На 11, 12 и 13 октомври в Националния дворец на културата се проведе уникално публично събитие за първи път в Източна Европа - национален дебат "Общественото мнение за престъпността". Дебатът беше организиран от Центъра за либерални стратегии, социологическата агенция "Алфа рисърч" и bTV по метода, създаден от професор Джеймс Фишкин, преподавател по държавно управление в университета в Тексас.

Националният дебат беше опит да се използват проучванията на общественото мнение и методиката на груповите дискусии по нов начин, така че съвместно с медиите

Да се даде шанс на информирания гражданин

да изрази своята позиция. Не е тайна, че понякога анкетираните в социологическите проучвания нямат време да помислят задълбочено и отговарят на въпросите, защото не искат да признаят, че не знаят нищо по дадената тема. Ето защо проучванията на общественото мнение не винаги отразяват това, което хората наистина мислят. Независимо от опасенията на скептиците дебатът беше наистина уникален, защото за първи път имахме възможност пряко да наблюдаваме как различните аргументи влияят върху мнението на хората; как в сблъсъка на позиции се променят първоначалните идеи и нагласи; как разговорът поражда толерантност към другия и разбиране, че различията са необходими; как напълно непознати хора могат да намерят общ език по тема, засягаща цялото ни общество.

Дебатът започна с интервюирането на национална представителна извадка от 1035 души по най-сериозните теми, засягащи борбата с престъпността. Въпросникът, по който се проведе изследването, беше оформен според тезите в информационен материал, където балансирано бяха изложени ключовите теми и аргументите за и против. В края на първоначалното интервю анкетираните бяха поканени да участват в дискусии в София. На базата на редица социални характеристики - пол, възраст, етническа принадлежност, образование, доходи, брой деца в домакинството, професия, както и въз основа на отговорите им, втората извадка от 281 души бе представителна за страната. Тези хора дойдоха от всички краища на страната със своите съдби, тревоги, страхове и надежди. Така за три дни в залата се събра един умален модел на България, каквато е в момента. Ето защо социолозите като че ли уместно се шегуваха, че хиляди пъти са правили извадки на обществото, но за първи път имат шанса да се срещнат с

хората, които стоят зад цифрите

Тези граждани имаха възможност да чуят взаимно мненията си, да спорят, да търсят и оценяват аргументи. Това бяха хора от различни пътеки на живота,

които едва ли биха се срещнали и имали шанс да говорят помежду си по друг начин. Те дискутираха в малки групи от по 17 души, водени от квалифицирани модератори. По време на разговора в малки групи всеки от участниците имаше възможност да изрази мнението си, да прецени силата на предложените аргументи, да изслуша съгражданите си, да поспори с тях и да потърси общ език единствено при формулирането на въпроси. Тези дискусии се редуваха с пленарни сесии, където експерти и политици отговаряха на въпросите, поставени от участниците.

При откриването участниците бяха приветствани от министъра на правосъдието Антон Станков, от главния секретар на МВР Бойко Борисов, както и от автора на идеята за националните дебати, професор Джеймс Фишкин. Първата обща тема "Престъпност и наказание" дискутира необходимостта от ефективно наказателно преследване и

необходимостта от институционални промени

в борбата с престъпността. Темите, включени в информационния материал и дискутирани от експертите, бяха: мерки за неотклонение, смъртна присъда, използване на сила от страна на полицията, мястото на следствието и прокуратурата. Експертите, които отговориха на въпросите на участниците и изложиха своите позиции, бяха ген. Васил Василев, директор на Национална служба "Полиция", Нели Куцкова, председател на Софийския окръжен съд и член и говорител на Висшия съдебен съвет, Румен Георгиев, заместник-директор на Националната следствена служба, Иван Петров, софийският апелативен прокурор и Йонко Грозев, адвокат от Българския хелзинкски комитет.

Втората обща тема, "Престъпност и общество", засягаше

икономически фактори и престъпност

наркотици, ролята на медиите. Експертите в тази сесия бяха Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика, Йово Николов, разследващ журналист от вестник "Капитал", Найден Зеленогорски, кмет на град Плевен, д-р Захари Николов, директор на Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите към Столичната община и Живко Георгиев, социолог в "Галъп".

В третата сесия "Отговорът на политиците" Екатерина Михайлова (ОДС), Владимир Дончев (НДСВ), Младен Червеняков (БСП) и Лютви Местан (ДПС) запознаха участниците с позициите на четирите парламентарно представени партии по обсъжданите теми.

След прекарването на трите дни в разговори както в малки групи, така и в пленарни сесии анкетираните попълниха отново същия въпросник, който им беше представен по време на първото интервю. Резултатите преди дискусията по нищо не се отличаваха от резултатите след всяка друга анкета. Резултатите след дискусиите регистрираха какво би било общественото мнение, ако всички граждани имаха подобна възможност да получат повече информация. Тези резултати отговарят сами на въпросите, с които започнахме:

- дали може да е толерантен българинът

- дали може да изслуша различни мнения

- дали умее да преценява аргументи

- доколко е способен да формира собственото си мнение, когато му се предоставят балансирани и ясно изложени тези.

Едва ли е наивно да твърдим, че изводите наистина засягат всички ни.