Интересът на компаниите към арбитражните съдилища не само не се е увеличил, но дори е започнал да намалява година след приетите поправки в закона, които трябваше да облекчат процедурата, съобщиха дългогодишни арбитри. Въпреки че целта беше да се привлекат повече клиенти на тези съдилища, търсене няма, обясни Благовест Пунев, заместник-председател на Върховния касационен съд (ВКС) и арбитър към Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Законът за международния търговски арбитраж беше променен през април 2002 г. по инициатива на председателя на парламента проф. Огнян Герджиков и на заместничката му Камелия Касабова, които са и действащи арбитри. Парламентът прие предложението им делата да се гледат само на една инстанция - от арбитража, и само ВКС да може да отменя неговите решения. Дотогава решенията се обжалваха по традиционната триинстанционна процедура пред държавните съдилища, която е много бавна. Мотивите на Герджиков и Касабова бяха, че арбитражите ще станат по-атрактивни, ще разтоварят съдебната система от търговски спорове и ще приключват по-бързо.

Измененията в закона обаче се оказаха с обратен ефект, защото направиха бързото производство по-несигурно и по-скъпо. Причината е, че таксите по делата бяха приравнени с тези, които събират гражданските съдилища - 4% от цената на иска. Това оскъпи арбитражното производство, което преди това беше по-евтино и по-конкурентно, обясниха адвокати.

"Причината за слабата популярност на арбитражите е в липсата на доверие към тази форма на правораздаване. Частният съд, въпреки голямата бързина, все още е непопулярен. Търговците не са достатъчно сигурни, защото се страхуват, че арбитрите ще бъдат пристрастни. Друго обяснение е недостатъчната информираност понякога", заяви Пунев. Според него, откакто ВКС е единствена инстанция за обжалване на решенията на арбитража, е спаднало доверието към частните съдилища, тъй като изгубилият няма предишните възможности да си търси правата.

Средно по 150 - 200 дела разглежда всяка година Арбитражният съд към БТПП, който през 2003 г. навършва 50 години. От тях около 30 са международни. Арбитрите се подбират от три квоти - от академичните среди, от адвокатурата и от съда, като страните по делото избират двама измежду тях. Те от своя страна си избират трети за председател.

От няколко години алтернатива за предприемачите е и Арбитражният съд към Българската стопанска камара (БСК), който се занимава предимно със споровете по интелектуалната собственост. Преди седмица БСК и Българската строителна камара се договориха делата срещу чужди компании да се водят в този частен съд. От камарата се оплакаха от некоректни инвеститори, които не се разплащат навреме с българските подизпълнители на строителни обекти.

Най-често в арбитражния съд се разглеждат искове за неизпълнение на договори за доставка, комисионни, лизингови и застрахователни договори, както и за неустойки. Той не може да се произнася по спорове, по които страна е държавата, и по трудови дела. Все още българските търговци пренебрегват възможността в договорите да включат и клауза за арбитражно уреждане на спорове с аргумента "ще се видим в съда", каза Силви Чернев, председател на Арбитражния съд в БТТП. Според него готовността за включване на арбитражна клауза е тест за почтеност на партньора.

Основното преимущество на такава клауза е, че делата се решават много по-бързо и се запазва конфиденциалността на спора. У нас действат арбитражи към БТПП, БСК, към фондовата борса, към Асоциацията за вътрешен и международен арбитраж и Съд за малки граждански спорове към Българската асоциация за гражданско общество и правни инициативи.

- - -

Народното събрание промени миналата седмица Закона за задълженията и договорите в частта му за приложимото право към договори с международен елемент. Депутатите одобриха легалното определение за приложимо право на една държава - правните норми, действащи в нея, с изключение на стълкновителните норми на нейното международно частно право. Те гласуваха още, че договорите с международен елемент ще се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се е развило договорното отношение. Страните могат да направят избора на приложимото право за целия договор или за част от него. Договорните страни могат по всяко време да уговорят да бъде приложено право, различно от това, което го е уреждало до този момент. Формата на договора и правата на трети лица няма да се засягат от промените в приложимото право, настъпили след сключването на договора. Когато страните не са уговорили приложимото право, ще се прилага правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан.