Кризата в Сърбия разклати доверието към региона
Като премиер на Сърбия Зоран Джинджич беше и личен гарант на споразумението с МВФ за 850 милиона долара кредит, както и на произтичащата от него кредитна линия за сто милиона долара от ЕБВР за енергетиката и минния сектор. След убийството се появиха опасения, че парите могат да се забавят до изясняване на политическата ситуация в страната. Според анализатора на "Таймс" Миша Глени кредитирането на Сърбия е пряко обвързано със сътрудничеството с трибунала в Хага, което сега е под въпрос. По думите му на преден план отново излиза проблемът със статута на Косово, от чието трайно уреждане зависи и стабилността на района като цяло.
За двете години управление на екипа на Джинджич в Сърбия влязоха общо $640 милиона преки чуждестранни инвестиции. Правителството имаше амбициозната цел да привлече близо $1 милиард външни инвестиции през 2003 година, като започна приватизация на големите и скъпи предприятия като тютюневите заводи и държавния дял в единствения мобилен оператор. Анализаторите посочват, че Сърбия се нуждае от външно финансиране, но то е обвързано с преструктурирането на наследения от бившия режим дълг. Само към чуждестранни търговски банки страната има задължения от 2.4 милиарда долара.
Според посланика на САЩ в Сърбия Уилям Монтгомъри, цитиран от "Дау Джоунс", в ход са редица значителни американски инвестиции в сръбската икономика. Бившият ръководител на американската дипломатическа мисия в София подчерта, че дали те ще бъдат продължени или спрени ще зависи от оставането на съидейниците на Джинджич, които се приемат добре от чуждестранните инвеститори, и в новото правителство.
"Политическата нестабилност в съседните държави е несъмнено неблагоприятен фактор. Въпреки това ние не очакваме убийството на сръбският премиер Зоран Джинджич да има значително негативно въздействие върху българската икономика или върху разбирането на инвеститорите за риска в България. Това каза за "Дневник" Едуард Паркър, директор на отдел "Държавни и международни публични финанси" в рейтинговата агенция "Фич". В противовес на вълните от нестабилност, заливащи Балканите в последните години, България успя да се задържи в последователния път на икономическо трансформиране и нарастваща западна ориентация. Присъединителните процеси на България към Европейския съюз и НАТО и очакваното членство в двете структури спомагат за осигуряване на политическа стабилност, дават гаранции на инвеститорите и спомагат за разграничаването на страната от нейните по-малко стабилни съседи на Балканите", подчерта Паркър.
Изпълнителният директор на най-голямата западна банка в Сърбия "Райфайзенбанк Белград" (поделение на австрийската "Райфайзенбанк") Бошко Костич заяви в четвъртък, че чуждестранните инвеститори са шокирани, но скоро ще осъзнаят, че този инцидент няма да окаже съществено въздействие върху икономическото развитие на страната.
Робърт Весман от исландската фармацевтична компания "Фармако" (собственик и на българската "Балканфарма"), която миналата година купи един от най-големите производители на лекарства в Сърбия - "Здравле", каза, че компанията няма да бърза с реакцията и ще наблюдава развитието на ситуацията в следващите няколко дни. "Когато купихме "Здравле", ние гледахме на Сърбия като на стабилизираща се страна след години на война. Очевидно убийството на премиера не е добра новина за страната, но е твърде рано да се каже какъв ще бъде неговият бъдещ ефект", каза Весман, цитиран от "Дау Джоунс".
Стокообменът на България със Сърбия е намалял с близо 53% до $187 милиона за първите единадесет месеца на 2002 година. Положителното търговско салдо за България обаче се запазва. По данни на Българската стопанска камара до средата на 2001 година в бивша Югославия са регистрирани 65 фирми със 100% български капитал, 153 смесени дружества и 11 съвместни фирми.
Българските граждани, преминаващи или пребиваващи на територията на Република Сърбия, както и юридическите субекти, може би ще изпитат известни затруднения поради въведеното в Сърбия извънредно положение, предупреди вчера българското външно министерство. Съгласно разпорежданията компетентните държавни органи на Република Сърбия имат право да задържат лица за срок до 30 дни без право на адвокат с възможност за обжалване единствено пред министъра на вътрешните работи. Засилени са граничният и митническият контрол и е забавен трафикът на хора и стоки, включително по входно-изходните ГКПП по Коридор 10, свързващ България със Западна Европа, уточнява българското МВнР. Ограничена е свободата на придвижване, като органите на реда имат пълномощия да извършват проверки на самоличността на преминаващите и пребиваващите граждани, както и на тяхното имущество. Разширените правомощия на ораните обхващат и правото на тайна на кореспонденцията. Ограничени са възможностите за обжалване на административни мерки и решения на сръбските държавни институции от страна на евентуално засегнати български граждани и фирми. Режимът на адресна регистрация на чуждестранни граждани, временно и постоянно пребиваващи на територията на Сърбия, включително български граждани, е усложнен. Въведени са рестриктивни мерки към поведението на средствата за масова информация, включително на гостуващи екипи български журналисти.
"Ситуацията на ГКПП Калотина е спокойна. Няма опашка. Трафикът е леко утежнен и в двете посоки, но това е нормално предвид ситуацията в Сърбия", каза в четвъртък директорът на Национална служба "Гранична полиция" генерал Валери Григоров. По неофициални данни на "Гранична полиция" по основните пътища в Сърбия дежурят патрулни коли, които спират по-скъпите и чуждите автомобили за щателна проверка.
"Това, което е необходимо, е предприето. То се свързва най-вече с една от границите на България и проверка на автомобили и лица, влизащи в страната", уточни той. Служителите на МВР обменят информация с колегите от съседните страни.