Архивни документи опровергават част от руските претенции
Какво иска правителството на Путин
Освен за 49% от софийската цигарена фабрика Русия претендира за централните кантори на "Булгартабак" в столицата, Пловдив, Хасково, Кърджали, недвижими имоти в Дупница, Пловдив, Хасково, Кърджали, Карлово, Казанлък, Шумен, Варна и Бургас. Става въпрос не само за сгради и съоръжения, но и за банкови сметки, акредитиви и други.
Ръководителят на Регионалното представителство за Балканите на държавното дружество "Госзагрансобственост" (то се занимава с руските имоти в чужбина) Александър Семерньов заяви преди две седмици, че по междуправителствено споразумение от 1953 г. СССР е предоставил на България безсрочно и безвъзмездно под аренда имоти от "Булгартабак". В договора според него има клауза, която позволява той да се развали едностранно с едномесечно предизвестие, и Русия вече е предприела мерки за разтрогването му. Това означава, че месец след неговото разваляне имуществото трябва да бъде прехвърлено обратно на Русия, смята Семерньов. Седмици преди кандидат-купувачите да се оповестят официално сумите, които предлагат за холдинга, управлението дори изпрати факсове до тях с предупреждението, че ще нарушат закона, ако наддават за "Булгартабак". Семерньов дори заплаши, че Москва може официално да затвори пазарите си за холдинга.
Става дума за имущество, което преди и по време на Втората световна война е било на германски граждани и компании и по силата на Потсдамския мирен договор е прехвърлено на бившия СССР. Според документа победените - Германия, Италия и Япония, изплащат репарации на победителките - СССР, САЩ и Великобритания, със своя собственост в трети страни. През 1946 г. на основата на документа в България се приема закон за предаване на СССР на германските имущества. Комисия описва активите и издава актове за предаването им на СССР, чийто правоприемник и притежател е Русия.
Реални ли са руските претенции
Архивът съхранява документи, които доказват, че има правителствено решение бившите германски имоти да бъдат купени от България, а само за австрийските се предлага подписване на съглашение за отдаване под наем, обратно на твърденията на руската страна. Според архивен документ, наречен "Протокол за продажба на Народна република България на бившите немски активи в България, преминали в собственост на СССР", България е купила от СССР софийската фабрика на "Булгартабак". Протоколът от 1952 г. е одобрен с Постановление № 763 на Министерския съвет от 8 септември същата година, подписано от министър-председателя Вълко Червенков.
Протоколът и постановлението се отнасят само за имоти, изброени в списък към тях. Там е и "София" АД, което е вписано като бездействащо предприятие и е било подразделение на бившето българо-германско дружество "Булгартабак".
В протокола за продажба е предвидено финансовото министерство да изплати на съветското правителство за немските имоти 42 млн. лева на равни тримесечни вноски за една година, а първата посочена дата е 1 октомври 1952 г. Документът е съставен на руски и на български език, като и под двата екземпляра, съхранени в архива, има подпис на представител на съветската страна с дата 14 юли 1952 г. В протокола пише: "изключва се предявяването на каквито и да е претенции и искания към съветската страна по имуществата, продавани и предявявани на НР България." Единствената претенция, която при съставянето на протокола за продажба през 1951 г. е заявена от СССР, е да се запазят за нуждите на съветските организации, работници и граждани някои сгради и квартири.
В архива се намира и поверителен доклад на министъра на финансите Кирил Лазаров до председателя на Министерския съвет Вълко Червенков, върху който липсва дата и според който първоначално предприятията са оценени за 28 млн. лева. Към днешна дата тази сума се равнява на около 1.34 млн. лв. Изчисленията са направени на базата на темповете на нарастването на средномесечната работна заплата (с отчитане на паричната обмяна през 1962 г.) за периода 1952 г. - 1990 г. и курса на щатския долар за периода 1990 г.- 2002 г.
Кабинетът твърди, че има още козове
С поредица от международни договори от 1949 до 1955 г. СССР е прехвърлил на България възмездно и окончателно всички активи на "Булгартабак", които Москва е придобила през 1946 г. като репарации след Втората световна война, е позицията на кабинета, изразена от вицепремиера Николай Василев. Те обаче са с поверителен характер и не могат да бъдат разгласявани, твърди Василев. Според него от 1955 г. насам няма руски имоти, включени в активите на "Булгартабак", затова и сегашните претенции на Москва не са основателни и не могат да бъдат предмет на договаряне между България и Русия.
Всички активи на 12-те предприятия на дружеството, към които руската страна претендира на базата на приемателно-предавателни протоколи от 1946 г., са продадени от СССР възмездно на България в периода 1949-1955 г., каза вицепремиерът. На основата на договорите, сключени в този период, е станало обратното прехвърляне - от СССР на България, на собствеността върху дружествата: Австро-българско тютюнево акционерно дружество, еднолична фирма "Бухнер-Балцевич", акционерно дружество "БатаХак", "Бяло море", "Карпати", "Дойро", "Нова Македония", "София", "Табакхауз" и "Хазна". В неофициалния списък на Москва фигурират още две фирми - експортно контролно бюро "Реемстма" и акционерно дружество "Обединени тютюневи фабрики". "Имам информация, която сочи, че в основната си част претенциите на руската страна са неоснователни, тъй като са получени съответни обезщетения", повтори и председателят на парламента Огнян Герджиков.