Само дни след като придошлите води на Вълтава, Елба и Дунав принудиха хиляди хора да напуснат домовете си икономистите започнаха да пресмятат колко ще струва най-голямото наводнение в Европа за последното столетие. Макар че изчисляване на реалните щети, нанесени на икономиките на Чехия, Германия, Австрия, Унгария, Италия и Русия все още не може да бъде направено с точност, никой от експертите не отрича, че става въпрос милиарди евро. По оценки на директора на отдела за застраховане от наводнения в швейцарската презастрахователна компания "Суис Ре" Иво Мензингер в Австрия сметката ще набъбне до 3 млрд. евро, в Чехия ще надхвърли 2 млрд. евро, а в Германия няма да бъде под 1 млрд. евро. С отдръпването на водата обаче може да се окаже, че истината е още по-жестока.

Шокът

В разгара на бедствието икономическият живот в Централна Европа значително забави ход. Фондовата борса в Прага затвори врати за ден и половина, а валутната търговия беше изключително слаба. Банки и предприятия също бяха принудени да спрат работа за известно време, тъй като служителите им не можеха да се придвижват до работните си места. Наводнените райони останаха без електричество и телефонни връзки, извършването на доставки на места беше невъзможно. Заради липсата на суровина чешката рафинерия "Кралупи" спря работа, което предизвика напрежение в снабдяването с гориво. Националната енергийна компания CEZ се оплака, че шест от осемте й водноелектрически централи на река Вълтава са пострадали от наводненията. Възстановителните работи в някои от тях могат да отнемат седмици. Транспортът в страната беше парализиран. Щетите на метрото в Прага се оказаха значително по-големи от очакваните и ще струват на транспортната компания около 64.2 млн. евро.

Земеделието

Бедствието не пощади и земеделските райони. Фермерите от Южна Бохемия съобщиха, че водната стихия е унищожила продукция за 29 млн. евро. Германските зърнопроизводители оценяват загубите си на 1.5 млрд. евро и очакват спад в добивите с около 15%. Проливните дъждове и градушките унищожиха хиляди акра лозя, зеленчукови и овощни градини в Северна и Централна Италия. Засега експертите не очакват това да доведе до чувствително увеличение на цените на хранителните продукти в Европа, но не изключват подобна възможност след около година.

Туризмът

За туристическия сектор наводненията дойдоха в най-неподходящото време. През август сезонът в Прага и Залцбург е в разгара си, поради което туризмът ще бъде един от най-засегнатите отрасли на икономиката. Чехия очаква броят на чуждестранни туристи в страната да намалее с 50-70% през следващите два месеца, вследствие на което приходите от туризъм за годината да бъдат с 10-15% по-ниски. По оценка на “Икономист интелиджънс юнит” наводняването на района на стария град в Прага и други основни туристически атракции в разгара на сезона може да доведе до загуби от 600-800 млн. евро, което е около 1.2% от брутния вътрешен продукт на страната.

Водният транспорт

Високите нива на плавателните реки предизвикаха проблеми във водния транспорт в момент, когато се пренасят големи товари земеделска продукция. Големи участъци от река Дунав бяха затворени за корабоплаване, поради което част от товарите бяха пренасочени към сухопътни маршрути, водещи до италианското пристанище Триест. Едгар Мартин от частната консултантска компания "Денюб рисърч" се опасява, че новите маршрути може трайно да изместят пренасянето по Дунав при някои товари, което ще донесе допълнителни загуби на компаниите за корабоплаване по реката.

Застрахователите

По ирония на съдбата застрахователният бизнес в Европа единствен ще излезе "сух" от водата. Загубите на осигурителите на стария континент от наводненията в Германия, Австрия и Чехия няма да надхвърлят 1 млрд евро. Това се дължи преди всичко на факта, че щетите, нанесени от наводнения, кални свлачища и пропадане на терена не се включват автоматично в осигурителната полица на болшинството европейски застрахователи, твърди "Икономист". В Бавария застраховки срещу наводнения имат само 10% от жителите. По-малко от десет на сто са всички германски домове, застраховани срещу наводнения, съобщават от германската асоциация на застрахователите. Това означава, че осигурителните институти ще платят между една десета и една пета от икономическите загуби, т.е. ако са нанесени щети за 6 млрд. евро, загубите на застрахователите ще бъдат между 600 000 и 1.2 млрд. евро, пресмята "Трибюн". Най-големият германски застраховател "Алианц" съобщи пред Ройтерс, че наводненията само в Австрия ще му струват около 20 млн. евро. От "Мюниш Ре" казаха, че още не са пресметнали щетите, но през миналата година към компанията са отправени общо застрахователни искове за 500 млн. евро. Колкото и малко да са застраховките на частни лица, застрахователите ще трябва да платят за средна фамилна къща 3600 евро, твърдят от австрийската асоциация на застрахователите. Те пресмятат, че загубите им от наводненията ще бъдат около 100 млн. евро. Очаква се основната част от исковете от около 1 млрд. евро, които ще получат европейските застрахователи, да дойдат от туристически компании, смята “Икономист".

Общият икономически ефект

Наводненията ще понижат растежа на чешката икономика през третото тримесечие, но макроикономическите последици няма да бъдат драматични, подчертават анализатори, цитирани от агенция ЧТК. По думите на главния икономист от "Райфайзенбанк" Павел Мертлик някои малки и средни предприятия може да фалират. Той твърди, че ръстът на БВП през третото тримесечие може да намалее с 0.5 -1%, но спадът за цялата година ще бъде не повече от 0.3%. Възстановителните работи през последното тримесечие на годината ще имат положителен ефект върху икономическия растеж. Те ще стимулират строителния бранш и ще доведат до увеличаване на чуждите инвестиции в страната, което ще стабилизира курса на чешката крона.

Германия също е притисната от бюджетния си дефицит. Още преди наводненията дупката в германския бюджет се очакваше да бъде поне 2.5 на сто от БВП, при положение че като страна от еврозоната тя не може да надхвърля 3 на сто от БВП. Австрийският канцлер Волфганг Шусел обяви, че при създалите се обстоятелства балансираният бюджет ще остане на заден план, но също стегна юздите, като намали поръчката си за изтребители "Юрофайтър" от 24 на 18. Освен това той отложи планираното за следващата година намаление на данъците.

Събраните средства досега

"Правителствата ще трябва сами да се справят с положението, но не е ясно ще намерят ли пари", коментира "Уолстрийт джърнъл". Германският канцлер Герхард Шрьодер обяви, че ще се срещне в Берлин с държавните ръководители на страните от Централна Европа, за да обсъдят преодоляването на последиците от бедствието. Досега Берлин е събрал за бедстващите райони 15 млн. евро, австрийското правителство отпусна 650 млн. евро помощ на пострадалите. Чешкият кабинет отдели 35 млн. евро от бюджета. Сега всички погледи са отправени към ЕС. От Брюксел обещаха да подпомогнат Прага с 58 млн. евро. На около 200 млн. може да разчита и Берлин, Виена очаква окончателното решение за сумата.

ЕС няма пари за бедствия

Европейският съюз се оказа безпомощен срещу бедствието, което връхлетя централната част на континента. Организацията няма специален бюджет за случаи като този и на засегнатите страни като Германия и Австрия ще им бъде позволено да преразпределят полагащите им се еврофондове, съобщи "Монд". От структурните фондове на ЕС тази година между кандидатките ще бъдат разпределени 21.7 млрд. евро. 17.8 млрд. има в Европейския фонд за регионално развитие, 2.8 млн. - във фонда за изравняване на стандарта на живот, и 1.09 млрд. евро - за предприсъединителната програма (ISPA). Условието на Брюксел обаче е фондовете, предназначени за един регион, да не бъдат прехвърляни на друг. Бюджетът за спешна хуманитарна помощ на ЕС е само 646 млн. евро, 1.1 млрд. евро са предназначени за помощ за развитие. Тези пари не биха покрили и половината от загубите само в италианското селско стопанство, изчислявани на 3.7 млрд. евро, коментира "Монд".

Докато евробюрократите вземат решение, вчера Европейската инвестиционна банка предложи на засегнатите от наводненията страни - Германия, Австрия, Чехия и Словакия, дългосрочни заеми с преференциални лихви с цел да бъдат преодолени последиците от стихията, съобщи "Ла трибюн".