За четвърти път в 39-ото народно събрание депутатите в четвъртък няма да започнат заседанието си, обсъждайки законопроект, решение или конвенция, а... съдбата на правителството. Третият вот на недоверие, внесен от СДС, и четвърти срещу политиката на кабинета “Сакскобургготски” беше определен като първа стъпка от стратегията на синята партия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Шансовете насроченото за четвъртък гласуване по депозираното в края на миналата седмица искане за оставка заради провал във вътрешната политика на правителството да доведе до промяна в изборната ситуация обаче са нищожни и това е известно както на дясната опозиция, така и на останалите политически сили. Така дискусията в пленарната зала, която се предава пряко по националните радио и телевизия, се превръща за народните избраници в кратко законодателно междучасие и добра възможност за упражнения по реторика и позициониране преди местните избори.

За това, че и този вот няма да мине, подсказаха още първите заявки за поведение при гласуването на различните групи и лобита в мнозинството. ДПС, от което най-вече зависи стабилността на изпълнителната власт, обеща, че и този път няма да подкрепи исканата оставка, след като лидерът на движението Ахмед Доган каза, че в момента нито една формация освен сегашната управляваща коалиция не е способна да ръководи страната. Другият основен фактор за запазване на статуквото - неформалното движение около политолога Емил Кошлуков “Новото време”, побърза да обяви, че застава зад кабинета. Въпреки често припламващите искри между НДСВ и мандатоносителите (Партията на Българските жени и движение “Оборище”), лидерите на двете партии - Весела Драганова и Тошо Пейков, също недвусмислено показаха, че няма да подкрепят вота.

Така ОДС, “Коалиция за България” и новата парламентарна група НИЕ, които се обединиха около искането за оставка,

няма как да съберат мнозинство

дори и независимите Евгений Бакърджиев, Осман Октай и Елка Анастасова да се присъединят към тях. Заедно с независимите опозицията ще има най-много 111 гласа (синият парламентарен съюз - 50, левицата 48, НИЕ - 10 и трима независими) срещу 129 (109 на НДСВ и 20 на ДПС). Те ще са крайно недостатъчни при гласуването, което изисква най-малко 121 души (половината от всички 240 депутати) да подкрепят искането за оставка. На практика съдбата на кабинета ще се крепи на 10 гласа, които обаче при сегашната разстановка на силите едва ли могат да създадат напрежение, освен ако не става дума за изпълнение на предварително подготвен от НДСВ сценарий. В същото време за първи път се прокрадна съмнение, че подкрепата на Доган вече не е толкова непоклатима и че това дали групата на ДПС ще се яви в пълен състав на гласуването, както винаги досега, ще е ясен знак за бъдещето поведение на движението.

Тези изчисления подтикнаха седмица преди обсъждането народните представители от НДСВ да импровизират и някои от тях дружно започнаха да твърдят, че искането за оставка е привидно и дори, че с него се цели стабилизация на правителството до местните избори. В сряда подобна теза разви и лидерът на БСП Сергей Станишев, който упрекна СДС, че работи в подкрепа на правителството, защото е написал мотивите така, че левицата да не се присъедини към тях.

Никой не иска да вземе властта

вотът е упражнение за партийна стабилност, обясняваха миналата седмица и царските избраници. Според тях СДС и БСП се опитват да активизират структурите си и “подгряват” за местните избори през есента. И на нас, и на тях им е ясно, че вотът няма да мине, той има вътрешнопартийна цел, беше стандартният коментар в жълтата парламентарна група за акцията на дясната и лявата опозиция. Част от царските депутати използваха случая публично да изразят недоволство, че опозицията губи от ценното им време с “излишни парламентарни упражнения”. Тошо Пейков дори сподели пред медиите, че при него са идвали народни представители отляво и отдясно и са го питали дали ще успее да закрепи правителството, “защото не е време за предсрочни избори”. “Сондираха ни”, потвърдиха и други членове на партията на жените и “Оборище”.

Колкото и невероятно да звучат подобни разкрития, те намират известни основания в нагласите в левицата. Противно на официалните послания, идващи от “Позитано” 20, повечето леви депутати не скриват, че “Коалиция за България” ще подкрепи сегашния вот по-скоро за да не се срине образът й на опозиционна сила, отколкото с идеята да падне правителството. В централата на социалистите признават, че в момента нямат интерес от предсрочни избори, тъй като вероятността да спечелят необходимите им места е нищожна. Страховете са най-вече, че ако в бъдещото Народно събрание БСП и партньорите й нямат мнозинство, СДС, НДСВ и ДПС могат да сформират коалиция и левицата за трети път да остане само коректив на властта. За това говори наскоро и лидерът на ОБТ проф. Кръстьо Петков, който обвини движението на Ахмед Доган, че отстъпва от социалната си ангажираност. Социалисти разтълкуваха като потвърждение на опасенията си многобройните изявления на президента и бивш лидер на БСП Георги Първанов, че изборите до дупка невинаги са най-подходящото решение за разрешаването на проблемите в държавата.

Необходима е поне още една година подготовка

за да бъдат спечелени следващите парламентарни избори, е преценката на червеното ръководство. Тези изводи бяха подкрепени и от огласеното преди дни изследване на НЦИОМ, което показа, че според 67.3 на сто от гражданите следващите парламентарни избори ще бъдат редовни (т.е. няма нагласа за предсрочен вот), а 62 на сто смятат, че БСП не е алтернатива на сегашното управление.

Въпреки предизвестения резултат от СДС посочват три основни причини за внасянето на вота - “да се види кой подкрепя правителството, “цветущия” дебат и демонстрираната активност преди местните избори. “Само това да изпълним, инициативата ни ще е успешна”, коментират източници от “Раковски” 134. Доказателство, че СДС не вярва в успеваемостта на атаката, бяха и думите на зам.-председателката Екатерина Михайлова, която каза, че тя е само стъпка от стратегията на партията да се предизвикат предсрочни избори. Сини активисти обясниха, че следващата крачка ще бъде направена

през юли, когато се очаква внасяне на нов отрицателен вот

Стратегията била във времето между третото (сегашното) и четвъртото искане за оставка натискът върху правителството да бъде засилен чрез парламентарния контрол. Членове на синьото ръководство са категорични, че днешният вот няма да попречи да се внесе нов след два месеца. За да се избегне евентуално блокиране, юристи от СДС и БСП се събрали миналата седмица на консултации и решили от формулировката на мотивите за вота да отпадне определението “цялостна” и искането да бъде насочено само към “провала на вътрешната политика”. Според правилника за работата и дейността на парламента в период от шест месеца не могат да бъдат искани два вота по една и съща тема. Вероятността в близките месеци БСП да депозира ново искане за оставка обаче не е много голяма, въпреки че партията изготвя анализ за двегодишното управление на НДСВ, която да стане основа за такова решение.

Депутати от мнозинството са на мнение, че единствените, които ще спечелят от обсъждането на предстоящия вот, са ДПС и неформалното движение около Кошлуков. Според тях с подкрепата си за правителството те за пореден път ще повишат акциите си на политическата борса и в бъдеще още по-лесно ще прокарват собствените си управленчески визии. Макар и новосформиран, клубът вече показа силата си да въздейства, след като с гласовете на неговите депутати миналата седмица беше отложено обсъждането на медийния закон. В досегашните дебати за отрицателни вотове Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков си спечелиха славата на добри оратори защитници. Очаква се в днешния дебат нововремци отново да се включат активно.

При досегашните обсъждания на правителствени оставки

ръководството на НДСВ демонстрира известни способности

да се адаптира към заплахите и да дисциплинира редиците. Дни преди гласуването на вотовете на БСП и СДС за АЕЦ “Козлодуй” в края на ноември от кръга около Пламен Панайотов се опитаха да “ухажват” петимата независими депутати, напуснали царската група, като им предложиха самостоятелна стая в парламента в замяна на подкрепа за вота. Главният секретар на парламента Огнян Аврамов лично прати писма на всеки от тях, в което им обеща стаи и обслужващ технически персонал, въпреки че въпросът не намираше решение месеци наред. В деня на вота парламентарният шеф Огнян Герджиков пък спря пътуванията на депутатите, за да няма отсъстващи при гласуванията. В началото на февруари 2001 г., когато СДС внесе първото си искане за вот на недоверие срещу лекарствената политика на кабинета, мнозинството проведе сухи тренировки за дебатите. В седмицата преди него “дисидентите” в НДСВ се въздържаха от активни изяви. По време на обсъжданията различните лобита загърбиха вътрешните си противоречия и единодушно атакуваха ОДС, че с управленските си грешки са предизвикали проблемите в държавата.

Гласуването по четвъртия вот на недоверие, с който бива атакуван кабинетът “Сакскобургготски”, обаче поставя пред мнозинството и някои сериозни въпроси като този дали сегашната консолидация няма да се окаже по-късно претекст за поставянето на условия пред премиера от различни лобита в НДСВ и повод за ново разцепване в групата. Така се случи след гласуването на отрицателните вотове на БСП и СДС за АЕЦ “Козлодуй” през ноември. Тогава едни от най-яростните критици на провежданата от Сакскобургготски политика - Пламен Кенаров и Марианна Асенова, спряха атаките си, но през март напуснаха НДСВ и създадоха група НИЕ, след като премиерът не се съобрази с исканията им да бъдат направени съществени промени в ръководството на царската парламентарна група.