През тази година се очаква събирането на билки срещу заплащане да намалее с около 15 процента в сравнение с миналата. Според браншовите организации на билкарите тенденцията е този бизнес да запада в последните години въпреки добрите условия за обратното.

Потреблението на билки на вътрешния пазар е около 600-800 тона годишно - за консумация и за нуждите на фармацевтичната промишленост. Много повече са възможностите за износ, но точни данни за обема му няма, защото това се прави разпокъсано от всички райони на страната. Изнася се предимно за Западна Европа и САЩ. Според търговците един от най-големите потребители на българската продукция е германската компания "Мартин Бауер", която държи голям дял от европейския пазар на билки.

Повече от пунктовете в страната работят с около 50 вида растения. Цената за килограм липа тази година е била 50 ст. за сурова и 2 лв. за суха, за килограм изсушени листа от капина се плащат 60 ст., а за зелени - около 15 ст., сухите плодове от шипка се изкупуват за 60 ст., а зелените - за 20. Около три лева струва килограм суха лайка, а между 2 - 2.50 лв. се изкупува ментата.

В района на Габрово има пет официално регистрирани билкоизкупвателни фирми. Две от тях са директни износителки, а останалите имат договори с фирми от София и Пловдив. Доскоро такава дейност е изпълнявала и районната потребителска кооперация, но се е отказала заради липса на средства. Контролът над работата ни е достатъчно силен, за да има злоупотреби от наша страна, заяви Съба Армянова, която изкупува растенията.

За да извършват дейността си, изкупвателните фирми трябва да имат разрешение от районните инспекции по околната среда, в което се посочват квотите за билки, които могат да се приемат през годината. Тези квоти са свързани и с разрешителните за износ, но според билкарите големите фирми винаги си намират начини за износ на повече количества. Това означава, че и билките, които се събират, са над допустимите килограми.

Около осем български дружества имат пазари за билки навън и диктуват цените, твърди председателят на районния кооперативен съюз в Добрич Мариана Събева. Според наблюденията й в последните две години конкуренцията в бизнеса с лековити растения е много силна, но тя смята, че в бранша няма силово изкупуване, защото тази дейност в региона е все още слабо застъпена. В Добруджа основно се изкупуват бъз, коприва и култивираните видове кориандър и шарен слънчоглед. Напоследък започва и отглеждането на бял оман и бял равнец. За реализацията им се разчита основно на външния пазар.

Бизнесът с билки и гъби в Русенско е замрял заради ниските изкупни цени, твърдят търговци. В областния град няма данни за официално съществуващ пункт за изкупуване на билки.

Родопите са сред най-благодатните райони за събиране на лечебни растения - в тях се срещат всички познати у нас билки. Най-масово се берат риган, кантарион, мащерка, жълт и бял равнец. Хората там от години се занимават с предаване на такава продукция в изкупвателните пунктове, които обикновено са подвижни и се откриват във всяко по-голямо селище.

Проблемът с трудното превръщане на билките в добре организиран и перспективен бизнес е свързан най-вече с безразборното бране на растенията. Всяка година стотици хора тръгват по горите, за да събират корени, цвят или листа от билки, за да подпомогнат сезонно семейния бюджет. Резултатът много често е вандалско унищожаване на цели територии с лечебни растения и окършени клони на дървета. Браншовите организации на билкарите твърдят, че от много време се опитват да се срещнат с представители на Министерството на околната среда и водите, за да стигнат до някакви конкретни мерки за решаване на проблема. Едно от предложенията им е да се издават специални талони за събирачите, което ще позволи по някакъв начин да се търси отговорност от тях.

В сравнение с миналата година обаче през тази се забелязва тенденция към намаляване на площите с билки, които се унищожават заради липса на необходимата култура, смята Десислав Дионисиев, председател на Асоциацията на билкарите и гъбарите. Впечатлението му потвърждава и председателят на Съюза на билкарите Емил Елмазов, според когото след връщането на земите много от собствениците са започнали култивирано отглеждане на билки. И двамата са убедени обаче, че тази дейност страда от неоправдана липса на интерес и по този начин се губят възможности за добър заради подходящите условия бизнес. Дионисиев дори твърди, че една от причините безработни да отказват да събират билки е, че държавата им раздава социални помощи безусловно.

Друга пречка пред по-мащабното развитие на билкарството според представителите на двете организации са твърде високите такси, въведени от екоминистерството. Те са различни за видовете растения, които се събират от държавния горски фонд. Въведените такси за природоползване вдигнаха значително цените на българските билки и гъби на международните пазари. На пръв поглед таксите не са високи, защото са определени за килограм сурова продукция, но когато се умножат по рандемана, става ясно защо някои лечебни растения са непродаваеми, обясниха от фирма износител.

- - - -

Опазването на билките все още е приоритетна грижа за неправителствените организации. Природозащитното дружество "Зелени Балкани" има програма за насърчаване на билкосъбирането, брането на гъби и горски плодове. Специални зелени патрули следят за опазването на горските и тревните насаждения. Тази година няма данни за масово унищожаване на билкови ареали, както беше през миналата, заяви Ивелин Иванов от дружеството. През лятото на 2001 г. бяха напълно заличени цели плантации жълт кантарион. Билката беше унищожена от берачи от ромски произход и на много места сега няма дори и стрък от нея, твърди Иванов. Тази година най-масови в Родопите са набезите на гъбата пачи крак. Териториите й предварително са резпределени между ромските кланове и са завардени от цели табори още през февруари и март, твърдят хората в бранша. След тях терените остават изорани - масивни чимове с корени на гъбата са обърнати и напълно унищожени. В Странджа пък се регистрира нов проблем - нанасят се щети на дърветата заради лечебни съставки в кората им. Това съобщи директорът на Регионалното управление по горите Дико Патронов. Масово се събирала кората на маждряна (вид ясен) и от нея се извличат лекарствени средства. Вече са наказани няколко горски стражари за това, че са допуснали да бъдат нанесени уврежданията.

Ромските берачи са истинска напаст и за липите в Балкана. Щом настъпи периодът за бране, фамилии от Еленско, Лясковско и Горна Оряховица редовно изпочупват клоните на липовите дървета, сред които има и екземпляри на вековна възраст. От РИОСВ твърдят, че многократно са съставяли актове за глоби на нарушители, но дребните суми не стряскали търсачите на бърза печалба. Запознати твърдят, че с усърдно бране се изкарват от 80 до 150 лв. на ден.