След еуфорията около началото на търговията с компенсаторни инструменти на Българска фондова борса - София, на 2 септември притежателите на записи и бонове отново показват признаци на нервност. Техните надежди за бързо покачване на цените до 40-50% от номиналната стойност засега остават несбъднати. По офисите на инвестиционните посредници пак се чуват недоволни собственици, повечето от които не прегръщат идеята на правителството да ги направи акционери в над 1000 дружества. Намерението навява спомени за държавните облигации, издадени в началото на комунистическия режим у нас, които така и не бяха изплатени. Още по-пресен е примерът с масовата приватизация и обещанията за големи дивиденти на приватизационните фондове.

 

Компенсаторките на София-град още не са регистрирани

 

Собствениците от София имат пълното основание да се чувстват ощетени, след като емисията компенсаторни записи на област София-град още не е регистрирана в Централния депозитар. Служителите в областната управа сканират регистровите книги, като са стигнали до тридесетата от общо деветдесет и три, съобщи Иван Добрев, началник на отдел в Агенцията за приватизация. В София-град са съсредоточени записи с номинал над 300 млн. лева. Част от тях вероятно изобщо няма да стигнат до пазара, защото не са заведени с всичките им реквизити в регистърните книги. Така че е възможно стойността да се окаже доста по-малка от прогнозите. Покрай вкарването на столичните записи в депозитара се късат нервите и на повечето инвестиционни посредници, които навремето са купували от софийските номинали. Може да се окаже, че те са платили за нещо, което сега не могат да използват.

 

Цените се успокоиха, но може да е за кратко

 

Иначе след две бурни седмици положението на фондовата борса се поуспокои. Цените се закрепиха на 24-25 лв. за 100 лв. номинал, при положение че преди месец се търгуваха по под 20 процента. Причината за скока е активността на кандидатите за покупката на държавните 72% от капитала на курорта "Св. св. Константин и Елена", смята брокерът на инвестиционния посредник "Карол" Николай Мартинов. Този пилотен за борсовата приватизация срещу компенсаторки пакет ще бъде пуснат на закрит аукцион в най-близко време. Възможно е непосредствено преди търга цените на записите и боновете да се повишат още, дори над 30 процента. Управителят на "Първа ФБК" Тодор Брешков обаче е на друго мнение. Според него крайните купувачи на пакета от "Св. св. Константин и Елена" за нищо на света няма да излязат на пазара, за да се сдобият с нужните им компенсаторки, защото просто няма да ги намерят, а само ще повишат цените. Вероятно за всичките 72% от комплекса ще са необходими около 60 млн. лв. номинал. Големи количества - от порядъка на няколко десетки милиона лева, притежават само няколко банки и инвестиционни посредници.

 

Основните играчи

 

са Сибанк, Общинска банка, "България инвест", "Булброкърс", "Първа ФБК", "Елана" и "Карол". Така че, който иска да стане собственик на "Св. св. Константин и Елена", ще трябва да преговаря с посочените компании.

Регистрацията на софийските записи в Централния депозитар ще доведе до минимално понижаване на цените на компенсаторките, смята Николай Мартинов. Цялата работа е, че тези книжа се държат предимно от едри реститути с номинали над 1 млн. лева, като те са склонни да ги продават на доста по-високи от сегашните нива. Най-скромните заявки на тези собственици са за 35 лв. за 100 лв. номинал.

Почти всички анализатори са единодушни, че ако скоро след сделката за "Св. св. Константин и Елена" не се пуснат за продажба и нови дружества, цените на компенсаторките ще паднат дори под 20 процента. Именно на такова развитие на събитията се надяват борсовите спекуланти, които са се приготвили да купуват на ниските нива. Дали ще се допусне спад на котировките е въпрос, който зависи най-вече от държавните органи. Защото, въпреки че от месец насам акции от 85 публични дружества са готови за борсова продажба, АП още не е задействала процеса. Депутатските баталии около дружеството "Международен пловдивски панаир", което беше временно извадено от списъка, също бяха неприятен спомен за собствениците на компенсаторки. От лятото насам пък осем по-малки дружества, чиито акции бяха предвидени за продажба на борсата, бяха отписани от регистъра на публичните емитенти на ценни книжа. Така броят на компаниите за приватизация на фондовата борса намаля от 114 на 104.

 

Добре е да се ползват услугите на инвестиционни посредници

 

Ако собствениците искат да участват в приватизацията и да купуват акции, те трябва да бъдат много внимателни в избора си, съветват анализатори на пазара. Според брокера на "Булброкърс" Радослав Рачев покупката на акции от "Св. св. Константин и Елена" няма да е добро вложение, защото след продажбата му няма да има достатъчно свободни книжа за вторична търговия. Освен това за мажоритарния пакет от курорта вероятно ще има свирепа борба между няколко потенциални купувача и цените ще се окажат твърде високи за портфейлните инвеститори. За почти всички останали дружества, които ще се предлагат срещу компенсаторки, също на практика

 

няма вторичен пазар

 

и който придобие акции от тях, ще трябва да си ги държи цял живот. Остават няколко възможности, като покупката на акции от БТК, "Булгартабак холдинг" или евентуално "Златни пясъци", смята Радослав Рачев. Който желае да инвестира в книжа на такива дружества, е длъжен първо да се запознае с цените им на фондовата борса (естествено, с изключение на БТК, която не е публична компания и книжата й не са листвани на нея). Изчисленията за определянето на бъдещата пазарна цена в компенсаторки са сравнително прости. Ако акциите на "Златни пясъци" струват 5 лв. в пари и пазарната стойност на записите е 25%, е логично на борсовия аукцион държавните книжа на дружеството да се продават по четири пъти по-висока цена - 20 лв. номинал. Все пак едва ли всички притежатели на записи са в състояние да пресметнат колко да дадат за акция от големите ни компании, така че ако решат да участват в приватизацията, а не да продадат книжата си, ще е добре да се посъветват с инвестиционни посредници и консултанти. Те още трябва да са внимателни при избора на посредник и да правят разлика, когато им се предлага комисиона за услугата. Тарифата може да е обвързана към пазарната цена на компенсаторките, но може и да е процент от номиналната им стойност.

Безспорно най-големият въпрос както за собствениците на компенсаторки, така и за инвеститорите е кога ще се продават акциите от т. нар. пул-мечта, включващ пет големи български компании - БТК, "Булгартабак холдинг", плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ", параходство "Български морски флот" и ДЗИ. В понеделник Агенцията за приватизация избра консорциума между лондонската банка "NBG инвестмънт", ОББ и "Булброкърс" за пласирането на миноритарни пакети от компаниите. Само че скоростта и ефективността на процеса съвсем не е в ръцете на спечелилите конкурса за консултант и посредник. "Надявам се, че реализацията на пула ще се осъществи до пролетта на 2003 г., но в момента срок не може да се прогнозира", заяви Радослав Рачев. Това обаче зависи от един куп фактори, като например кога БТК и БМФ ще бъдат преобразувани в публични дружества, или как ще приключи делото във Върховния административен съд срещу продажбата на 80% от капитала на "Булгартабак холдинг" на "Табако кепитъл партнърс".

Проблемът при ДЗИ е не кога, а дали изобщо 20% от акциите му ще се предложат на собствениците на компенсаторки. Ясно е, че от успешната реализация на пула, независимо дали той ще бъде съставен от пет или от четири компании, зависи и успехът на идеята за решаване на проблема с компенсаторките чрез приватизация на борсата. Очакванията са само за БТК да бъдат похарчени записи и бонове за около 300 млн. лв. номинал. Като прибавим и другите дружества от пула-мечта, се оказва, че акциите от него могат да погълнат половината от наличните непарични платежни инструменти. Засега са емитирани 700-800 млн. лв. номинали, но с регистрацията на софийските записи в Централния депозитар количеството им може да надмине 1 млрд. лева.

Освен борсовата приватизация има

 

още няколко начина за използването на компенсаторките,

 

напомня председателят на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти Валентин Христов. Дялове от близо 200 ООД-та трябва да се продадат на търгове от Агенцията за приватизация. Със записи и бонове може да се плаща и по стари сделки за раздържавяване, когато в договорите е предвидено това. Остава възможността и за издължаване на лихвите по Закона за обслужване на несъбираемите кредити, както и да се участва в търговете за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд. Практиката обаче е доказала, че тези варианти  са изгодни за отделни лица, но не могат да променят движението на цените на компенсаторните инструменти.