Всички имущества, придобити през последните 12 години, ще бъдат конфискувани, ако притежателят им не успее да докаже законния им произход. Това е идеята на новия проектозакон на МВР за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Предвижда се под ударите на закона да попаднат всички сделки след 1 януари 1990 г. на стойност над 30 хил. лв. към момента на извършването им. Това включва имоти, коли, влогове, ценни книги, акции, вземания, патенти и търговски марки. Освен собственикът имотното си състояние ще декларират и членовете на семейството му, както и трети лица, които може да са се облагодетелствали.

Проектозаконът беше представен вчера от министъра на вътрешните работи Георги Петканов, който е сред авторите му. Още през пролетта той се закани, че ще отнеме имуществото на незаконно забогателите, като ползва опита на Ирландия.

"Разликата между наказателното и новото производство е, че първото трябва да е доказано 100%. Няма списък, никой не е нарочен, ще започнем незаконно забогателите един по един. По Наказателния кодекс това е невъзможно, защото лицето има някакъв документ - например баща му е дарил къща. С този закон ние ще проверим и баща му", заяви Петканов.

Министърът призна, че нормативният акт е изграден върху глава Трета на действащия от времето на социализма Закон за собствеността на гражданите. Там е отразена презумпцията за виновност до доказване на противното, т.е. всеки, срещу когото е образувана проверка, ще бъде длъжен да докаже, че е придобил законно дадена вещ, вместо обвинението да доказва обратното. Ако вещта вече е отчуждена, разследваният ще бъде длъжен да възстанови равностойността й. Ще бъдат защитени интересите единствено на третите добросъвестни лица, които са платили за имуществото.

Разследването ще се извършва от органите на МВР по нареждане на окръжния прокурор. То ще бъде задължително в случаите на образувано наказателно производство за тероризъм, трафик на наркотици, контрабанда, пране на пари, търговия с хора, подкуп, измама, фалшифициране на пари и незаконен хазарт. Освен това проверка ще може да бъде започната по сигнал на МВР или Министерството на финансите, "когато има достатъчно данни, от които се предполага, че определено имущество е придобито пряко или косвено от престъпна дейност". След започване на производството Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол ще извършва одит на проверяваното физическо или юридическо лице. Прокурорът пък ще има правото да му забрани задгранични пътувания.

Проектозаконът определя шест месеца срок за разследване. Той ще може да бъде продължаван еднократно с още половин година. След това прокурорът ще внася в Окръжния съд искане проверяваното имущество да бъде отнето в полза на държавата. Съдът ще пуска обява в Държавен вестник, за да могат трети лица да предявят претенции към вещта в едномесечен срок. Решението ще се обжалва само пред Апелативния съд.

Според Петканов тази процедура е необходима, тъй като наказателната е неефективна. Той даде пример как граничните полицаи, които преди месец пропуснаха в Македония крадения джип на сина на Николай Добрев, взимат заплата от 200 лв., а притежават имущество за 200-300 хил. лева. Целта била да се прекрати практиката придобитото незаконно имущество да се легализира, като се прехвърля на непълнолетни деца. Според Петканов законът дава достатъчно гаранции на добросъвестните да докажат, че всичко е придобито законно.

Критики към проектозакона отправиха Божидар Божинов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Румен Георгиев, заместник-директор на Националната следствена служба. "Законът създава възможност да се започне нелоялно разчистване на сметки. Грешка е да се конфискува имуществото от съпругата и децата, без срещу тях да е започнато наказателно преследване. Обратната сила на закона също води до нарушаването на конституционни права", предупреди Божинов. Според него излишно се товари Агенцията за финансов контрол, при положение че ревизиите могат да се правят от вещи лица. Освен това се нарушават правата на наследниците, които без да са виновни, ще бъдат задължени да декларират данни, които държавата би трябвало да притежава.

"Семейството вече не следва социалистическия модел, в който всичко е общо. Всеки може да има самостоятелна дейност и да не нарушава законите, но ще бъде поставен в състояние на виновно лице и ще трябва да доказва невинността си. Това е порочно и не трябва да го възприемаме. Налагането на глоба на трето лице, ако неоснователно е оспорвало или задържало отнемането, също е слабост. Един път лишаваме лицето от възможността да се противопостави по съдебен ред и втори път го наказваме чрез глоба", каза още председателят на търговско-промишлената палата. Неговото мнение е, че законът трябва да защити не само обществените интереси, но и интересите на предприемачите, които са най-засегнати от нелоялната конкуренция.

Според Румен Георгиев голяма част от текстовете на проекта ще отпаднат, ако бъдат атакувани пред Конституционния съд. "Трябва да се дефинира много точно каква е тази конфискация - дали е само финансова мярка или някаква друга. Доколкото разбирам, се избягва наказателният процес, но очевидно законът има и друга цел - да подмени едно фактическо доказване с една презумпция, която разтоварва правозащитната система от задължението да докаже. Лесното доказване обаче увеличава риска от неправилно осъждане, а правозащитната система не е изградена от ангели. Законът се нуждае от гаранции срещу злоупотреби, тъй като преценката за прилагането му е оставена единствено на окръжния прокурор”, предупреди Георгиев.

Според Васил Киров, директор на Бюрото за финансово разузнаване, законопроектът е много важна първа стъпка за противодействие на организираната престъпност. Ценното било, че ще може да се конфискува имуществото на босовете на групировките, без те да са осъдени от наказателен съд и без да се доказва вината им.

"Част от предложенията в новия закон според мен противоречат на основния постулат, залегнал и в Конституцията, че частната собственост е свещена и неприкосновена", заяви Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Според него залагане на презумпцията за виновност и прехвърлянето на тежестта на доказването от държавата и нейните репресивни органи към самия собственик е опасно. Това поставя под съмнение залегналия още в "Магна харта" тезис, че правото на частна собственост е неотменимо, освен при много специфични и конкретни хипотези, за които обаче държавата, а не самият собственик, трябва да докаже, че са настъпили, отбеляза Богданов.