Консолидираният държавен дълг (номиналната стойност на държавния дълг, дълга на общините и дълга на социалноосигурителните фондове), отнесен към брутния вътрешен продукт, не бива да надвишава 60 на сто. Критерият от Маастрихт за това съотношение намери своя аналог в българския Закон за държавния дълг, който парламентът прие изцяло във вторник.

Лимитите за увеличението на дълга беше и един от основните спорове при разглеждането на законопроекта. В него е записано, че със Закона за държавния бюджет се определят максималният размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети през годината, както и максималният размер на дълга в края на годината. Според Георги Божинов от "Коалиция за България" с този текст се дава прекалена свобода на изпълнителната власт и тя не е приемлива нито сега, нито за в бъдеще. Депутатът от ОДС Светослав Лучников предложи освен лимитите, заложени в закона, да бъде записано, че министърът на финансите или Министерският съвет да искат при всеки конкретен случай, свързан с управлението на дълга, разрешение от Народното събрание. Председателят на парламентарната бюджетна комисия Иван Искров заяви, че това би било допълнително утежнение за работата на правителството. В крайна сметка предложението не беше прието.

В закона се дава и първата дефиниция за държавен дълг. Според нея това са всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване на конституцията. В определението обаче не се включват дълговете на общините, на НОИ и Националната здравноосигурителна каса, на БНБ и на държавните предприятия. Освен това в понятието не влизат и държавните гаранции до момента, в който те не бъдат активирани.