Д-р Георги Михайлов е завеждащ трансплантационното отделение на Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания в София. Кандидат е на медицинските науки, има придобити специалности по педиатрия и хематология. Специализирал е в Австрия, Франция и Германия. Член е на европейската организация по трансплантация на костен мозък. Заедно с други специалисти по трансплантация д-р Михайлов реагира остро на идеята, лансирана от председателя на комисията по здравеопазване доц. Атанас Щерев гражданите да декларират предварително съгласието си да станат донори и тъкани след смъртта си. Сега у нас се прилага така нареченият принцип на презумптивно съгласие, според който всеки е потенциален донор, ако не е декларирал писмено отказ.

- - -

Д-р Михайлов как гледате на предложението в новия закон за трансплантацията да залегне принципа гражданите да подписват не декларация за отказ от донорство, а декларация за съгласие?

- В световната практика са познати два подхода. При първия човек декларира пред съответната институция, че при евентуален инцидент и настъпване на мозъчна смърт той е съгласен да стане дарител на органи за трансплантация. Вторият подход е така нареченото презумптивно съгласие, при което всеки човек, който не е изявил изрично волята си, че не желае да бъде дарител, при наличието на такъв инцидент по преценка на медицинския екип неговият орган може да бъде използван за даряване и трансплантации.

На пръв поглед няма разлика...

- Да, така е, но ако ги разгледаме от фактологична и религиозна гледна точка, нещата са много различни. Има много примери в медицинската практика и по тази тема са много дискусии. Човек трябва да има изключително фаталистично мислене, за да реши, първо, че ще му се случи инцидент, който ще го лиши от живот, и, второ, да декларира пред някаква институция, че ако това се случи, той е готов да стане донор. Една такава композиция в съзнанието е житейски нереална. Затова повечето страни в Европа и в САЩ, а това са големите страни в съвременната трансплантология, въпросът е решен с т.нар. презумптивно съгласие, според което, ако човек приживе декларативно не е заявил волята си, че не желае да бъде донор поради религиозни етични или каквито и да други съображения, той може да бъде дарител, ако е в състояние и не може да бъде върнат към живота.

Трябва да се знае, че медицинският екип не може да спекулира с това състояние, защото, преди да се пристъпи към обсъждане на възможността негов орган да бъде ползван за донорство, има серия от условия, които са уредени в закони и наредби. След като започна да се прилага този принцип, през последните години органната трансплантация в света направи един изключителен възход. В представите на хората тя е започнала със сърдечната трансплантация, но вече са добре развити бъбречната и чернодробната трансплантация и се спасяват хиляди хора. Опитват се трансплантации на други органи, опитват се комплексни трансплантации и т.н. Пътят в общественото съзнание не е изминат лесно. Има много много случаи, потрисащи съзнанието. Един от тях ние наричаме ефект на Никълъс. Това е едно момче - дете на американски туристи, което е разстреляно при инцидент в Италия. Докато е в състояние на мозъчна смърт, става дискусия в медицинския екип, че то може да стане дарител независимо от ужасната ситуация. Родителите, които са хора с изключително човешко мислене, се съгласяват. Това дете спасява трима болни в света. Три негови органа са експлантирани и са трансплантирани в рамките на 24 часа. Това се подема от пресата, разяснява се ефектът. И донорите в Италия за една година нарастват с десетки проценти.

В кои страни се прилага принципът на декларираното съгласие?

- Така е в Германия, където обаче има сериозни исторически причини да се отнасят внимателно към проблема с донорството. Но Германия в момента изпитва много сериозни затруднения в реализирането на своята трансплантационна програма във всяко едно направление. В същото време тя е една от страните, които са най-развити, но среща затруднения с практическото, а не експериментално реализиране на трансплантационните програми.

Как стои въпросът с трансплантациите на костен мозък?

- Нашите проблеми опират до други аспекти, защото при нас донорството е живо.

Трансплантация на костен мозък ние правим от пет години. Тази дейност има две направления. Едната е автоложната трансплантация, при която ние вземаме клетъчен материал от самия пациент и след като го положим на масирано лечение, му трансплантираме неговите собствени кръвотворни клетки, за да възстановим неговата кръвна тъкан и имунната му система. Това направление борави с голяма група болести - различни туморни заболявания.

Годишно в Европа се извършват около 12 000 автоложни трансплантации. Ние правим по 20 годишно, което никак не е малко за нашите възможности. Започнахме стъпка по стъпка, най-напред с автоложните трансплантации и през 2000 г. Направихме първата донорска трансплантация. Тя има значение при някои много тежки заболявания, каквито са острите левкемии, таласемичния синдром и др. - там е незаменима. Тя обаче много по-трудна и изисква много повече финансови средства. Тук има и един друг проблем. Да бъде намерен дарител в рамките на фамилията, чиито тъкани са съвместими с реципиента, за нас е изключително важен въпрос. Но поради ниската раждаемост в България, а и в много страни в Европа, хоризонталната линия (братя, сестри), в която има най-голяма вероятност да се намери дарител, е изключително къса. Във вертикалната линия между родители и деца пък е по-малко възможна. Шансът да се намери донор във фамилията е само 25 процента. Той обаче би се покачил на 50%, ако имаме възможността да намерим съвместим донор извън семейството и при наличието на донорска банка, която да участва в европейската банка.

Как донорът попада в банката?

- Доброволно всеки един от нас може да отиде в съответния център и лабораторията, която го обслужва, да изследва неговата тъканна съвместимост. Тук са много важни общественото мнение и нагласите, защото това въпрос, който може да касае всеки един от нас в даден момент. Ние работим с кръвната банка на "Пирогов". Когато вие станете доброволен донор, всъщност нищо не давате, чрез едно обикновено кръвно изследване се определят само параметрите на тъканната съвместимост и информацията остава. И ако някой ден вашата формула на съвместимост съвпадне с някой пациент, който има нужда от донор, ние ви поканваме да станете жив дарител, ако състоянието ви го позволява разбира се. Тогава, по една безвредна за дарителя манипулация, която прилича на диализа, ние изтегляме кръвотворните клетки. Кръвта на донора преминава през един апарат и ние събираме само тези клетки, които могат да бъдат използвани за възстановяване на имунната и кръвотворната система на реципиента.

Много често по националните медии текат призиви за финансова помощ за трансплантация на костен мозък чужбина при заболявания. Какви са причините това да не се прави?

- Първият проблем е психологически. Все още, когато става дума за елитни достижения на медицината, българският гражданин не вярва или не знае, че едни такива проблеми могат да се решат в неговата държава. В други случаи, когато ние смятаме, че всички възможности за лечение са изчерпани и дори транспрограмата няма да подобри прогнозата на пациента, естествено е родителите да не вярват и те търсят каквато и да е помощ. Едни тръгват да търсят възможности за трансплантация в чужбина, други по знахари, трети по баячки.

Но най-сериозният проблем е, че в българската донорска банка има много малък брой дарители и по тази причина ние не сме акредитирани в европейската тъканна банка. Това беше една от причината по телевизията да потърси помощ едно момчетата - нашият пациент Антон. Ние поддържахме неговото заболяване в едно балансирано състояние 10-11 месеца, но в България нямаше донор. То замина за Израел и тъй като Израел е член на евробанката, беше намерен донор. Колкото по-бързо изградим донорската банка, колкото повече хора се обърнат към нея толкова по бързо ще бъдем вързани с веригата на евробанката и този проблем ще отпадне. Гръцката донорска банка има например 10 000 дарители, а българските донори са не повече от 300. При това ние не сме убедени, че ако ги поканим, всички ще се отзоват.

Какви нови перспективи има пред костно мозъчната трансплантация?

- През XXI век в медицината тече истинска революция. В момента вече съществуват такива методи на лечение на заболявания, които на пръв поглед нямат нищо общо с трансплантологията. Наскоро колеги от Дюселдорф имплантираха стволови клетки от костен мозък в коронарни съдове като начин за лечение на миокардния инфаркт. Това, което ние сега започнахме да правим, е едно направление в лечението на автоимунните заболявания чрез трансплантация на костен мозък. Такава е мултипленната склероза. Успехите са много сериозни, дано се затвърдят. В света вече са трансплантирани над 100 души, а ние вече работим върху първия пациент по международна програма. Но ако нямаме обществено разбиране и подкрепа на институциите, всичко би се превърнало на пух и прах. Програмата за трансплантация на костен мозък трябва да стане национална програма, да бъде призната от Министерството на здравеопазването и да има целево приоритетно бюджетиране. Цената на една трансплантация в България поради ниската цена на престоя в болница и скромното заплащане на професионалния труд е в пъти по-ниска от цената в един реномиран западен център, а възможностите са абсолютно същите.