Четиво за министри, депутати и трети лица
Политическият живот в България е окован в подобни логически вериги. Социологическите проучвания са се превърнали в институцията, която извинява бездействията и насочва действията. Но дали общественото мнение наистина иска въвеждане на смъртното наказание и дали има аргументи, които биха го променили? Експериментът "Общественото мнение срещу престъпността" трябваше да отговори на този въпрос. И полученият отговор е колкото вдъхновяващ, толкова и потискащ.
На 11 октомври, петък, 55 процента от участващите в дебата искаха смъртно наказание.Те бяха убедени, че страхът от смъртното наказание ще изиграе възпираща роля срещу растящата престъпност. Те бяха убедени, че за особено тежките престъпления това е единствено справедливото наказание и че независимо какво мислят в Европа, ние българите сме други и само това най-тежко наказание ще сложи край на несигурността. Тогава, в петък, само 20 процента от участниците бяха против това държавата да убива.
На 13 октомври, неделя, 44 процента от участниците бяха против смъртното наказание и само 34 процента бяха "за". Какво се случи през тези два дни?
Първо, хората научиха, че статистиката показва, че няма пряка връзка между смъртното наказание и нивото на престъпността. Или с други думи, въвеждането на смъртното наказание няма самостоятелно значение в борбата срещу престъпността.
Второ, участниците си дадоха сметка, че смъртната присъда не подлежи на "поправяне" и че тук всяка съдийска грешка е просто убийство на невинен човек.
Трето и неочаквано, участниците се поставиха на мястото на прокурора, който трябва да поиска смъртна присъда, на мястото на съдията, който трябва да присъства на изпълнението.
Това, което хората научиха, е не дали Европа ни забранява да въведем смъртна присъда, а защо самата Европа си е забранила смъртното наказание. С други думи, ако референдумът беше в неделя, участниците в нашия дебат щяха да отхвърлят смъртното наказание.
А сега да започнем отново. Защо в България никога няма да има референдум за смъртното наказание? Защото национално отговорните политици няма да допуснат това. Те няма да допуснат това, защото социологическите проучвания сочат, че огромното мнозинство от българите е в подкрепа на смъртното наказание. А защо голямото мнозинство от българите е в подкрепа на смъртното наказание?
Първо, защото в страната господстват медии, които никога не са си поставяли за цел появата на информиран гражданин, който да знае всички аргументи "за" и "против" по обсъжданите теми.
Второ, защото политическият ни елит иска не да убеди общественото мнение в безполезността на смъртното наказание, а иска да скрие от общественото мнение, че е поел ангажимент пред ЕС да премахне смъртното наказание.
Трето, защото интелектуалният ни елит е убеден, че народ като нашия не може да не е за смъртното наказание и че отговорността на елита е да пази народа от самия него.
Експериментът "Общественото мнение срещу престъпността" потвърди някои от тъжните допускания за състоянието на обществения дебат. Общественото мнение се е капсулирало и дискусията по важните за страната въпроси е изчезнала. Във всекидневния си живот хората са престанали да търсят аргументи и решения и общественият дебат е сведен до "изразяване" на страхове, обиди и обърканости.
Но е достатъчно хората да разберат, че тяхното мнение интересува властта, достатъчно е да получат всички аргументи "за" и "против" и е достатъчно да се създадат пространства, в които различни хора с различен социален опит свободно да дебатират своите позиции и… чудото се е случило.
Не е вярно, че общественото мнение в България е консервативно, популистко и неприемащо рационални аргументи. Нашият експеримент показа друго.
Проблемът с общественото мнение в България е отсъствието на общество, което да формира мнения.