В момента разходите на компанията в България за съобразяване с изискванията на административните режими са 10-12% от Брутния вътрешен продукт годишно, показва проучване на бизнес средата, направено от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според изпълнителния директор на ИПИ Красен Станчев това е с три до четири пъти повече от аналогичните разходи на компаниите в страните от Европейския съюз.

Представители на браншови организации, областната и общинската администрация и предприемачи обсъдиха във вторник в Благоевград проектозакона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Законът беше приет от Министерския съвет на 22 ноември. В края на май правителството реши от 360 лицензионни и разрешителни режима да облекчи 120 и да отмени 74. В същото време изискванията към бизнеса продължават да се увеличават, твърдят предприемачите.

"Основната идея на закона е да се ограничи необоснованата намеса на държавата и органите за местно самоуправление в дейността на частните стопански субекти. В момента разрешение за бизнес се издава от твърде много централни и местни органи", каза ръководителят на Агенцията за малки и средни предприятия (АСМП) Иглика Станчева. Според проекта при регулиране на стопанската дейност административните органи няма да могат да налагат изисквания, които водят до нарушаване на правилата за защита на конкуренцията и до злоупотреба с монополно положение.

Междувременно Българската търговско-промишлена палата и Атлантическият клуб обсъждаха новите възможности пред българския бизнес след поканата за членство в НАТО. На срещата беше поканен и посланикът на САЩ в България Джеймс Пардю. "С поканата за НАТО правилата за българските предприемачи ще започнат да се оформят", заяви председателят на Предприемаческата камара Николин Гаврилов. Според него в момента бизнесът е разслоен, защото все няма такива правила. "Едно от задължителните условия за функционираща пазарна икономика е и контрол върху спазването им", каза още Гаврилов.