След масовия фалит на голяма част от банките в България секторът понесе известен негатив и отлив на доверие. По време и след управлението на правителството на Жан Виденов доверието в банковата система стигна до съвсем ниски нива (по-малко от десет процента), а и самите банки, изглежда, се възприемаха по-скоро като "сейф", отколкото като институция, способна да предложи удобни и функционални услуги. Според данни от представително за пълнолетното население изследване на "ББСС Галъп", проведено в периода октомври 2002 - март 2003 година, през последните две години се наблюдава стабилизиране на доверието в банковите институции.

За последните шест месеца приблизително 1/3 от пълнолетното население на страната декларира доверие в банковата система. Все още обаче недоверието или липсата на отношение надхвърля декларативното доверие. Темата стана актуална и в процеса на приватизация на големите български кредитни институции, една от които е и скорошната продажба на "банката на народа" ДСК.

Позитивното отношение към банковите институции съвпада и с общия дял на хората с опит в тази сфера (ползващи поне една банкова услуга - 28% през март 2003 година). Още повече че за период от шест месеца данните отчитат ръст в ползването на определени банкови услуги. Най-значителен изглежда ръстът при дебитните карти и различните видове кредити. Банковите институции започват да играят ролята не просто на "място за съхраняване на спестените пари", но и като възможност за ползване на различни продукти, създаващи предимно удобство за клиентите.

Обобщено, пазарът на банкови услуги се разраства и определено има потенциал за развитие. В допълнение на това самата система стана по-активна - наскоро в пресата се появиха съобщения за новите рекламни търсения на различните кредитни институции (подбор на обслужващи рекламни агенции), а и самите реклами на банки вече се появяват на все по-необичайни места. Такъв пример е рекламата дори и във вестник като "Култура".