Една година след като Македония се размина на косъм от гражданска война и няколко месеца преди изборите там приватизацията опитва да създаде ново лице за икономиката на страната. Това е доста трудна задача предвид скромните мащаби на най-бедната от бившите югорепублики и реалното изолиране от раздържавяването на гражданите от албански произход.

Беглият поглед върху резултатите от приватизацията през последните осем години обаче вероятно ще задоволи очакванията на непредубедения наблюдател, поне що се отнася до цифровото им изражение. И наистина според официалните данни в периода 1994 - 2002 г. стойността на активите на раздържавените предприятия е нараснала от 1.68 млрд. евро до 2.32 млрд. евро, наред със запазването на същия брой работни места - почти 230 хиляди. Дотук добре, само че общата икономическа ситуация в страната продължава да бъде по-скоро притесняваща с почти 40% безработица сред население от милион и половина души и средна работна заплата от 155 долара. А когато става въпрос за покупко-продажба на имущество на Балканите, не може да не замирише и на корупция. Скорошно проучване на общественото мнение на вестник "Македония денес" показва, че местната Агенция за приватизацията е в челната десетка на институциите, в които според редовите македонци корупцията е пуснала дълбоките си корени. Друг съществен упрек към отговорните фактори за успешното раздържавяване на националната собственост е, че през целия този дълъг период на преход целенасочено са прехвърляли капитала в ръцете на етническите македонци чрез избрания модел на работническа приватизация, докато населението от албански произход е било пренебрегвано.

Началото на приватизацията в Македония е поставено още в края на 80-те години, когато във вече бившата СФР Югославия е въведен Закон за обществения капитал. По силата на него всяко предприятие може да прехвърля собственост под формата на акции на своите работници. Така над 600 компании още през комунистическия режим бяха превърнати в акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. Тласък за раздържавяването дава и Законът за трансформация на предприятията с обществен капитал от 1993 г., когато Македония е вече независима.

Македонската приватизация обаче набра истинска скорост едва след идването на власт на правителството на ВМРО-ДПМНЕ начело с Любчо Георгиевски през есента на 1998 г. Напълно в реда на балканската икономическа култура именно Георгиевски сега има незавидния имидж на най-корумпирания човек в Македония според горепосоченото проучване. До средата на 2002 г. в страната са приватизирани общо 1688 компании от всички сектори, като раздържавяването е почти напълно приключило в минния отрасъл и отрасъла на добиващата промишленост. По данни на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обаче в 90% от приватизационните търгове е получена оферта само от един кандидат-купувач.

За трудностите в македонската приватизация до 1999 г. допринасяха и хладните отношения с Гърция, чиято икономическа блокада на практика спъваше развитието на процеса. Подобряването на връзките с Атина, започнало в края на 1999 г., доведе до значителен интерес на гръцки компании към приватизацията на инфраструктурата и индустриалния сектор в Македония. "Хеленик петролиъм" закупи за 34 млн. долара дял от македонската рафинерия "Окта", а ОТЕ подаде оферта за контролния пакет на македонския телекомуникационен монополист "МакТел". Тази тенденция продължи и през 2000 г., когато през април 65% от местната Стопанска банка бяха закупени от консорциум, воден от Национална банка на Гърция и включващ още ЕБВР и Международната финансова корпорация. През декември същата година унгарската телекомуникационна компания "Матав", собственост на "Дойче телеком", закупи 51% от "МакТел". По повод на тази сделка неотдавна политическата опозиция коментира, че най-очевидният й резултат е двойното поскъпване на месечните сметки на телефонните абонати.

Около 100 компании все още са в процес на подготовка за раздържавяване. През ноември 2001 г., когато в бюджета вече болезнено се усещаха разходите по военната операция срещу албанските бунтовници, на пазара бяха изнесени оловно-цинковите комбинати "Македонска Каменица" и "Злетово", както и керамичната компания "Порцеланка". В началото на тази година директорът на Агенцията по приватизация Иван Андоновски обяви, че досега приватизационните постъпления възлизат на 303 млн. евро. Само през 2001 г. държавата е получила 33 млн. евро от приватизация, като агенцията е продала частично 621 компании, а останалото в държавни ръце дялово участие се оценява на около 440 млн. евро. По данни на Македонската фондова борса (МФБ) държавата все още си остава най-големият акционер и ще са й необходими още няколко години да се разтовари от притежаваните от нея компании. Обмисля се и вариант за приватизация посредством ваучъри по примера на други държави от Източна Европа. Мнение на специалистите е, че забавеното раздържавяване влияе на преструктурирането на компаниите, на работата на капиталовия пазар в страната, а оттам и на цялата икономика.

В негативите на македонската приватизация остава селското стопанство, където държавата все още държи пряко 30% от общата обработваема земя (или около 300 хил. хектара). Държавните стопанства и кооперативи са набелязани за приватизиране, въпреки че този въпрос се приема твърде противоречиво в политическите среди.

В края на февруари 2002 г. македонското правителство подписа договор с австрийската Meinl Bank AG за консултации по приватизацията на Македонската електрическа компания (МЕК). Процесът ще премине през няколко етапа, като първо ще бъде продадена голяма част от електропреносната мрежа, без високоволтовата система. Директорът на МЕК Ламбе Арнаудов заяви наскоро, че приватизацията на компанията няма да бъде извършена на всяка цена, а бавно и внимателно. Продажбата на МЕК е планирана за първата половина на 2003 г., но цялостната трансформацията на компанията трябва да завърши през 2006 г. Тогава би трябвало да бъде либерализиран и енергийният пазар в Македония. Веднага след обявяването на новината беше изразен сериозен интерес за покупка на МЕК от представители на руския енергиен бизнес.

Българското участие в македонската приватизация е скромно, вероятно защото въпреки очевидния потенциал в България няма ресурс за подобна игра зад граница. Само преди седмици кабинетът в Скопие обяви втори международен търг за продажбата на автобусния завод "ФАС 11 октомври", като оферти ще се приемат до 20 август. Първият търг за продажбата на завода беше отменен поради притесненията на македонските власти, че избраната за купувач българска компания от Варна "Булмак 2000" няма да може да плати обещаната сума от 6.9 милиона евро. Сред кандидатите за закупуване на фабриката за автобуси беше и бургаската компания "Марикор". Новият победител ще бъде определен освен по величината на предлаганата цена и по броя на работниците, които гарантира да запази. Купувачът няма да бъде задължен да плаща дълговете на фирмата, които възлизат на 23.6 млн. долара.

На търг преди месец за македонския металургичен завод "Югохром" "Минстрой холдинг", който е част от структурата на "Ем Джи корпорация" (бившата "Мултигруп"), предложи най-ниската покупна цена. Българската компания беше един от четирите кандидата за предприятието, а в офертата й влизаха 93 хил. евро и запазването на 600 работни места. Предприятието беше продадено само преди броени дни на френския железодобивен гигант SCMM в съдружие с немската "Тисен-Круп", които дадоха втората по размер цена от 300 хил. евро и обещаха да запазят 850 работни места.

За българското отсъствие от приватизацията в Македония говори и стагниралата търговия - износът през първите четири месеца на годината възлиза на 39.8 млн. долара, което е с 0.3% повече от обема му за същия период на 2001 г. За същото време вносът от западната ни съседка се е намалил с 32.4% до 4.6 млн. долара. В интерес на истината обаче трябва да се признае, че този показател не е много добър източник за заключения, защото Македония е третият по големина пазар за български суровини и стоки сред страните от Централна и Източна Европа и бившите съветски републики (пред нея са само Югославия и Румъния, а след нея е Русия). Впрочем, по-значително българско присъствие така или иначе няма в нито един от съседите ни, а Македония все още не предлага много, за да привлече и малцината, готови да инвестират там.