Въпреки заявената воля за промени в конституцията, които да позволят провеждането на съдебна реформа, НДСВ вероятно ще бие отбой, тъй като все повече надделяват мненията, че за това ще е необходимо Велико народно събрание. Ако това се случи, управляващите ще трябва да избират дали да се саморазпуснат доброволно, или да се откажат от радикалните си идеи, свързани със структурата и функциите на съдебната власт.

Тезата, че основният закон трябва да бъде променен тази година, беше изразена във вторник от представители на всички политически сили и от двама конституционни съдии. От техните изказвания се разбра, че НДСВ няма да предприеме промени, които изискват Велико народно събрание (ВНС). Последната дума ще е на Конституционния съд (КС), който трябва да разтълкува какво означава "промяна на формата на държавното управление" и в прерогативите на кое народно събрание е тя. Управляващите се опасяват, че КС ще бламира желаните от тях реформи, както направи с промените в Закона за съдебната власт, ако реши, че само Велико народно събрание може да променя статуквото в съдебната система.

Първите сигнали за това дойдоха от председателя на Конституционния съд Христо Данов и от бившия му колега Станислав Димитров във вторник. От техните изказвания стана ясно, че за да мине прокуратурата към изпълнителната власт и за да се въведе контрол върху дейността на главния прокурор, ще е необходимо решението да бъде взето от Велико народно събрание. Това беше изтълкувано от БСП като услуга за СДС, още повече че Надежда Михайлова подкрепи идеята за Велико народно събрание. В понеделник премиерът и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски декларира, че ще има промени в конституцията, свързани със съдебната система, но не се обвърза със срокове. Президентът Георги Първанов обяви същия ден, че до края на годината лично ще инициира промени в основния закон, които ще засегнат и съдебната система.

"В правната доктрина няма спор по въпроса, че изваждането на прокуратурата от системата на съдебната власт е промяна на формата на държавното управление, защото тя е висш държавен орган", каза проф. Стефан Стойчев от катедрата по конституционно право в Софийския университет. "Проблемът идва оттам, че за да се свика Велико народно събрание, инициативата трябва да е на две трети от депутатите и действащият парламент трябва да се разпусне доброволно. Този доброволен отказ от власт ще повлече и правителството, което по конституция е длъжно да подаде оставка пред новосформираното народно събрание. Тук съществува огромен риск, защото то може да я приеме", обясни проф. Стойчев. Според него няма пречка обикновено народно събрание да приеме механизъм как да става искането на имунитета на главния прокурор, да разреши продажба на земеделска земя на чужденци, да даде право на местните органи да определят някои данъци и др. Според него обаче, за да се въведе задължение на главният прокурор да се отчита пред парламента, както предлага Министерството на правосъдието, е необходимо Велико народно събрание.

"В никакъв случай няма да свикаме ВНС, имаме достатъчно друга работа да вършим", заяви пред "Дневник" депутат, близък до ръководството на НДСВ. Няма да е никаква изненада, ако КС обяви такова решение, признаха членове на ръководството на царската формация. Този месец Конституционният съд ще разтълкува по искане на СДС и главния прокурор Никола Филчев дали могат да се направят радикални промени в конституцията от обикновено народно събрание.

Надявам се, че няма да се стигне до свикване на Велико народно събрание, каза Несрин Узун от ДПС. Ако съдебната реформа изисква промяна в конституцията, личното ми мнение е промяната да се извърши в рамките на този парламент, добави той. Лидерът на СДС Надежда Михайлова пък заяви, че ако има политическа воля, нищо не пречи да се свика Велико народно събрание по промените в конституцията. За да може държавата да бъде съхранена, тя трябва да бъде реформирана, а това може да стане само с промени в конституцията, посочи Михайлова.

"Станков направи опит за някаква реформа, която се оказа несполучлива, защото се опита да вкара министъра на правосъдието като решаваща личност в правораздавателната система - нещо, което никъде по света го няма освен в Англия и Америка", каза във вторник Христо Данов по Би Ти Ви. Той изрази категоричното си мнение, че следствието и прокуратурата трябва да излязат от съдебната система: "Следствието беше чисто сталинска идея. То трябваше да отиде в полицията, както е по цял свят. Полицията трябва да се раздели на две - на полиция за обществения ред и полиция криминална. Прокуратурата трябва да излезе от съдебната система." Данов се застрахова, че не желае да се изказва заради висящите дела в КС, които скоро щели да се гледат, но личното му мнение било, че въпроси, които засягат управлението, не могат да бъдат решавани от обикновено народно събрание.

Бившият конституционен съдия Станислав Димитров, министър на земеделието в правителстовто на Филип Димитров, също прогнозира, че за реформата в съдебната система трябва Велико народно събрание. Според него главният прокурор е прекалено независим, а магистратите и депутатите трябва да имат ограничен имунитет.

Христо Данов обслужва интереси на СДС за предсрочни парламентарни избори, каза Татяна Дончева, депутат от "Коалиция за България”, по радио “Свободна Европа”. Според нея предсрочните избори са неизбежни и няма нужда да се стимулират изкуствено. "Лансираната позиция, че едва ли не всички промени на съдебната система изискват ВНС, са доста несериозни и обслужват тезата на един тесен кръг от СДС, вероятно свързан повече с бившето му ръководство", допълни Дончева. По думите й председателят на Конституционния съд всъщност цели да забави съдебната реформа, защото споразумение за предсрочни избори означава отлагането й с поне година и половина. "В съдебната система има едни и същи хора, които от 1990 г. досега само си сменят местата и ще продължат да си ги сменят. Тази система на скачени съдове е предназначена да обслужва битов интерес на шепа хора", обяви представителката на БСП.

------------------------------------------

По конституция, за да се проведат избори за Велико народно събрание, трябва решение на действащото Народно събрание с две трети мнозинство. Президентът ги насрочва в тримесечен срок след решението на парламента. По време на вота се избират 400 вместо 240 депутати. Действащото правителство подава оставка. ВНС може да реши да не я приеме или пък да излъчи свое правителство. В неотложни случаи ВНС изпълнява функциите на Обикновено народно събрание и приема закони или решения, които не са пряко свързани с работата по конституцията.

Депутатите от ВНС трябва да гласуват проекта за промени в основния закон с мнозинство от две трети. Гласуването се повтаря в три различни дни, а решението се обнародва най-късно 7 дни след приемането му. След като ВНС промени конституцията, пълномощията му се прекратяват, а президентът насрочва нови избори. Правителството подава оставка пред новоизбрания парламент.