НДСВ е готово с промени в Закона за лечебните заведения, с които приватизацията на болниците и сградите на бившите поликлиники ще се извършва по общия ред. Целта е държавата да се отърве от част от болниците, които трупат дългове, но без да ги обявява в несъстоятелност. Ако поправките бъдат приети, ще отпадне мораториумът върху продажбата на лечебните заведения, който беше въведен в началото на 2002 година заради спорове между Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на икономиката (МИ) и част от депутатите от НДСВ.

Засега не е ясно какъв е интересът на частния капитал към подобни обекти. По принцип купуването на здравно заведение в страни като България е рисковано заради необходимостта от големи инвестиции, неблагоприятната бизнес среда и липсата на адекватна база данни за пациентите. Освен това потенциалните инвеститори вероятно ще се интересуват от печелившите заведения и отделения, а не от целите болници. Не е известно също как ще се избегне рискът чрез приватизацията компании за лекарства и медицинска техника да монополизират цели сектори.

Подготвяните предложения ще влязат в парламента през есента, веднага след края на лятната ваканция, съобщи депутатът от НДСВ и от парламентарната здравна комисия Алеко Кюркчиев. Промените, които предлагат той, шефът на комисията Атанас Щерев и колегите им от парламентарната комисия по здравеопазване, са почти същите като внесените в парламента през есента на минала година. Тогава те бяха обсъждани на съвместно заседание на здравната и икономическата комисии, но изненадващо не бяха подложени на гласуване в зала. "От страна на НДСВ имаме пълна политическа подкрепа, надявам се да имаме и подкрепата на обществото, защото парите в здравеопазването не стигат и няма друг начин то да се финансира. Това е единственият изход", обясни Кюркчиев.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на миналата година са регистрирани 251 болници, в това число 49 диспансера, в които има 47 хиляди легла. Натовареността на легловата база в тях е 60-65%, а би трябвало да се използва 90-95 на сто от капацитета й, каза неотдавна здравният министър Божидар Финков. В Холандия например има само 70 болници, които обслужват 14-милионното население.

Заради забавената структурна реформа, част от която е и приватизацията, лечебните заведения трупат всеки месец огромни дългове към доставчиците си. Към момента задълженията на държавните болници са 85 млн. лв. Около половината от тях - 40 милиона лева, са оперативен дълг от просрочени задължения, който ежегодно се прехвърля в бюджета за следващата година. Новите дългове само за първите шест месеца на тази година са 45 милиона лева, което прави средно по 7.5 милиона лева месечно. По груби сметки с такава сума по програмите за социална заетост биха могли да бъдат наети над 68 хиляди души на минимална работна заплата.

Основният проблем за болниците е в това, че получават смесено финансиране - от държавата чрез бюджетите на МЗ и на общините, и от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по 81 клинични пътеки, които обхващат повече от 1500 диагнози. Бюджетът от министерството и от общините се определя според броя преминали болни и според населението, което се обслужва, докато средствата от касата се превеждат за извършена дейност. Идеята е към 2005 година НЗОК да покрива над 50% от издръжката, но при състоянието на финансите й това изглежда невъзможно без увеличаване на удръжките върху заплатите.

През 2003 година средствата за болниците от държавния бюджет се разпределят по следния начин - 230 милиона лева са от бюджета на МЗ за държавните болници, 144 милиона лева, или едва 10% от разходите, се поемат от общините и 200 милиона лева (което е двойно повече в сравнение с 2002 година) са от касата за дейности по клиничните пътеки. Общата сума на бюджета за здравеопазване за настоящата година е 1.416 милиарда лева. От екипа на Финков посочват като причина за дълговете и еднаквата стойност, която касата плаща за клинична пътека, макар качеството на медицинските услуги да е различно в малките и големите болници. Другият проблем е, че голяма част от дейностите се дублира на различни нива. Средно за година през едно общинско заведение минават около 1800-2000 болни. Според статистиката в 70% от случаите пациентите отиват в друга окръжна или университетска болница за доуточняване на диагнозата или за повторно лечение. Така в последните години се затвърждава практиката във всички звена на здравеопазването да се дават двукратно или трикратно пари за едни и същи дейности. Не на последно място причина за трупането на нови дългове на болниците е скокът в цените на тока, парното, лекарствата и консумативите, каза зам.-министърът на здравеопазването Славчо Богоев.

Според експерти продажбата на болниците е само един от начините за преструктурирането на системата, но няма да реши напълно проблемите с дълговете на лечебните заведения. Основната причина е, че болниците с най-големи дългове няма да бъдат приватизирани заради структуроопределящата им роля в здравеопазването. В специален забранителен списък са записани 72 заведения - предимно университетските и бившите 28 окръжни болници, които покриват голяма територия. Това например са "Пирогов", Александровската болница, "Света Екатерина" (известна като клиниката на професор Чирков), "Царица Йоана" (бившата ИСУЛ). В момента списъкът е част от Националната здравна карта и гарантира, че населението на цялата страна има достъп до медицинско обслужване. За съществуването на списъка има консенсус между НДСВ, министъра на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и представителите на лявата опозиция.

Депутати от ОДС обаче не са на същото мнение. "Не може да има забранителен списък за общинска собственост. Областните болници не е редно да се продават", каза Борислав Китов от ОДС, заместник-председател на парламентарната здравна комисия. Възможно е дълговете на лечебните заведения да намалеят единствено ако около 150 от тях - предимно малките болници, бъдат приватизирани с решение на общинските съвети. Това ще позволи разходите, отпускани за тях, да бъдат пренасочени към големите лечебни заведения, твърдят други депутати. От друга страна, интересите на мнозинството в момента са насочени главно към раздържавяване на доболничния сектор. Броят на Диагностично-консултативните центрове (ДКЦ) - бившите поликлиники, към края на 2002 година е 106, сочат данните на НСИ. Неотдавна здравният министър заяви пред "Дневник", че не очаква сериозни приватизационни намерения в болничния сектор.

За разлика от болниците НДСВ предлага приватизацията на ДКЦ да става по специален режим. Целта е да се гарантира, че помещенията в бившите поликлиники ще запазят дейността си за десет години. Предимства за лекарския персонал, или така наречените медицински РМД-та, няма да има, каза Кюркчиев. Тази теза беше подкрепена от председателя на икономическата комисия Валери Димитров и от заместник-министъра на здравеопазването Славчо Богоев. "Касовата приватизация означава, че човек, който има пари, купува нещо, което след това управлява. Всички останали видове приватизация, която заместват парите с ангажименти или колективна отговорност, няма да сработи", заяви Богоев пред "Дневник".

Преференциите за лекарите при приватизацията на ДКЦ-та са друг от спорните моменти. ОДС и Българският лекарски съюз настояват лекарите да се ползват с облекчения, докато "Коалиция за България" е против тях. Възможно е чрез лекарските лобита в НДСВ да се прокарват лични или групови интереси към приватизацията на определени обекти, предупредиха от опозицията.

Наемите на кабинетите, които се ползват от семейните лекари и тесните специалисти, ще бъдат едни и същи за времето, в което действа Националният рамков договор (НРД) за съответната година, предвижда проектът на НДСВ. "Вече има частна практика в доболничната помощ. Знаете, че джипитата получават големи финансови средства всеки месец и би трябвало за три години да са натрупали достатъчно капитал, за да може, ако не им харесват договорните отношения, да напуснат и да работят със собствената си материална база", аргументира се Алеко Кюркчиев. В момента джипитата и медиците с тесни специалности плащат 10% от средния наем за даден район.