Договорът с "Майкрософт" стигна до Първанов

Договорът с "Майкрософт" стигна до Първанов

Група български ИТ-специалисти ще изпратят в четвъртък писмо до президента Георги Първанов срещу договора на правителството с "Майкрософт" и настояват за среща с държавния глава и Съвета за информационни технологии.

"Считаме за неуместно подобна мащабна сделка да бъде сключена без обявена процедура по Закона за обществените поръчки, както и не можем да приемем аргументите, че платформата и продуктите на "Майкрософт" са предварително избрани, защото не съществуват алтернативни решения", се казва в писмото до президента.

То е подписано от Васко Томанов, член на УС на Фондация за свободен софтуер, Йовко Ламбрев - системен администратор и главен редактор на списание "Линукс", Лъчезар Динев - управител на "Интернет-България", Йовко Йовков от "Експрес консулт", Николай Калчев - управител на "Ксеон груп", Христо Медаров - управител на Bulgarian Internet Group, Горица Белогушева - главен редактор на вестник "Интернет", Светлана Пешева - главен редактор на вестник ComputerNews, Славей Караджов - автор на Linux-bg.org, Владимир Герджиков - директор на "Мрежи, комуникации и ОС" в банка "Хеброс" и други.

Сделката между кабинета и "Майкрософт" за предоставяне на 30 хиляди пакета MS WindowsXP и MS OfficeXP на български език срещу 13 милиона долара беше сключена на 17 май от министъра на държавната администрация Димитър Калчев, но няколко седмици беше пазена в тайна. Малко след това той замина за годишна среща на компанията в Сиатъл. Калчев обясни липсата на процедура по Закона за обществените поръчки с факта, че "Майкрософт" е единствената компания, която може да достави "Уиндоус", и то на български, защото близо 80% от работещите в държавната администрация не владеели добре английски език.

В писмото до президента компютърните специалисти поставят въпроса "Защо е нужно ново лицензиране на продуктите на "Майкрософт", при положение че такова е направено при администрацията на предишния министър Марио Тагарински и защо сега не се купуват само допълнителни лицензи, което е много по-евтино"?

При анонсирането на договора Калчев го окачестви като изключително изгоден. "Платената от правителството сума е само за абонамент и след изтичане на трите години отново ще се окажем с нелицензиран софтуер, а отстъпката при тази сделка е само около 17% от цената на самите пакети", обясняват експертите. Калчев в сряда не беше открит, както и представителят на "Майкрософт" у нас Теодор Милев.

"Смятаме за грешка държавната ни администрация да бъде зависима от софтуера и собственическите формати на една единствена корпорация, което впоследствие ще наложи използването на тези формати от всички граждани при комуникациите си с държавните институции. Считаме, че такова обвързване може да повлияе на развитието на информационните технологии за доста години напред", пише в писмото до Първанов.

"Евентуалното приложение на свободен софтуер в държавната ни администрация, както и в системата на образованието би предоставила възможността той да бъде усъвършенстван и пригоден за специфичните за българите нужди, като съответно тези инвестиции остават в България и дават тласък на развитие на информационните технологии в родината, включително провокирайки създаването на нови специалисти", пише още в писмото.

Експертите се надяват да предизвикат интереса на Съвета за информационни технологии към президентството. "Съветът ще разгледа писмото с внимание и ще излезе със становище, което ще изисква време за изготвянето му", заяви председателят му Вени Марковски. Той допълни, че с някои от членовете на съвета вече е обсъждана възможността за използването на софтуер с отворен код както в държавната администрация, така и в други области.

В съвета членуват Винтън Сърф, известен като "Бащата на интернет", Пирита Сорса, ръководител на мисията на МВФ в България, Доналд Хийт, бивш президент на международното "Интернет-общество", Джордж Садовски, изпълнителен директор на Глобалната инициатива за политика в интернет, Ришар Делмас, администратор в генерална дирекция "Информационно общество" в Европейската комисия и няколко български ИТ-специалисти.