българския учител, но това е преди всичко празник на българския дух, допълни той.

Територията на духа е единствената българска държава, която не е търпяла поражения, която не е била поробвана, дори в години на гнет, отбеляза Георги Първанов. В държавата на духа няма място за дребни лични и партийно-политически сметки, а трябва да властва общонационалното и общочовешкото, посочи президентът.

В словото си държавният глава каза, че българската държава е била силна, но е станала велика тогава, когато до крепостите са се съградили книжовните школи. Ако ги нямаше буквите, ние едва ли щяхме да бъдем заразени с пламенния романтизъм на Паисий, едва ли щяхме да можем да погледнем от върха на Христо Ботев, едва ли щяхме да оценим богатството на многовековната ни история, отбеляза той.

Делото на Кирил и Методий има огромно национално значение, но в то е и дело с общославянски характер, едно от най-значимите събития в историята на славянската култура и общност.

В днешния ден ние ще изразим своята признателност и обич към българския учител, и ще дадем своя глас на подкрепа за основателните искания на българските учители, да се уважи техният творчески, професионален и социален статус, отбеляза Георги Първанов. Трябва да изразим и тревогата си за съдбата българското културно-историческо наследство, за българската книга, за българските читалища, заради това историческите уроци трябва добре да бъдат прочетени и осмислени. Българските държавници и политици трябва да спрем дванадестгодишната абдикация на държавата от проблемите на духовната област и да се обърнем с лице към тях, посочи президентът. Това означава в дневния ред на парламената, на изпълнителната власт и на всички институции да се поставят онези закони, които ще стимулират българската наука и образование и ще им осигурят по-достойно съществуване, изтъкна държавният глава.

Президентът поздрави културните дейци и им пожела успехи в усилията да се съхрани българската културна идентичност.

Под звуците на "Хубава си, моя горо", изпълнена от гвардейски духов оркестър, бяха поднесени венци от името на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, Софийския университет, кмета на София, министри. Оркестърът изпълняваше националния химн, когато пристигна и гостът на тържеството Йоан Павел Втори със своя папамобил, придружен от папската свита. Той благослови венец от жълти лилиуми и бели кали /цветовете на знамето на Ватикана/, който двама гвардейци поднесоха от негово име пред паметника на

Светите братя. Светият отец остана прав в папамобила си в знак на почит, докато звучеше "Върви, народе възродени".

Въпреки че към папамобила беше приближена подвижна стълба, Йоан Павел Втори не слезе. Президентът и премиерът се качиха по стълбата да изразят почитанието си към папата. Поздравиха го и председателят на парламента и ректорът на СУ "Свети Климент Охридски", както и посланикът на Австрия у нас Георг Потика,

който по католически обичай му целуна пръстена.

Представители на дипломатическия корпус, сред които и руският посланик Владимир Титов, поднесоха цветя пред паметника на Кирил и Методий в края на официалната церемония. Десетки граждани се стекоха с цветя в ръце да изразят почитта си към славянските първоучители.