Методът на поръчките и методът на процесите са разпространени начини за изчисляване на себестойност за целите на финансовата отчетност, но също така са начини за предоставяне на информация за нуждите на ръководството на предприятието при вземането на управленски решения.

Метод на поръчките (Job Costing)

Методът на поръчките е подходящ за определяне на себестойността, когато предприятието е възприело системата да произвежда по конкретни поръчки на клиенти. При тази система предприятието получава и одобрява поръчка за определен вид и количество продукти, включва тази поръчка в производствената си програма, планира и набавя необходимите суровини и материали и я пуска за изпълнение.

На поръчката се дава определена идентификация, обикновено номер. Ресурсите, вложени пряко за изпълнението на тази поръчка - материали и труд - се отчитат с първични документи, на които е посочена идентификацията (номера) на поръчката. За преките материали такъв първичен документ обикновено е "искане" за материали, с което складът ги отпуска на началника на съответното производствено звено. За прекия труд първичният документ е "работна" или "маршрутна" карта, на която е отчетено времето на работа върху поръчката, обикновено по смени, операции и/или видове труд ("специалности").

Исканията за материали и работните карти се остойностяват по съответните действителни единични цени и по часови ставки. По този начин се получава стойността на преките разходи за изпълнение на всяка една поръчка.

За да се получи пълната производствена себестойност на дадена поръчка, към преките разходи, свързани с нея, се добавя определен дял от непреките общопроизводствени разходи. Непреките разходи се разпределят по поръчки на базата на определени показатели за тяхното използване. Така например разходите за амортизация на дадена машина могат да се разпределят на база общо машинно време от тази машина за дадена поръчка (отчетено също с работна карта). Разходите за непряк труд могат да се разпределят на база общо машинно или човековреме за дадена поръчка. Използваните показатели за разпределение на непреките разходи имат различни степени на прецизност в определянето на дела на дадена поръчка от общите ресурси, т.е. водят до по-близко до действителността или до по-условно разпределение според възможностите за отчитане и възприетата от ръководството на предприятието политика.

С разпределянето на общопроизводствените разходи върху поръчките се определя себестойността на отделните поръчки, на която се основава себестойността на продадената продукция при формиране на нетния финансов резултат или на незавършеното производство в баланса на предприятието. За целите на ценообразуването, т.е. извънсчетоводно, върху производствената себестойност на отделните поръчки могат да се разпределят разходите за реализация и разходите за организация и управление. По този начин се установява минималната продажна цена за всяка поръчка, под която предприятието би работило на загуба.

Методът на поръчките може да се използва не само при работа с конкретни клиентски (т.е. външни) поръчки. Предприятието може да организира производствената си дейност, като изпълнява вътрешни поръчки по определена програма. За целите на отчитане на себестойността вътрешните поръчки не биха се различавали от външните. Също така следва да се отбележи, че се очаква поръчките да се изпълняват в относително кратък срок, т.е. методът не се прилага при дългосрочни договори за изграждане/производство на големи обекти.

Метод на процесите (Process Costing)

Методът на процесите се прилага за определяне на себестойността на произведената продукция, когато методът на поръчките не е приложим поради непрекъснатия характер на производствения процес. При непрекъснат процес, чийто резултат е хомогенен продукт, не различаваме отделни поръчки или партиди. В резултат на непрекъснатия характер на производствения процес незавършеното производство във всеки един момент е във вид на обща маса, в която не могат да се различат отделни изделия. Примери за подобни непрекъснати процеси са химическите и фармацевтичните производства, както и производството на големи обеми стандартни изделия с ниска единична стойност.

При метода на процесите производственият процес се разглежда като "черна кутия", чиито вход и изход са обект на анализ. "Входът" на процеса са суровините, материалите и трудът, които влагаме (под формата както на преки, така и на непреки разходи). Стойността на "входа" ни е известна, тъй като тя се равнява на цените на придобиване на вложеното. Също така известни са ни количеството както на "входа", така и на "изхода" (в резултат на непосредствено измерване). Ако условно приемем, че нямаме незавършено производство, стойността на "изхода" на процеса ще се равнява на стойността на "входа". Необходимо е само да разпределим тази обща стойност между получените на "изхода" количества съответно на готова продукция и на отпадък.

Съществуват различни подходи при разпределянето на производствените разходи между готовата продукция и отпадъка. Един възможен подход е да приемем, че разходите се отнасят пропорционално на количеството без значение дали това е количество готова продукция или количество отпадък. Друг, противоположен на този подход е да се съсредоточим изцяло върху готовата продукция, като я оценим по пълната стойност на "входа", а на отпадъка дадем нулева стойност. Най-разпространен е подходът, който стои по средата между описаните два. При него на отпадъка се дава някаква стойност, която обикновено е по-голяма от нула и по-малка от стойността на същото количество готова продукция. Този подход обаче изисква използването на статистически или исторически данни за производствения процес за определяне на "нормален" (технологичен) отпадък, който се оценява по нетна реализуема стойност, и "наднормен" (нетехнологичен) отпадък, който се оценява по единичната стойност на готовата продукция.

Дотук разгледахме определянето на себестойността по метода на процесите при отсъствие на незавършено производство. Тъй като обикновено имаме незавършено производство, в действителност подходът е малко по-усложнен. Незавършеното производство обикновено се разглежда като готова продукция, която е на даден етап преди завършеност. Определя се каква част от общите разходи са вложени на този етап, например вложени са 100% от преките материали и 50% материали и труд (вкл. непреки) по обработката. Като се използват процентите съответно за вложени преки материали и вложени разходи за обработка за количествата незавършено производство на всеки отделен етап до завършеност, се приравнява общото количество незавършено производство към друго, по-малко количество готова продукция и се остойностява по средната стойност за готовата продукция.

Съпоставка на двата метода

Обобщавайки, бихме могли да кажем, че методът на поръчките и методът на процесите не са принципно различни. Основните допускания при прилагането на двата метода са, че разходите са преки и непреки, че непреките производствени разходи се разпределят върху (добавят към) преките на базата на определени показатели за различните дейности. Различията идват от възможностите ни да "следим" продукта, който произвеждаме, през производствения процес. Най-общо бихме могли да кажем, че, когато процесът е "прозрачен" и може да се раздели на отделни операции върху отделни изделия, използваме метода на поръчките. Когато процесът е "черна кутия" и не сме в състояние да следим отделни изделия (или не е разумно от гледна точка на разходите по отчетността), използваме метода на процесите.

Въпреки това по отношение на двата метода остава важният въпрос за определяне на базата и начина на разпределение на непреките разходи. Този въпрос изисква допълнителни подробни разяснения, които ние не сме разгледали в детайли в нашия отговор.