Бизнесът на "Ем Джи"
Юридически основната компания, от която тръгват повечето разклонения и разпределение на собственост в корпорацията, е регистрираната в офшорната държава Лихтенщайн PFHC Establishment. Представители на MG и самият Илия Павлов приживе са заявявали, че дружеството е притежавано от неговото семейство. От завещанието на Павлов, каквото вероятно съществува, ще стане ясно кой ще получи най-много власт при вземането на решенията в бъдеще. Три дни след убийството миналия петък от съвета на директорите на "Ем Джи Асет мениджмънт" обявиха, че това е Бояна Попова.
Корпорацията е структурирана в четири основни сфери. Най-много активи са съсредоточени в туризма, следван от енергетика и енергийни ресурси, лека и хранително-вкусова промишленост. MG притежава около 20 хотела и бившите резиденции "Бистрица" и "Перла".
Извън енергетиката и туризма повечето от останалите активи на групата бяха придобити малко или много случайно, главно от масовата приватизация. Затова и последните продажби на корпорацията са точно на такива предприятия. В края на 2002 година "Мулти" прехвърлиха винарската изба "Менада" в Стара Загора на френската компания "Белведере". Твърди се, че вече има подписан договор за продажбата и на винарната "Сакар" в Любимец, като засега не е извършено плащането и смяната на собствеността.
В същото време корпорацията продължава да трупа активи в туризма. Миналия петък (деня на убийството на Илия Павлов) дъщерното й дружество "Балкантурист" подаде оферта за приватизацията на сръбския си аналог "Путник". "Конкуренти на тази писта са американската компания, която притежава туроператорска агенция и осъществява круизи по река Дунав, както и фирма от Гърция", съобщи консултантът на тамошната агенция за приватизация по сделката Владимир Каролев. "Путник" е собственик на хотел в Белград, курорта Копаоник и ваканционно селище в Черна гора. Подизпълнител на "Балканска консултантска компания" (фирмата на Каролев) е сръбския клон на "Артур Андерсен".
Интересно е, че от страна на "Ем Джи Асет мениджмънт" сделката се движи от члена на съвета на директорите Майкъл Дешано. Той е бил управляващ съдружник финансови услуги за Централна и Източна Европа на "Артур Андерсен". Така че може да се каже, че подконсултантите на белградските приватизатори са бивши подчинени на Дешано. Той е потвърдил пред Каролев, че "Ем Джи" ще изпрати човек при отварянето на офертите за "Путник" в понеделник (17 март). Така че засега корпорацията остава в играта. Според анализатори печелившето предложение за сръбския "Балкантурист" трябва да включва плащане от най-малко 5 млн. долара и ангажименти за инвестиции за 7-8 млн. долара.
Ако "Мулти" извади тази сума, тя ще си осигури плацдарм за по-успешно проникване на западнобалканския туристически пазар. Защото след покупката на хотели в Хърватия сега с един удар корпорацията ще придобие активи в столицата на Сърбия Белград, както и в Черна гора. Амбицията на корпорацията е да направи
регионален туристически конгломерат
"Балкантурист" в момента е собственик на два хотела в Хърватия - в Дубровник и Цафат на Адриатическия бряг. Презентацията за приватизацията на "Путник" е направена от това дружество и от "Ем Джи Асет мениджмънт". Самият "Булгартабак" беше приватизиран през 1995 г. "Български туристически холдинг" на "Мултигруп" тогава купи 51%, като плати 90% от цената (85 млн. лв.) с облигации по външния и вътрешния дълг, а останалите в брой.
Засега основните туристически активи на MG са по Северното Черноморие. В средата на 90-те години, при правителствата на Любен Беров и Жан Виденов "Мулти" придоби "Грандхотел Варна" и няколко хотела в "Св. св. Константин и Елена". Впоследствие на тази територия беше изграден комплекса "Сейнт Елиас", включващ хотелите "Лебед", "Долфин", "Рубин", "Долфин Марина" и "Русалка". Друга част от обектите в "Св. св. Константин и Елена" беше закупена от функционери на социалистическата партия. В интерес на истината "Мултигруп" и останалите сключиха договори за право на ползване на хотелите (с изключение на варненския "Гранд") за срок от 30 години, който изтича през 2024 г. Тогава те трябва да се върнат като собственост на "Св. Св. Константин и Елена" АД, сиреч на варненската икономическа група ТИМ.
Интересно е как ще се развие конкурентната борба между двете корпорации на територията на комплекса. Когато АП обяви за продажба мажоритарния пакет акции от курорта, никой не се съмняваше, че най-сериозния кандидат ще бъде "Ем Джи корпорация". Беше напълно естествено тя да стане собственик на инфраструктурата, която всъщност беше обект на сделката, защото по този начин щеше да се обедини собствеността върху почти целия комплекс. От близо две години насам обаче апетитите на ТИМ нараснаха значително, като групата дори закупи активите на фалиралата Кредитна банка (бившия финансов гръб на "Мултигруп"). Твърди се, че по този начин ТИМ са се оказали между кредиторите на Ем Джи. Наддаването за 72% от капитала на "Св. св. Константин и Елена" АД се проведе на 16 януари 2003 година на фондовата борса. То бе спечелено от клиент на "Централна кооперативна банка" (която е част от варненската група) за 66.8 млн. лв., платими в компенсаторни инструменти. Първа инвестиционна банка, за която се предполагаше, че играе за "Ем Джи", предложи с над милион компенсаторки по-малко.
Само седмици след като купиха "Св. св. Константин и Елена", новите му собственици с изненада установиха, че са получили с 200 декара земя в курорта по-малко, отколкото са очаквали. Имотът е актуван като държавен от областния управител на Варна Яни Янев. ТИМ-аджиите заподозряха в това дело дългата ръка на "Ем Джи" и подеха атака срещу корпорацията. След това бързо се установи, че спорните 200 декара никога не са били притежание на акционерното дружество на курорта. Това е било записано и в документацията по сделката. Говори се, че статуквото в този курорт няма да бъде нарушено, и мениджърите на хотелите ще се подготвят спокойно за предстоящия летен сезон. Евентуални трансформации са възможни при трайна промяна в позициите на двете компании.
Другият сравнително нов апетит на "Мулти" в региона е за участие в проекта за модернизация на варненския централен плаж "Алея първа". Засега той се доминира отново от ТИМ, като амбициите са в него да бъдат вложени десетки милиони долари. Сега плажът се държи на концесия от няколко фирми, част от които са свързани с варненската икономическа група.
Икономическото министерство пък даде срок до края на март хотелиерите в Златни пясъци да се споразумеят за собствеността върху инфраструктурата на курорта. В дружеството на собствениците "Златни пясъци 2000" сериозно участие има управителят на фирмата БИРС Севдалин Стратиев, който изпълнява строителните дейности на "Ем Джи" по Черноморието. Миналата събота беше стреляно по колата на предприемача. Големият проект на "Мулти" в комплекса обаче е обновяването на петзвездния хотел "Интернационал". Стратиев заяви, че финансирането за строежа е осигурено, като се планира изграждането на казина и други обекти на територията на хотела. "Балкантурист", който управлява туристическия сектор в корпорацията се е заел и със строежа на зелена поляна на "Грандхотел Златни пясъци". Инвестицията ще струва 20 млн. евро, като парите ще започнат да се усвояват от тази година. Планира се и модернизация на съществуващото яхтено пристанище в курорта "Сейнт Елиас".
Сериозната инвестиция на MG в планинския туризъм е в хотели и инфраструктурата на Боровец. За разлика от Пампорово, собствеността в рилския комплекс, е общо взето консолидирана. Преди 2 години италианската компания "Валест", която е дъщерна на "Ем Джи" закупи "Бороспорт" АД от фирмата "Самоков Боровец 21", зад която се твърдеше, че стои бившият председател на надзорния съвет на СИБанк Славчо Христов. Новите собственици направиха сериозни инвестиции в зимния курорт, като купиха и машини за изкуствен сняг. По този начин управителите на курорта се застраховаха от неблагоприятни климатични условия през сезона. Сред членовете на съвета на директорите на "Бороспорт" беше привлечен и ски легендата Петър Попангелов.
Туристическият сектор в мултигрупата се ръководи от изпълнителният директор на "Балкантурист" Недялка Сандалска. Тя беше част от политиката на Илия Павлов да привлича в редовете на корпорацията си стопански ръководители от близкото минало. Сандалска беше дълги години заместник-председател на Комитета по туризъм до управлението на Жан Виденов. След приватизацията на "Балкантурист" тя премина в частния сектор.
При масовото раздържавяване от 1996-1997 г. "Ем Джи" участва с учредения приватизационен фонд "Мултигрупелит". Сегашният холдинг придоби доста акционерни участия в най-разнообразни сектори, което предопредели и дейността му през последните 5 години. "Последните ни сделки бяха за продажба на "ЗММ-Нова Загора" и за размяна на пакети с "АКБ корпорация", заяви изпълнителният директор на "Ем Джи елит холдинг" Иван Карабатаков. Фондът на Николай Банев прехвърли на "Ем Джи" дела си във "Винарска къща Сакар", и за сметка на това установи пълен контрол над ваканционното селище "Русалка".
Винарският сектор и производството на хранителни стоки като цяло са под управлението на Павел Найденов - бащата на Илия Павлов. В тази област "Ем Джи" са лидери и в производството на сол, откакто закупиха бургаското дружество "Черноморски солници".
Въглищата останаха основна сфера на дейност на "Ем Джи корпорация" през годините. В края на 2001 г. "Минстрой холдинг" спечели търга за продажбата на 79% от мина "Станянци" за 22.1 млн. лв., като 90% от тях бяха платени в компенсаторни записи. Впоследствие "Минстрой" получи концесия за добив за 25 години. До идването на власт на правителството на Иван Костов вносът на въглища в страната за ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Русе" бяха напълно монополизирани от фирми, близки до корпорацията, които работят с Русия и Украйна.
С компанията на Илия Павлов се свързваше
атаката срещу германската компания "Рейнбраун"
дъщерно дружество на концерна RWE, за създаването на смесено дружество с мини "Марица-изток". От една страна, електроцентралите в комплекса са гарантиран пазар за въглищата на мината и ще осигуряват значителна печалба след сключването на дългосрочни договори за доставка с "Ентърджи" и AES. Общият бизнес със световноизвестни компании като "Ентърджи" и AES, с които мината трябва да сключи дългосрочни договори за доставки, пък трябваше да допринесе значително за легитимирането на Илия Павлов като бизнесмен от международна величина. Според слух, разпространяван в енергийните среди, шеф на мини "Марица-изток" директно посъветвал представител на "Рейнбраун" по въпросите, свързани с мините и проекта, да се обръща към Илия Павлов. От групировката тогава отрекоха да дирижират атаките срещу "Рейнбраун". Ако бъде обявена приватизационна процедура, ръководството на „MG корпорация" ще прецени и ако реши, че има интерес, ще участва открито в конкурса за приватизацията на мини „Марица-изток", заявиха от корпорацията на Илия Павлов.
През 2002 година дъщерните компании на MG "Елкабел" и "Минстрой" участваха в цесия на дълг от 25 млн. лв. на фабриката "Брикел" в Гълъбово към мини "Марица-изток". Схемата предвиждаше компаниите да получат произвежданите от фабриката брикети през зимата и да ги изнасят в Македония.
Завръщането в газа
След като в средата на 1998 г. "Мулти" загуби позицията си на посредник в доставките на руски природен газ, в началото на тази година се заговори за завръщането й в газовия бизнес. През 1998 г. "Топенерджи" стана изцяло собственост на "Газпром", която купи дяловете на "Овергаз", "Мултигруп" и "Булгаргаз".
Официално няма заявен интерес от "Ем Джи корпорация" към доставките на електроенергия и природен газ от Русия през България за трети страни, заяви енергийният министър Милко Ковачев. Корпорацията не е проявявала интерес към проекти, свързани с "Булгаргаз", нито от руска страна е поставян въпроса за връщането й в газовия бизнес, коментира и изпълнителният директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Слухове, обаче свързват появилата се информация в руски медии за създаването на поне четири дружества на "Газпром" за битова газификация в България с амбициите на "Ем Джи корпорация". Възможно е Павлов да е правил опити при новото ръководство на "Газпром" да си върне (под една или друга форма) позициите в газовите доставки като посредник между "Топенерджи" и "Газекспорт". В момента такъв посредник от руска страна е фирмата на Сашо Дончев и "Газпром" - "Овергаз интернешънъл". Преди около година обаче по настояване на Путин ръководството на "Газпром" започна преразглеждане на всички договори с посредници с идеята да се раздели с повечето от тези, които се занимават само с трансфер на газ.
Интересна подробност е, че след дългогодишното замразяване на достъпа на Илия Павлов до "Газпром" той се появи на честването на десетгодишнината на компанията в Москва. Участниците от българската делегация предположиха, че поканата е била отправена от ръководителя на "Газпром" Алексей Милер, който наскоро смени Вяхирев на върха на газовия гигант. Други източници обаче твърдят, че покана не е имало. На тържеството присъстваха и изпълнителните директори на "Булгаргаз" и "Овергаз" Кирил Гегов и Сашо Дончев.
Така наречената газова война беше конфликт на интереси на държавата и групировката, но това вече е минало, коментира бившият изпълнителен директор на "Булгаргаз" Васил Филипов. Тези хора отпаднаха от газовия пазар през 1998 г., а за ново преразпределение още не се говори, обясни той. Филипов припомни, че "Ем Джи корпорация" имаше интереси в транзита и строителството на транзитни газопроводи. Илия Павлов нямаше шансове да се върне на газовия пазар, твърди Филипов. Според него Павлов е застрелян заради дългове или заради участието на "Минстрой" в българския консорциум за изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис. Десет компании, сред които "Лукойл", "Минстрой", "Главболгарстрой", "Газстроймонтаж", "Трансстрой-Бургас" заявиха участието си в проекта. Стойността му е около 680 млн. евро, а българското участие в него се изчислява на 222 млн. евро.
Това е най-големият енергиен проект, в който корпорацията се стремеше получи водещо място. Без участието на "Лукойл България" в средата на 2002 година зам.-министърът на регионалното развитие Хасан Хасан организира разпределението на дяловете, като "Минстрой" се стремеше към 68% дял в дружеството. Това предизвика реакцията на Лукойл България, която поиска правителството да се намеси. Впоследствие кабинета определи, че всяка от компаниите може да притежава от 5 до 25% от акциите на консорциума. Днес ще стане ясно какъв дял ще заяви "Минстрой холдинг" в бъдещото дружество.
-----------------------
Лицата на корпорацията
От 2002 г. активите на корпорацията се управляват от новоучреденото дружество "Ем Джи Асет мениджмънт". Председател на съвета на директорите му беше Илия Павлов. В борда влизат още осем души. Функциите на починалия президент се поемат от финансовия експерт на корпорацията Бояна Попова. Тя присъства в управителните органи на голяма част от основните компании от структурата на "Ем Джи". Попова беше председател на управителния съвет на приватизационния фонд "Мултигрупелит" по време на боновото раздържавяване при Жан Виденов. Счита се, че именно Попова е била двигател на последната трансформация в групата през 2002 г. и че контактите с чужденците, които тогава влязоха в борда, са нейни.
Изпълнителни директори на мениджърското дружество са двама бивши служители на бившата консултантска компания "Артур Андерсен". Борислав Геновски е бил управляващ съдружник на фирмата за България, както и секретар на българската мисия към Европейската комисия в Брюксел. Майкъл Дешано пък е работил в "Креди Суис Фърст Бостън".
В деветчленния борд влизат още двама чужденци. По-интересен от тях е Герхард Баум, който отговаря за европейската интеграция на групировката. Той е бивш министър в германското правителство. Браян Дженкинс е специален съветник на Международната търговска камара, член на борда на директорите на ICC Commercial Crime Services, старши съветник на президента на американския институт за анализи на националната сигурност RAND и председател на отдела по политически науки към RAND.
Останалите три места в борда са за ръководителите на отделните сектори в корпорацията. Недялка Сандалска е бивш заместник-председател на Комитета по туризъм до средата на 90-те години. Сега отговаря за развитието на туристическия сектор в "Ем Джи". Тя е изпълнителен директор на "Балкантурист" и участва в бордовете на почти всички фирми от отрасъла, които са собственост на групировката.
Николай Вълканов ръководи енергетиката. Той е председател на съвета на директорите на "Минстрой холдинг", Мина Станянци", "Горубсо Златоград" и "Елкабел ко". Вълканов е и член на борда на "Боро газ" - дружеството, което трябва да осъществи газификацията на планинския курорт.
Бащата на Илия Павлов - Павел Найденов, ръководи сектора хранителни стоки и масови товари. В него влизат винарските изби, заводът за сол в Бургас и още няколко предприятия.