Мария Шишкова: Третият сектор е в PR криза
-------------------------------
Как оценявате от вашата гледна точка отношенията между бизнеса и неправителствените организации?
- Моето лично мнение е, че все още контактът не е много активен. Тези отношения са спорадични и редки и може би невинаги толкова ефективни. Предполагам, едната от причините е, че доскоро една немалка част от неправителствените организации (НПО) разчитаха основно на големите донори в лицето на Световната банка, USAID и т.н. Най-вероятно изтичането на срока на тези донорства ще накара голяма част от НПО да станат по-активни в търсенето на контакти към бизнеса.
Какъв е опитът на "Еймс хюмън кепитъл" при общуването с третия сектор?
- Ние работим с такива сдружения от много години. Наши клиенти са големи НПО, спонсорирани от USAID, и в случая ние сме тяхна обслужваща организация. Нашата компания е член Форума на българските бизнес лидери, също неправителствена организация, чиито членове са основно компании. Там по понятни причини контактът е много активен и всички проекти са правят благодарение на помощта на бизнеса.
Имаме и други контакти с НПО, но не са много. Стряскащо е човек, като си помисли колко организации има и какво би се случило, ако всички те се обърнат към него. Това би отнело голяма част от времето и усилията му. Иначе основно работим с Българския червен кръст (БЧК). Контактът ни беше почти личен. Не става въпрос за големи суми, защото не искам да си закачам медал за смешни пари, но се надявам, че по подобен начин и други компании биха реагирали, за да се получи ефектът на натрупването. Освен това ние работим с Форума на българските бизнес лидери и там влагаме не просто средства, но и доста време, тъй като ръководим един от проектите на организацията, свързан с консултантски услуги към завършващи студенти - как да си намерят работа, как да се адаптират към българския пазар, какво представлява бизнесът, какви видове професии има и т.н. Това е другият аспект на въпроса - дарението може да бъде не само финансово, но и като време, усилие, консултация. Например една от идеите, която представител на USAID сподели, е, че бизнесите могат да помогнат на НПО с писането на бизнес план или с качествено изготвено счетоводно представяне на документите. Това ще помогне пък за имиджа на организацията към други бизнеси.
Защо се получава така, че третият сектор и компаниите все още не могат да си говорят на един език?
- Едната от причините, поради която контактът между неправителствения сектор и компаниите не е много плътен, е, че НПО или поне част от тях още не са разбрали, че към бизнеса трябва да се подходи с език, познат на компаниите. Тъй като бизнесът в България не е много лесен, затова и усилията му са фокусирани в огромна степен към самия него. Не е логично да се обвинява бизнеса, че той не подава ръка на третия сектор, в никакъв случай. В крайна сметка бизнесът е свикнал да поддържа партньорски отношения и за да може неправителственият сектор да стигне до конкретните хора, които го интересуват, към тях трябва да се подходи по чисто търговски начин. В този смисъл НПО трябва да положат усилия за изграждане на умения за продаване, опознаване на бизнеса и подхождане индивидуално към всяка една компания, към всеки един човек. Сега ще направя още една крачка - смята се, че единствената причина, поради която бизнесът може да протегне ръка на неправителствения сектор, е възможността за допълнителен имидж и реклама. Да, за някои организации наистина е така, но това не важи за всички и ако се подхожда от всички НПО с това меркантилно разбиране към бизнеса, то бизнесмените, които биха могли да бъдат истинските, лоялните, съпричастните партньори със сигурност биха се отдръпнали. Аз вярвам и виждам, че повечето хора от бизнеса, с които работим, имат усещането за дълг към обществото и това не са празни думи. За да успее, неправителственият сектор трябва да се среща и да говори повече с бизнеса, но не с високопарни приказки и общи понятия, а с ясни конкретни послания и с резултати, които са видими, за да може бизнесът след това да поеме инициативата.
Възможно ли е според вас компаниите да се притесняват, че могат да бъдат излъгани, и да се страхуват, че отпуснатите от тях средства няма да отидат по предназначение?
- Признавам си, че аз имам такива опасения и предполагам, че една от причините подобни опасения да съществуват у мен, а сигурно и у други компании се дължат на отрицателната публичност, която си създадоха не малко фондации. В тази връзка, за да можем ние да бъдем съпричастни към даден проект или организация, за нас ще бъде от огромно значение проектите да са абсолютно прозрачни и да може да се проследи къде отива всяка стотинка. Бизнесът е свикнал да работи с пари, с парични потоци, да ги управлява и машинации особено когато става въпрос за дело с благороден характер биха могли да отблъснат определени хора и компании от по-дългосрочно сътрудничество.
На какво се дължи това негативно отношение към дейността на НПО и какво ще ги посъветвате, за да подобрят имижда си?
- Преди всичко да подходят към въпроса по начина, по който би подходила и бизнес организация като към PR криза. Негативните нагласи сигурно са създадени от една минимална част от фондациите и предполагам, че не са повече от 3-4-5 %, но нали знаете, че една лъжица катран в бурето с мед отравя вкуса на цялото буре. Това, което трябва да направи неправителственият сектор, е да помисли за управление на своя имидж и за развиване на маркетингова политика на сектора и на всяка организация поотделно. Това не трябва да се свързва само с изготвяне на брошури, а да обхване пълния аспект от инструменти в областта на PR и на маркетинга, за да може този сектор да подобри имижда и името си. Част от тези дейности е и активният контакт с бизнеса и показването, доказването и въвличането на конкретни проекти биха могли също много да спомогнат за подобряване на мнението за неправителствения сектор. Един съвсем човешки разговор, който не е свързан с настойчиво похлопване на вратата и обвинения:"Вие не мислите за хората в нужда и сте потънали в самодоволство!" във всички случаи ще доведе до по-добри резултати и до оправяне на имижда.
Има ли някакви законодателни или административни пречки, които спират бизнеса за участие в проекти на третия сектор?
- Доколкото знам, има някакви данъчни облекчения за суми, които се подават към третия сектор. Миналата седмица, когато след дискусията се върнах в офиса и помолих нашия финансов директор да ми разкаже за тези облекчения, ограниченията и условията ми се видяха толкова много, че реших да навляза в подробности едва когато ми се наложи заради конкретен проект. Останах с впечатление, че това е някакво облекчение в кавички, което всъщност е облекчение повече на думи, отколкото реално насърчаване за партньорство.
Каква беше 2002 г. за "Еймс хюмън кепитъл"?
- Беше основополагаща, беше като ново начало. Освен това 2002 г. беше свързана с въвеждането на няколко нови услуги и скъпи продукта на българския пазар като инструменти за личностен професионален анализ, анализ на екипите. Ние сме единствените в страната, които сме официално лицензирани и сефтифицирани да прилагат системата за анализ на Томас - известна британска консултантска компания. Щастливи сме, че от 2002 г. нашето име се свързва не само с подбор на висококвалифициран персонал или пък обучение на кадри, а и услуги, свързани с изграждането на дългосрочна стратегия за работата с най-ценния капитал на компанията - хората. Започнахме проекти, свързани с изследване на мнението и мотивацията на служители и то в български компании. Радва ме, че вече определено говорим за узряване на българския бизнес - чисто психологически, като опит и финансово. Доскоро се смяташе, че подобни услуги са лукс и че те са полезни и хубави, но пък бизнесът все още не може да си ги позволи. Това ми е желанието и мечтата за нашата компания - да не сме частични доставчици на една услуга, а да бъдем интегриран партньор на нашите клиенти в областта на човешките ресурси. Много ми се иска да продължи тази практика в България - много бързо да се възприема най-новото в световния опит, което съм забелязала, че е факт.