Търговец, който 60 дни след падежа не е изпълнил изискуемо и безспорно парично задължение, ще се смята за неплатежоспособен. Драстичната мярка спрямо неизправните длъжници е предвидена в законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, изготвен от Министерството на икономиката. Той ще бъде обединен с проекта на Министерството на правосъдието за преобразуване на дружествата.

В сегашната нормативна уредба няма изричен срок, а неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Тази обтекаема формулировка се прилага субективно от съдилищата в страната и доказването й се бави поне една година, което е във вреда на кредиторите. Практиката е да се назначава съдебна експертиза, която да докаже дали активите са повече от пасивите. Когато например дългът е 100 хиляди лева, а експертизата покаже, че активите са един милион лева, търговецът не се смята за неплатежоспособен. Така се губи основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Представители на бизнеса заявиха, че изцяло одобряват въвеждането на 60-дневния срок. "Най-трудно е да се докаже неплатежоспособност, защото търговецът винаги твърди, че неплащането е само временно", заяви Виолета Манолова, синдик на "Стомана"-Перник.

"Въвеждането на конкретен срок ще намали времето по тези производства и ще улесни работата на съда и на бизнеса. Сега много компании се опитват изкуствено да се задържат на повърхността", е мнението на Васил Василев, председател на Съюза на работодателите. Според него 60 дни е разумен срок, в който предприемачът може да прецени дали да вземе спешни мерки за разплащане с кредиторите, или да поеме отговорността от неразплатените сметки. "От декември миналата година "Минстрой" дължи на "Мраз" около 72 хиляди лева. Ако трябва да минем по нормалната процедура, ще трябват години, а въвеждането на този срок значително опростява нещата", каза още Василев.

Друга радикална промяна е, че производството по несъстоятелност става двуинстанционно - от окръжния съд ще се прехвърля във Върховния касационен съд. Целта е процесуална икономия и съкращаване на производството. Решението за утвърждаване на оздравителния план вече ще подлежи на незабавно изпълнение.

В бъдеще юридически лица ще могат да бъдат синдици. Изменението е изключително важно, защото физическите лица не са в състояние да изпълняват задълженията си в големи компании. Освен това синдиците всяка година ще бъдат атестирани по критерии, определени от Министерството на правосъдието. Обмисля се окончателното им възнаграждение да бъде обвързано и със срока за приключване на производството, постигната продажна цена и степента на удовлетворяване на кредиторите.

Законопроектът предвижда да се разширят правомощията на кредиторите. Например, ако длъжникът не изпълнява ангажиментите си по оздравителния план, кредиторите с вземания не по-малко от 10% от общия размер ще могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност. Сега прагът е 15%. Променя се и мнозинството, с което кредиторите могат да искат смяна на синдика - от 2/3 на 1/2. Събранието на кредиторите ще приема оценката, по която ще се извършва осребряването на имуществото на длъжника, като това решение няма да подлежи на обжалване. Освен това ще може да се извършва пряко договаряне с купувач.

Министерството на икономиката предлага да се отнеме правото на съда служебно да сменя синдика. В законопроекта е отбелязано, че Агенцията за държавни вземания е против. Аргументът й е, че съществуват случаи, при които не може да бъде свикано събрание на кредиторите заради неизготвени списъци от страна на синдика. Това води до невъзможност за придобиване на качеството кредитор с прието вземане, по чието предложение би могла да се поиска смяна на синдика.

Законопроектът ще ограничи практиката да се злоупотребява с процесуални права като се предявяват искове с цел да се отстранят лица от гласуване в събранието на кредиторите. Въвежда се съдът да може да предостави право на глас на кредитор, чието вземане не е признато, ако в негова подкрепа са представени убедителни писмени доказателства.

"Засилването на правата на кредиторите е положително. Трябва да има ясни правила и условия, при които те ще си връщат парите. Добре е, че кредиторите ще могат да сменят синдика, който не си върши добре работата, защото когато той по някакъв начин е свързан със съда, дори и да не работи добре, няма да бъде сменен. По този начин дружеството затъва още повече, а кредиторите не могат да получат и стотинка", коментира Васил Василев.

Агенцията за държавни вземания ще получи право да иска откриване на производство по несъстоятелност на неизправен длъжник. Целта е да се избегнат сегашните противоречия, тъй като само тя може да предявява вземанията на държавата в производството по несъстоятелност, но не е легитимирана да иска откриването му.

В Търговския закон ще бъде записана специална процедура за продажба на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността от синдика. Тя ще се извършва по наддавателен лист. Сега това става по общия ред в Гражданския процесуален кодекс.