Русия и Украйна се споразумяха за разделянето на бившите съветски имоти в седем от общо 36 държави. Това съобщи руското бизнес издание "Ведомости", като уточни, че спогодбата е постигната в първия кръг от преговорите за преразпределяне на чуждестранната собственост на бившия Съветския съюз. Втората фаза от разговорите е насрочена за края на октомври. Тя обаче няма да е е последната, цитира "Ведомости" участници в преговорите.

Споразумението предвижда предаването на десет руски обекта в украински ръце. Общият брой на спорните имоти е между 30 и 40, цитира Интерфакс първия заместник-министър на външните работи на Русия Валерий Лощинин. Руското министерство на държавната собственост твърди, че руските имоти в чужбина са 3645. Те се намират в 120 държави. В България Москва претендира за 49% от софийската цигарена фабрика и централните кантори на "Булгартабак" в София, Пловдив, Хасково, Кърджали, за недвижими имоти в Дупница, Пловдив, Хасково, Кърджали, Карлово, Казанлък, Шумен, Варна и Бургас. Става въпрос за сгради, съоръжения, банкови сметки и акредитиви. Пълният списък на спорните имоти не е публичен. Сред тях са известни монументални сгради в центъра на София - на Централния държавен архив, на Консерваторията и на ДЗИ. Украйна пък има претенции за сградата на “Топенерджи”, оценявана за 10-15 млн. лв.

Русия твърди, че като правоприемник на СССР е собственик на помещения по целия свят с обща площ от около 1.7 млн кв. м и на 601.2 млн. кв.м земя. Според Сметната палата на Руската федерация стойността на задграничните й имоти е приблизително $2.7 млрд., а на дяловите й участия в смесени компании - $1.18 млрд. Украинските власти обаче смятат, че стойността е десетки пъти по-висока според киевския всекидневник "Подробности". Съмненията се подкрепят от думите на директора на Управлението на делата на руския президент Владимир Кожин в интервю за "Ведомости" от март 2002 г. Тогава той заяви, че все още никой не знае стойността на това имущество, за което оценките се движат между 4 и 400 млрд. долара.

Руските и украинските медии твърдят, че Киев и Москва със сигурност са се разбрали за имотите във Великобритания, Дания и Австрия. Останалите четири страни все още не са обявени.

"Не е изключено и България да е в списъка с претенциите на Украйна, но имената на засегнатите държави се пазят в дълбока тайна", заяви за "Дневник" кореспондентът на "Ведомости" в Украйна Олег Гавриш.

"Ние също сме любопитни да разберем къде Киев е получил собственост, но засега натискът ни върху министерствата на държавната собственост и външните работи не дава резултат", казаха от редакцията на електронното украинско издание "Форум".

Представителите на посолството на Русия в София също отказаха да коментират споразумението. Оттам заявиха, че нямат информация по случая, а говорителят на украинското дипломатическо представителство не беше открит за коментар.

От българското посолство в Москва заявиха, че са запознати с публикациите в медиите за руско-украинското споразумение, но нямат информация дали сред обсъжданите държави е била и България. "Не знам нищо повече от това, което сте прочели и вие", каза пресаташето на мисията ни в Москва Васил Вълков. Според него освен Великобритания, Дания и Австрия другите държави, в които Украйна получава руските имоти, най-вероятно са в Африка. Г-н Вълков уточни, че българските власти в София са били своевременно информирани за публикациите в руската преса.

"България не е била сред седемте държави, в които бившето съветско имущество е било разделено между Русия и Украйна", съобщиха от българското външно министерство.

Съгласно договора за правоприемственост на държавния дълг и активи на бившия Съветски съюз, подписан през декември 1994 г., Москва наследява външния дълг и активите на СССР, включително и собствеността в чужбина. По руски данни в края на 1991 г. пасивите на бившия СССР са за $93.7 млрд., а активите - за $110.1 млрд. Депозитите във Външноикономическата банка на СССР са около $700 млн. Според протоколите от 1994 г. външният дълг на СССР е $81 млрд., а активите са съответно 3.5 млрд. рубли в имоти в чужбина, $74 млрд. в дългове на развиващи се страни, 47.9 млрд. преводни рубли в дългове на бивши социалистически страни и 259 тона злато.

Споразумението е подписано и ратифицирано от всички бивши съветски републики с изключение на Украйна и Грузия. Последната призна спогодбата през февруари 2001 г. и предостави на Русия своя дял от 1.62% от съветската собственост. В замяна Москва се съгласи да преструктурира дълга на Тбилиси от $158 млн. Украйна отказа да ратифицира споразумението. Тя поиска от Русия данни за обема на златния резерв и диамантения фонд на СССР, както и описи на имуществените и финансовите аспекти на активите на съюза в Централната банка, държавната съкровищница, Външноикономическата банка и във всички чуждестранни финансови институции. Освен това украинският парламент - Радата, настоя Русия да погаси дълговете на Външноикономическата банка на украински граждани и фирми. След представянето на този списък с изисквания диалогът беше прекъснат. Сега Украйна държи 16.37% от съветските активи, равняващи се на $12.1 млрд, 7.8 млрд. преводни рубли, 42.1 тона злато и 600 млн. рубли в чуждестранно имущество по курса от 1991 г. Миналата година Киев подаде иск в лондонския Върховен съд, претендирайки за сградата на руското търговско представителство, припомня в. "Украина сегодня". Аргументът според руското електронно издание "Лента.ру", е бил, че Русия не е изплатила на Украйна нейната част от съветските активи. Тогава ръководителят на Държавната агенция за чуждестранна собственост Владимир Левиев заяви, че претенциите на Киев са неоснователни, тъй като Москва вече е платила 2.5 милиарда долара от украинската част.

От своя страна украинските власти обявиха, че интересът им към сградата в престижната западна част на Лондон се дължи на възмущението им от небрежността, с която Русия се отнасяла към съветското имущество от 1995 г. насам. В качеството си на ищец Украйна предложи на Русия да вземе под аренда срещу 1 долар част от бившата съветска собственост в Лондон за 49 години. Москва отхвърли предложението с аргумента, че ще се съобрази с исканията на Киев само ако лондонският съд постанови това.

Диалогът беше възстановен едва през април тази година, когато външните министри на двете страни Анатолий Зленко и Игор Иванов се договориха да започнат преговори по въпроса с разпределянето на бившата съветска собственост.

По думите на Сергей Довбешко - съветник на пресслужбата в украинското външно министерство, в бившите руски обекти ще бъдат настанени дипломатически, консулски и търговски представителства на Киев. Детайлите около предаването на собствеността обаче все още са в процес на уточняване, а засегнатите страни няма да станат известни до последния момент.