Днешният Никулден 2002 в известна степен наподобява онзи от 1996 г. Преди шест години денят, в който празнуват банкерите, беше в навечерието на вземането на политическото решение от кабинета на Виденов за затварянето на 20 банки. Шест години по-късно големите поражения са в другия сектор на празнуващите на Никулден - риболовците.

Според всички данни от държавата и неправителствените организации рибните запаси у нас намаляват драстично с всяка изминала година. Докато през 80-те години този проблем се обясняваше с промишленото замърсяване на водите, последното десетилетие протича под знака на безнаказаното бракониерство. На практика контрол върху стопанския и любителския риболов не се осъществява, въпреки че всяка година държавата събира само от билети за любители сума между 1 млн. и 1.5 млн. лв.

50 000 души ловят без разрешителни

Данните сочат, че за 2002 г. близо 50 000 души не са си подновили риболовните билети, чиято цена е 15 лв. годишно. Докато преди три години са били издадени около 125 000 разрешителни за въдичари, през този сезон те са едва 75 000. Това означава, че масово се лови без внесена такса. Причината е, че водоемите са оставени безстопанствени, а контролните органи от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и Националното управление по горите не извършват проверки. Неправителствените организации като Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ) нямат право на контрол върху водоемите.

Бездействието на контролните органи се улеснява и от факта, че не съществува реален механизъм, по който да им се потърси сметка. Въдичарите въпреки своята многочисленост нямат своя организация. В СЛРБ членуват не повече от 15 000 риболовци, а като цяло съюзът обслужва предимно интересите на ловците, чието членство в съюза е задължително. По тази причина спортистите риболовци могат да действат предимно чрез специализираната преса и електронните издания.

Рибата е подложена на изтребление по няколко начина. Първият и най-масов е ловенето от бракониери с мрежи, което се извършва в 219-те държавни язовири и в реките. В електронното издание "Фишинг мания" например съществува постоянна рубрика "Внимание, бракониери!", поддържана от въдичари спортисти, чиито сигнали се изпращат до контролните органи. "Колегите масово се оплакват, че на местно ниво риболовните инспектори и лесничеите или са неспособни, или не желаят да се справят с проблема", твърди Александър Въндев, уебмайстор на страницата.

Парадоксалното е, че контрол не се прилага дори на места, където по традиция се събират огромен брой бракониери. Такива например през зимата са разливите на Струма след Благоевград и вировете на Искър около гара Роман. Там през студения сезон местните жители ловят по метода на "драскането", като с едри тройни куки и резки движения закачат за гърбовете и коремите рибата от вида скобар. При "драскането" на 20 кг уловена риба има поне още толкова ранена от куките. Всеки бракониер приключва риболова си с 15-20 кг улов на ден при разрешена норма 3 кг. Въпреки че местата за "драскане" се знаят от всички, точно там охрана минава съвсем рядко. "Пресметнахме, че държавата събира от таксите за билети за любителски риболов близо 1 млн. лв., а в миналите сезони и повече, казва Александър Вулев, главен редактор на сп. "Български риболовец". През миналата година пускахме запитвания на цели страници какво получават риболовците срещу това и къде всъщност отиват тези пари, но нямаше отговор."

Риболовът с мрежи - 60 ст. на декар годишно

Проблемът с липсата на контрол и обезрибяването беше обсъждан на кръгла маса, проведена на 5 ноември в сградата на СЛРБ. Повечето от присъстващите там въдичари за пръв път видяха на живо служител на ИАРА - ведомството, чиито инспектори по закон трябва да контролират риболова и да проверяват билети. Служителят на агенцията Стамен Йончев пристигна с половин час закъснение и докладва, че ИАРА е извършила зарибяване тази година за 100 000 лв. Той се обиди, когато беше запитан от международния съдия по спортен риболов Румил Лачев какво е станало с останалите 800 000 лв., събрани от таксите за билети.

На същата среща, в която бяха ангажирани предимно неправителствени организации, се оформи мнението, че Законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА) се нуждае от коренна промяна. Законодателството е твърде либерално по отношение на понятието "стопански риболов", което беше регламентирано при приемането на ЗРА през април 2001 г. Според този закон таксата за риболов с мрежи от частни лица и фирми на 1 дка водна площ във вътрешните затворени водоеми е 60 ст. годишно. Минималната сума, която трябва да се плати, е 50 лв. и срещу това се дава легално право на изгребване на рибата в цели участъци от държавните язовири. В договорите има и клауза за задължително зарибяване от извършващите стопански риболов. По този повод пред радио "Нет" председателят на СЛРБ доц. Христо Михайлов заяви, че няма нищо по-лесно от съставянето на фиктивен протокол за зарибяване. Представителите на повечето организации предложиха понятието стопански риболов в държавните водоеми да се регламентира само като отглеждане на риба в садки, но не и като ловене с мрежи.

Новите висаджии

Емблематичен е случаят с язовир "Сопот". В началото на годината ИАРА беше затрупана от сигнали на въдичари за изгребване на рибата от страна на арендатори на водоема, който е разделен на участъци за стопански риболов на троянската фирма "Елит" и на ЕТ "ВИС - 5". Проверката констатира, че "ВИС - 5" не изпълнява договора си в частта му за зарибяване и подновяване на лиценза въпреки многократните подкани. Агенцията констатира също, че във водоема не се извършва нито стопански, нито любителски риболов очевидно поради факта, че рибните запаси в "Сопот", който е публична държавна собственост, са на изчерпване.

Положението на язовир "Сопот" е само част от общото в страната. Тази година например само при проверка на язовир "Студен кладенец" са били събрани над 10 км мрежи, незаконно спуснати във водоема. По данни на активисти от ловно-рибарското дружество в Казанлък през януари в язовир "Копринка" за една нощ са замръзнали във водата няколко километра бракониерски мрежи, които престояли няколко месеца заради продължителното застудяване и са уплели в себе си тонове риба, която впоследствие умира. По същия начин се обезрибяват язовирите "Искър", "Цонево", "Жребчево" и т.н. Севлиевските въдичари твърдят, че на язовир "Александър Стамболийски" шета безнаказано лодка тип "тутраканка", собственост на известен бракониер от региона. За подобни нарушения, ако въобще бъдат хванати, бракониерите подлежат на глоба около 1000 лв. В повечето случаи обаче се стига само до отнемане на мрежите, които най-често се внасят от Турция.

Бракониерският улов се пласира най-често в специализираните магазини за риба и рибни продукти, а в по-малките селища се предлага и в директна продажба на пазарите. В магазините, където все пак държавните ведомства упражняват контрол, рибата се оформя документално като част от друга партида, закупена от рибната борса, и се пуска в продажба. Съществуват сериозни съмнения, че "стопанските риболовци" не декларират улова си и в доста случаи той се пласира на черно. Валери Баронов от Асоциацията на производителите на риба твърди, че по официални данни уловът от този вид риболов съставлява не повече от 1% от общата консумация у нас. Това означава, че или част от улова не се декларира, или секторът е с ограничен пазарен дял и закриването му в ЗРА не би довело до сътресения в бизнеса с риба и рибни продукти.

Промените в ЗРА - връщане с 12 години назад

В момента държавните органи предприемат точно онези мерки, от които никой не се нуждае, вместо да помислят за усъвършенстване на ЗРА и механизмите за контрол. Във вторник Колегиумът на земеделското министерство прие проект за изменение и допълнение на закона, но само в частта му за улов на пъстърва. Всъщност наложената забрана за риболов на пъстърва в дните от понеделник до петък не е нищо друго освен връщане към стария закон, действащ и по времето на Тодор Живков. По този начин се ограничават правата само на спортистите въдичари, които имат право да ловят пъстърва само в празнични дни, по осем бройки. Промяната само на хартия обаче едва ли ще спре случаи като документираното наскоро мародерстване с мрежи на пъстървата на яз. "Белмекен" например. Върната е и забраната за риболов с въдица от лодка. За отмяна на стопанския риболов с мрежи в държавните водоеми обаче не става дума, въпреки че проведената кръгла маса в СЛРБ настоя именно за такива промени. Единственото положително в проекта на земеделското министерство е условието, че при продажба на риба трябва да се представя копие от декларация за произход и ветеринарно свидетелство, както и копие от платежния документ. При стриктно следене за този вид документация е възможно да се пресече поне една част от бракониерски уловената риба, която впоследствие се пласира на пазара.

Възможният икономически ефект

За разлика от България в страните от Западна Европа икономическият ефект от любителския риболов е много по-голям от стопанския. На първо място, в страните от ЕС частни лица и фирми нямат право да ловят с мрежи в държавните вътрешни водоеми, а във Великобритания екоорганизациите в момента се борят за ограничаване на този вид риболов и в крайбрежната зона. Освен това у нас се получава така, че срещу 15 лева такса всеки може да лови риба в ограничени и дори неограничени количества предвид липсата на контролни органи, които да съблюдават спазването на дневната норма от три килограма. Липсва ясна диференциация между улова на ценни видове, като шаран, сом и пъстърва например, и плевелни риби като каракуда, червеноперка и костур - всички те се ловят срещу 15 лева годишно, като единствената фиксирана норма е тази за минималния допустим размер на рибите. Законотворецът дори е наложил лимит върху допустимия за улов размер на рибата костур - вреден вид, който се храни с хайвера на полезните риби.

Във Великобритания, Франция и Белгия например, където част от реките за разлика от България не са държавна собственост, а се стопанисват в отделните си участъци от общините, през чиито землища минават, както и от частни лица, например съществуват локални регламенти за улов на пъстърва срещу съответното заплащане. У нас скъпо удоволствие като пъстървовия риболов е разрешено на съвсем сиромахомилски начала. Цената на една балканска пъстърва, уловена във високопланинска река, е доста повече от седемте лева, плащани в магазина за американската пъстърва, която е отглеждана в рибарник, хранена е с фуражни смески и вкусовите й качества са далеч под тези на балканската. Уловът на пъстърва в Западна Европа е превърнат в част от селския туризъм, докато у нас този сектор все още не е развит не толкова поради липсата на подходящи реки, колкото на ограничените рибни запаси.

Несполучлив на много места в България се оказа и експериментът с отдаването на общински водоеми под аренда, срещу което арендаторите определят режим на риболов със събиране на допълнителна такса. В повечето случаи на подобни водоеми се плаща три лева вход, като уловът се заплаща след това на килограм. Проблемът е в това, че повечето арендатори непрекъснато изгребват рибата от водоема и пускат нова в него, като по тази причина няма създадени трайни навици на кълване. Въпреки това не е далеч моментът, когато риба ще може да се лови само в този вид водоеми, ако тенденцията към обезрибяване на държавните водоеми не бъде пресечена.

- - - -

Улов на риба от язовири през 2001 г.

Видове тона

Шаран 880.1

Толстолоб 402.6

Бял амур 17.5

Сом 3.5

Канален сом 26

Балканска пъстърва 1

Дъгова пъстърва 16.5

Сивен 2.7

Червеноперка 2.7

Каракуда 138

Платика 4

Речен кефал 4.3

Костур 5.5

Мряна 2.9

Бяла риба 4.5

Уклейка 3

Щука 0.2

Скобар 6.5

Лин 1.5

Езерен рак 0.8

Друга риба 109.3

Източник: Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)

- - - -

До края на годината общият улов и производство на риба ще нарасне с около 14% спрямо 2001 г. и ще достигне 9547 т според прогнози на Министерството на земеделието и горите. Добрите резултати се дължат на възобновяването на износа за ЕС, който беше забранен през 1999 г., тъй като предприятията не отговаряха на санитарните изисквания.

В страната са регистрирани 45 шаранови, 29 пъстървови и 3 смесени специализирани рибовъдни стопанства. Производството в тях през миналата година е 1614 т. Най-значително е производството на пъстърва (845 т) с дял 53% от общото производство на риба през годината. Отглеждането на пъстърва е свързано с доста разходи - скъп комбиниран фураж, медикаменти за лечение и профилактика на рибата, по-високи разходи за електроенергия за подобряване на хидро-химичния режим на водата и др. Около 34% е делът на произведения шаран (544 т). Търсенето на шарана обикновено има сезонен характер, като обичайно нараства повече около Никулден. Въпреки това обаче поради относително постоянната му и не много висока цена се наблюдава почти целогодишна консумация.

За 2002 г. се очаква годишната консумация на риба и рибни продукти да нарасне с около 6% спрямо 2001 г. Средно на лице от домакинствата се предвижда тя да бъде около 3.5 кг. България е сред страните, консумиращи най-малко риба в света. Ниското потребление се дължи на свитите потребителски възможности на населението, нарастващите цени на рибата и липсата на култура на хранене. Няма добра организация на пазарите за прясна риба и това до голяма степен създава условия за спекула от страна на търговците на едро, които поддържат по-високи цени на рибата по Никулден, когато традиционно консумацията е по-голяма.