Туризмът търси нова идентичност

Туризмът търси нова идентичност

Българската туристическа индустрия отчете един сравнително успешен сезон. Според заместник-министъра на икономиката Димитър Хаджиниколов за осемте месеца на 2002 г., през които се правят ваканционните пътувания, морските и планински курорти в България са били посетени от 2.1 млн. чуждестранни гости. Според статистиката това е увеличение с 8.23% спрямо същия период на миналата година. За август ръстът е бил 11.4%.

Хората, които се занимават професионално с туризъм, потвърждават данните от статистиката. И заедно с това изтъкват трудностите, които се изправят пред тях.

Конкуренцията на новите туристически пазари в региона

- Хърватия, Словения, Черна гора, заедно с традиционните Гърция и Турция повишава изискванията на туристите към нивото на базата. У нас въпреки непрекъснатото строителство на хотели тя е недостатъчна. Не толкова като количество, колкото на качеството. Наистина в Слънчев бряг тази година бяха построени 15 нови хотела с 3000 легла. Което означава, че курортът може да приема по близо 30 хиляди души на ден. Тук обаче количеството започва да създава проблем на качеството, тъй като плажната ивица може да поеме не повече от 25 000 почиващи, твърди председателят на Бургаската туристическа камара Георги Анастасов. Пред същата драма е изправен и другият голям курорт - Златни пясъци. От това лято и там работят около 15 нови хотела. Комплексът вече може да приеме над 20 хиляди туристи. За толкова е разчетена и плажната ивица. Строителството на нови обекти обаче продължава.

Пак по данни на българската туристическа камара в отрасъла през

тази година са инвестирани 280 млн. лева

Това обаче е по-скоро недостатъчно, ако се има предвид, че отново се влагат предимно пари за разширяване на дейността, а не за подобряване на качеството на продукта. Последното не се отнася може би в пълна степен до близо половината от инвестицията, вложена в обекти на "Ем Джи хотелс енд ризортс" АД. Министерството на икономиката определи компанията на Илия Павлов за инвеститор на годината в туристически обекти заради вложените 106 млн. лв. Корпорацията е собственик на ваканционното селище "Парадайз бийч" край Св. Влас, хотелите "Делфин Марина" и "Рубин" в курорта "Сейнт Ейлиас", "Гранд хотел Варна", които могат да имат до известна степен претенции за средно световно ниво на услугата. И са стъпка в правилната посока за излизане на България от имиджа на страна за евтин туризъм. Следващата стъпка е по-трудна - хотелиерите и туроператорите в курортите да придобият и необходимата култура за правене на този вид бизнес.

Няма никаква полза от отчитането на брой чуждестранни туристи годишно, ако разчитаме, както казваше един от представителите на авиокомпания "Балкан" в Европа, на “естествения прираст на населението в европейските държави. Специалистите в бранша казват, че една дестинация е истински атрактивна,

ако поне 30-40% от туристите се връщат втори или трети път. Те ще се върнат, ако красотата на архитектурата в Созопол и Несебър не е скрита зад сергии с парцали, алеите по курортните комплекси приличат малко по-малко на битпазар, обменните бюра не ги мамят, а музиката от дискотеките между хотелите не изхвърля спящите от леглата им. Български представител на чешка туристическа компания се оплаква, че

гостите не харчат пари

при него, а се задоволяват с предплатения пакет услуги. И с носталгия си спомня за пируващите по цяла нощ руски гости. Наистина от този пазар се наблюдава известен отлив. Близо с 25% са намалели гостите от Русия, от Украйна - с 44.7%, обясни и Хаджиниколов. И допълва, че загубите от тази група надхвърлят 150 млн. долара. Което е показател, че всъщност българските хотелиери разчитат в особено голяма степен за заведенията, за да реализират печалбите си.

Извън многозвездните хотели, по идея предназначени за висок клас туристи, трудно може да се намери тенис корт, баскетболно игрище, конна база или каквото и да било развлечение, което не задължава госта да седи на маса. Като се има предвид, че България не е Гърция и че дори и в активния туристически сезон има дни, които не стават за плаж,

проблемът с развлеченията е неоправдано подценен

В общи линии туризмът у нас на този етап дължи успеха на съотношението цена-качество. Но в обратен ред. Ниското качество на услугата съответства на по-ниските цени в българските курорти. В този план не е чудно, че отново сме хит на източногерманския пазар. Тази година германците, прекарали ваканцията си по нашето Черноморие, бяха 357 000 души, с 23% повече от миналата година. Британският пазар също отбеляза широко отваряне. Около 90 хиляди англичани са прекарали поне една от ваканциите си в България. Поляците са били два пъти по-малко от тях - 43 хиляди.

Приходите от туризъм ще нараснат с над 9%

твърди зам.-министър Хаджиниколов, като уточнява, че става дума само за международния туризъм. През 2001 г. те бяха около 1.3 милиарда долара. По данни на икономическото министерство приходите от международен туризъм за шестмесечието са били 484.5 милиона долара. В сумата не са включени силните месеци от летния сезон - юли, август и септември.

Подготовката за следващия сезон вече започна. Въпреки че данните все още не могат да бъдат изчерпателни, стана ясно, че българските авиопревозвачи вече са включили голяма част от договорите за следващата година. Според първоначална информация интерес към България са заявили отново германските туроператори ITS и "Некерман", туристически компании от Израел, Белгия, Чехия, Словакия и Полша и Великобритания. Вече са сключени и договорите за превоз на туристи от тези дестинации. И следващия сезон, както миналия, на пазара на туристическите пътнически превози ще се конкурират основно “Бългериън ер чартър”, която ще реализира около 2000 чартъра и “Ер Виа” - също близо толкова. В последните години скорост набират “Балкан холидейз” и "Хемус ер".

В туристическата еуфория има и елемент, който притеснява представителите на този бизнес. Според данните на Министерството на икономиката броят на чуждестранни туристи в България почти съвпада с броя на българите, пътували в чужбина, част от тях включително и на почивка. За да хванат и този пазар, местните туроператори и хотелиери подготвят за догодина преференциални пакети за българи, обяви председателят на Българската асоциация на туристическите агенции Донка Соколова. Над 2 млн. българи са пътували в чужбина от началото на годината, главно в Турция и Гърция, което е с 21% повече от миналата.

Зад граница българите са похарчили над 100 млн. долара

Пътуванията до Турция са се увеличили с 47.3%, което означава близо 580 хиляди души. "Ще се стремим тези средства да останат в страната", каза Соколова.

България има шанс да привлича още по-голям кръг чуждестранни туристи, ако успее да се рекламира по-добре и да изгради имидж, с който да се конкурира на международния пазар. Това изречение повтарят всички професионалисти в бранша. Рекламата, разбира се, има значение. По-важно е обаче действителността в туристическите обекти да не се различава от лъскавите проспекти. Може да се започне със закърпването на дупките по улиците или поне с подмяната на знаците и указателните табели. Като тази в Бургас на разклона за София и Варна, върху която са останали само "..фия" и "рна".

- - -

Инвестиции на годината, определени от Министерството на икономиката

- "МГ хотелс енд ризортс" АД - инвеститор на годината. Компанията е вложила над 106 млн. лв.

- "Ривиера" АД - за инвестиционен проект - хотелски комплекс "Ривиера Бийч" на стойност 15.6 млн. лв.

- "Бирс" ООД - за инвестиционен проект - хотелски комплекс "Марина принцес", Златни пясъци, за 26.7 млн. лв.

- Инвеститор в допълнителни туристически услуги - "София Ленд” АД за проекта Увеселителен парк - 35 млн. лв.

- Инвестиция в подобряване на допълнителните туристически услуги - "Роял холидей", за хотел "Мургавец", Пампорово - 730 хил. лв.